ЖАНР: Industrial Metal
ОТ/Д: САЩ/Швейцария | 30.11.2018
ОТ/Д: САЩ/Швейцария | 30.11.2018
ЛЕЙБЪЛ: Bleeding Nose Records
ОТНЕМА: ~52 минути
ОТНЕМА: ~52 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет cyber. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет cyber. Показване на всички публикации
Celldweller - End of an Empire
On
вторник, ноември 03, 2015
0
коментара
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: FiXT
Всеки нов албум на Celldweller е събитие - Клейтън може и постоянно да издава сингли, ремикси и инструментали, но цели албуми - не чак толкова често. Ето защо в същата минута, в която в пощата ми пристигна промото за "End of an Empire" отложих всички други ревюта, които съм захванал, за да се се заловя на спокойствие с този албум. "Брутната" му дължина е 74 минути, което е адски много, но дори да махнем от това число всички интрота, аутрота, интерлюдии и инструментали, отново имаме повече от час материал насреща си. И това ако не е продуктивност!
Този път песните са много, много дълги. Повечето са с дължина от 5-7 минути, което хем е хубаво, хем не чак толкова. Хубаво е, защото се развиват плавно, като полезен, бавноусвояем въглехидрат, и точно така, както авторът е искал да ги развие, без творчески ограничения. Не е обаче чак толкова хубаво, защото ако звученето на даден трак не ти хареса, автоматично оставаш с около 6 минути по-малко за слушане.
"End of an Empire" е преобладаващо мрачен, а темпото в него - предимно средно до бавно. Някъде между дарк електрото, индъстриъл рока, киберпънка и филмовите (или игрови) саундтраци, албумът ще зарадва феновете със смесица от футуристичен дигитален звук, допълван от определени аналогови елементи и разбира се - здрави китари. Последните, уви, не са чак толкова много този път. Обаче там, където ги има, са се получили и най-яките тракове. Това определено са "New Elysium", "End of an Empire", "Heart On" и най-вече "Good Luck (You're Fucked)", която е най-скоростната, най-кратка и най-ударна песен в целия албум.
А това, че някои композиции са малко по-бавни и с по-малко китари обаче не значи, че не са добри. "Just Like You" е красива дигитално-аналогова балада с грандиозен симфонично-електронен финал, а 7-минутните "Down To Earth", "Lost In Time" и "Precious One" са толкова многопластови и сложно построени, че мога само да гадая колко стотин са пистите в тях. Кратичкият финал "G4M3 0V3R" обаче е не по-малко сложен, тъй като в общи линии в него всичко се променя на всеки 5-10 секунди, включвайки елементи от всички песни в албума.
За мен винаги е истинско удоволствие да слушам нова музика от Celldweller и тази в "End of an Empire" не е изключение. Този път знаех какво да очаквам (все пак повечето песни бяха пуснати на четири пъти) и нямах нужда от чак толкова време, за да свикна с мрачното и по-епично звучене. Поправките във финалните версии на траковете също не са чак толкова много, колкото бяха в миналия албум, а на места не съм сигурен дали изобщо е имало "финални пипания", което е супер. Така де, защо да чуваме една песен, да свикваме със звученето ѝ, и да получаваме различна версия в албума (както се беше случило в "Wish Upon a Blackstar"? Затова без угризения мога да кажа - новият футуристичен, супер професионално изпълнен и завършен продукт на Celldweller е тук - налазвайте го по възможно най-бързия начин!
+ + + + +
Цели 74 минути, пълни с футуристичен рок и послания за време, любов, мечти и смърт.
Сложни, многопластови, постепенно разгръщащи се композиции.
Моментално разпознаваем, че и още по-"ъпгрейдван" звук.
- - - - -
Сложни, многопластови, постепенно разгръщащи се композиции.
Моментално разпознаваем, че и още по-"ъпгрейдван" звук.
- - - - -
Повечко китари хич нямаше да навредят.
Темпото също можеше да е малко по-бързо, поне в още няколко песни, а не 90% средно.
Темпото също можеше да е малко по-бързо, поне в още няколко песни, а не 90% средно.
IF YOU LIKE
Blue Stahli, Subkulture, Zardonic, Voicians, Crossfaith, Enter Shikari и др.
Автор: Testset
[8/10]
Crossfaith - Xeno
On
вторник, септември 15, 2015
0
коментара
От/Год: Япония, 2015
Лейбъл: Razor & Tie
Когато японският налудничав поглед към тежката музика се срещне с овладения европейски подход към нея, се раждат групи като Crossfaith. "Xeno" е новото им енергично творение и както си личи от обложката, е най-"кибер" и индъстриъл ориентариното им досега. Албумът смесва модерен метъл, тонове електроника, зарибяващи мелодии, тежки китари, удрящи в гърдите барабани и смела употреба на елементи от техно и транс музиката. И това е сигурен знак, че няма лесно да ви доскучее... така де, поне до някое време.
Първите 2/3 от албума звучат толкова добре, че с малко по-агресивен PR подход, много от песните в тази част вече щяха да са хитове онлайн. Четирите отварящи трака "Xeno", "Raise Your Voice", "Devil's Party" и "Ghost in the Mirror" (с участието на Кейлъб Шомо от Beartooth) са хит до хита, мила моя майно льо, като някои от тях бяха навреме представни под формата на нещо като сингли, така че за тях е добре, че имаше някаква промоция. Само че да имаш в албума си песен като "Wildfire" (с участието на Бенджи Уебе от Skindred) и да не изцедиш докрай хитовия ѝ потенциал си е направо грехота. Хора, това е болна песен - смесица от модерен метъл, ню метъл, транс, техно, метълкор, регетон и за капак - такова "дропване на баса", на което почти всички големи DJ имена биха могли само да завидят.
Темпото рязко намалява с баладата "Tears Fall", но и бързо се завръща с "Paint It Black" (не, не е кавър на оная песен) и може би най-тежката песен в албума - "Vanguard". Тук някъде "Xeno" май можеше и да свърши, защото до края няма нищо по-интересно за слушане от това, което вече сме чули. "Calm the Storm" май трябва да е балада, но накрая се оказва просто скучна бавничка песен, "Astral Heaven" е категорично неуспешен опит за техно/транс трак, наподобяващ нещо на Fail Emotions, а "Madness", въпреки dnb елементите в него, не развива докрай заложения в себе си потенциал. Последните "Dance With the Enemy" и "S.O.S." пък са си чиста проба пълнежи - тракове с такова звучене вече сме чули с доста по-голям успех по-рано из албума.
Като изключим тази последна третина (която нямаше да е толкова досадничка, ако вместо 5, съдържаше, примерно, 3 песни), "Xeno" лесно влиза в рамките на дълбоко професионалното критическо определение "баси якия албум". Супер енергизиращ, мелодичен и пълен с хитове, това е албумът, с който Crossfaith можеха да направят още по-голяма крачка към известността. Слабата му промоция обаче ще остави групата в онзи странен ъндърграунд, в който всички заинтересовани са чували за Crossfaith, но не са напълно наясно с огромния заряд, който носи тяхната музика.
+ + + + +
Супер енергичен (и енергизиращ), мелодичен, тежък и хитово звучащ на места албум.
Изчистен звук, модерна продукция, удрящи в гърдите барабани и тонове страхотна електроника.
Сред първите 10 песни нема лабаво.
- - - - -
Изчистен звук, модерна продукция, удрящи в гърдите барабани и тонове страхотна електроника.
Сред първите 10 песни нема лабаво.
- - - - -
Скучновата, пълнежна последна третина.
Някои песни звучат така, сякаш леееко се самоповтарят.
Нескопосана промоция от страна на лейбъла, заради която албумът няма да получи заслуженото внимание.
Някои песни звучат така, сякаш леееко се самоповтарят.
Нескопосана промоция от страна на лейбъла, заради която албумът няма да получи заслуженото внимание.
IF YOU LIKE
Blood Stain Child, Engel, Girugamesh, Raunchy, Sybreed, In Flames и др.
Автор: Testset
[8/10]
Dope Stars Inc. - Terapunk
On
четвъртък, февруари 05, 2015
1 коментара
От/Год: Италия, 2015
Лейбъл: Distortion Productions
Признавам, подходих към този албум на Dope Stars Inc. с предубеждения. Заради "Ultrawired", който бе обявен от някакви глухи хора за №16 от топ 20-те албума на 2011-та, някак имах доста негативни очаквания, дори нежелание да го слушам. Но ненапразно хората са казали, че човек се учи, докато е жив. DSI също са останали верни на това правило, защото явно Виторио Аморе (Victor Love, Викито Либоф, както изберете) и компания са седнали, видели са къде какво са омазали, какво не биха повторили, какво са направили добре и защо трябва да се стараят повече, тъй като Ultrawired звучеше като купчина идеи, които не са за хвърляне на вятъра, но пък са и абсолютно недоразвити.
Пускам си "It's Going To Rain For You" и по подразбиране правя киселия фейс. И това ми е първата грешка - имам чувството, че този начален риф от 20 секунди е сложен там за заблуда на противника. Парчето прелива в приятна индустриална пънкарийка, а Виктор започва да нарежда с типичното си крещене, смесица между софийски бакшиш и пинчeр с тyбeркoлoза. Сърдене няма, аз и бездруго така си го харесвам да пее. "Many Thanks" забавя темпото и усещам, че лека-полека започвам да се ухилвам - "21st Century Slave" намигва някъде в средата, когато оставаме на един синтетичен бийт без китари, но накрая пак си се връщаме към викането. Приятен бийт с електроника и барабани се появява успешно и в "Don't Wanna Know".
За всеки албум можеш да прецениш дали цялостният микс ти допада горе-долу на третото или четвъртото парче, та и аз така - "Don't Wanna Know" и "Take It" затвърждават усещането за добър микс, поне за стила на DSI. Разбира се, остава уговорката, че барабаните са синтетични, но точно за тази група това по-скоро играе позитивна роля. "Do It Yourself" напомня на 80-арски пънк, с весел припев, който сигурно бихте припявали на концерт. "Along With You" е задължителната романтична песничка за всеки албум на DSI, с по-малко китари, повече кийборди, по-малко крясъци - и Виктор сърце носи, нима няма право да обича? "Тактично" е наместена между две пънкарии, защото следващото "You Have No Chance" отново качва темпото, и викането отново идва на дневен ред. Абсолютна случайност е, че винаги обявявам пред-предпоследното парче за личен фаворит, но на "Dressed Inside Your Fear" куфеех пред компютъра с енергията, която имах, кога бех млад метълхед. Само дето вече съм отрязал гривата. Без спойлъри - чуйте го сами, като излезе албумът. Продължаваме със "Spider Claw", чийто текст далеч не е най-смисления, който някога съм чувал, но парчето отново е закачливо. И идва времето да закрием албума с "The Believer", където забавяме ритъма, а Виктор крещи по-малко. Като цяло изборът е добър за затварящо парче - не само за албума, но евентуално и за бъдещи концерти.
Бидейки (любима дума! - бел.ред.) яростен фен на "21st Century Slave" мога да кажа преспокойно, че DSI са се представили изключително добре в "TeraPunk" - миксирането и мастерингът са на добро ниво, само дето солата не се чуват особено чисто (но пък и кой слуша DSI заради солата?!). Аранжиментът на парчетата е много добър и ако харесвате този стил, ще забележите, че няма места, на които преливането от един към друг елемент да дразни. Вокалите - Виктор Лов е заложил на старата формула: поп-метълски припеви, комбинирани с индъстриъл и кибер-пънк куплети. Но - това не е нито албумът на годината, нито някакво огромно епохално завръщане. Не е гигантски напредък, но пък е едно силно доказателство, че DSI са влезли в релсите. Въпреки всичко, не можеш да избягаш от чувството, че са предъвкали няколко стари идеи с мисълта "Това работеше, значи повече от същото ще работи по-добре". Абе, важното е, че е доста по-добре от "Ultrawired".
+ + + + +
Мастеринг, микс и аранжименти - все са с високо качество.
DSI са извлекли добри поуки от недоразумението "Ultrawired".
Дължината от ~39 минути го прави лесен за прослушване и подбиране на фаворити.
- - - - -
DSI са извлекли добри поуки от недоразумението "Ultrawired".
Дължината от ~39 минути го прави лесен за прослушване и подбиране на фаворити.
- - - - -
Пънкарията идва малко в повече по някое време.
Доста стари идеи на нов глас.
Бавното темпо (където го има) разводнява нещата.
Доста стари идеи на нов глас.
Бавното темпо (където го има) разводнява нещата.
IF YOU LIKE
Zeromancer, Jesus On Extasy, Latexxx Teens, William Control, Beyond the Fallen и др.
Автор: Quiksilver
[7/10]
Mechina - Acheron
On
вторник, февруари 03, 2015
0
коментара
Стилът: Symphonic/Industrial/Death Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: -
В самото начало на 2014-та случайно попаднах на Mechina и предишния им албум "Xenon". Той звучеше доста различно от почти всичко, което бях слушал дотогава и именно за него написах първото си ревю за 2014-та. И ето, че точно година по-късно се натъкнах и на следващия им албум и някак се чувствах длъжен първото ми ревю за 2015-та да е за същата група. Много се надявах и Mechina да са оправили китарния и барабанен звук. Защото иначе - страхотни електроники и оркестрации, много добре вписващи се в кибер атмосферата два типа вокали, интересни композиции и накрая - точно китарите и барабаните издишаха. Днес обаче този проблем изглежда до голяма степен разрешен.
Албумът започва с 3-минутното интро "Proprioception" и почти 9-минутния полуинструментал "Earth-Born Axiom", в който чаках всеки момент да се случи нещо интересно, но той продължи да върти едно и също почти до края си. Скуката свършва чак в "Vanquisher", където се появяват първите същински вокали на Дейвид Холч, като преди него в началото чуваме женски плач и мотиви от... българска народна песен. "On the Wings of Nefeli" обаче отвява всичко! В началото ѝ отново има мотиви от българска народна песен, но този път те са дори по-явни и се повтарят и по-нататък в песента. Простият, но зарибяващ китарен риф, страхотните електронни и симфонични партии, интересните клавиши и включващият се български мотив се допълват чудесно и можем само да се радваме, че Mechina употребяват по толкова добър начин нашия фолклор.
В тежката "The Halycon Purge" се получава много добър контраст между агресивни ревове и електронизирани чисти вокали, но тъкмо когато енергията е в своя пик, идва 5-минутната интерлюдия "Lethean Waves", която пък ни прехвърля в баладата "Ode of the Forgotten Few", пълна само с женски вокали и електроника - сякаш е от някакъв друг албум. До края на албума остават де факто само още две песни - почти 10-минутният екстремен епос "The Hyperion Threnody" и близо 7-минутната "Invictus Daedalus", като и двете са доста сходни откъм оркестрации, темпо и атмосфера. И двете обаче са доста добри, просто защото малцина биха казали "Не" на комбинацията от бесни бластбийтове, мощни ревове и солидни оркестрации.
Колкото и да са добри отделните композиции, в "Acheron" има и доста проблеми. Най-напред - същинските песни (с вокали, китари, барабани и всичко останало) реално са само 6 (и идеално влизат в рамките на популярната дължина от ~42 минути), а останалите 5 или са инструментали, или интерлюдии, или нямат нищо общо с музиката на Mechina. Отделно, почти всички тракове можеха да са с по 1-2 минути по-кратки, а някои можеха спокойно и да липсват. И макар това изобщо да не пречи на "същинските" тракове да са много добри, определено пречи на цялостното удоволствие от слушането... а и губи доста време на слушащия.
+ + + + +
Чувствително по-добре миксиран китарен и барабанен звук.
Оркестрации и електроника на много високо ниво.
Рядко добри композиции като "On the Wings of Nefeli".
- - - - -
Оркестрации и електроника на много високо ниво.
Рядко добри композиции като "On the Wings of Nefeli".
- - - - -
Монотонни, дълги и досадни интерлюдии.
Почти всички песни можеха да са с по една минута по-къси.
11 песни минус 5 инструментала/интерлюдии = 6 същински парчета.
Почти всички песни можеха да са с по една минута по-къси.
11 песни минус 5 инструментала/интерлюдии = 6 същински парчета.
IF YOU LIKE
Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Sybreed, Ground Zero System и др.
Автор: Reksy
[7/10]
Lyfthrasyr - The Engineered Flesh
On
вторник, ноември 19, 2013
2
коментара
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: AL!VE Vertrieb
Често съм скептичен към понятието "индъстриъл блек метъл", защото съм попадал на доста такива банди, които правят една и съща грешка - смесват гаден звук с добре звучаща електроника и/или просто хакат бласт бийтове на килограм във всяко парче, за да покажат колко са екстремни. Намирам подобни групи за крайно скучни и неслушаеми, затова насмалко да пропусна и този албум на Lyfthrasyr. Радвам се обаче, че случайно попаднах на първия сингъл от него "Evolution" и осъзнах каква грешка щеше да е да подмина "The Engineered Flesh".
Нужно е бързо да кажа, че ако очаквате тру норвежки блек метъл с обърнати кръстове и антеноподобни оръжия, това не е албумът за вас. "The Engineered Flesh" е албум с модерен, силно електронизиран звук, а основната тема в него е трансхуманизмът. Всичко това обаче не пречи на албума да е тежък, мрачен и солидно подкрепен от смазващите бласт бийтове на небезизвестния Nefastus (ex-Belphegor). Неговата свръхвисока, машиноподобна скорост се усеща най-вече в песни като "The New Era of Immortality", "Soul Transition Interface", "Preserved Identity" и "Evolution", докато на по-директен индъстриъл ("кибер") метъл залагат "Technological Singularity" и "Wisdom In the Loop". Като по-бавна (доколкото е възможно) и мрачна се явява само "Mind Simulator", а закриващата "Life Overdose" събира в своите 7:26 минути всички използвани в албума елементи и похвати.
С две думи, хубавото на "The Engineered Flesh" е, че не повтаря грешките, които сме чували в много други албуми от този жанр и че успява едновременно да е мрачен, футуристичен, екстремен, тежък и модерно звучащ - задача, с която много от колегите им по жанр просто не успяват да се справят. Някъде между брутално бързите барабани, разкуфяващите пасажи и епичността (картина, идеално описваща "Preserved Identity") обаче се усеща, че нещо липсва. Не знам дали това "нещо" е разнообразие в темпото, повече похвати, или нещо съвсем друго, но нещо ми се губи. Не съм сигурен точно какво е, но и не възнамерявам да го мисля с месеци, затова просто ще обявя, че само се пренавивам да търся кусури и ще спра дотук. Вие обаче не подминавайте този албум, особено ако харесвате поне една от посочените най-долу банди.
+ + + + +
Много добра комбинация между тежест, епичност, мрак и футуристичност.
Чудовищно бързи и мощни барабани + зверски бласт бийтове.
Качествен и модерен звук, умело вградена електроника и добър инструментален баланс.
- - - - -
Чудовищно бързи и мощни барабани + зверски бласт бийтове.
Качествен и модерен звук, умело вградена електроника и добър инструментален баланс.
- - - - -
Винаги може да има още малко темпово разнообразие и повече вариации в похватите.
IF YOU LIKE
Ground Zero System, Neurotech, Fear Factory, Sybreed, Zavod, Dekadenz и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
Ministry - From Beer To Eternity
On
събота, август 17, 2013
1 коментара
Както се опасявах, ще трябва да се върна назад във времето, за да слушам добри албуми от Ministry. Бай ви Ал Юргенсен се изчерпа максимално и вече ми е жал да го гледам (и слушам) как се мъчи да изкара кинтаж с всякакви възможни средства. Дали ще описва колко е добър в хомосексуалната орална любов, ще обявява прощални турнета, ще прави проект с Lil Wayne, или ще прави албуми, в които слага 2-3 слушаеми песни, а останалите 8 са пълна боза - няма значение - Ал, точно като български политик, иска да изцоца възможно най-много кинти, докато още може и докато още някой му се връзва. Тъжно сравнение за човек като Ал, който някога (май) имаше принципи...
И ако мислите, че "Relapse" е бил слаб, то "From Beer To Eternity" е дори по-слаб. "Relapse" поне беше изсмукан от пръстите, а за този дори не ми се мисли откъде е изсмукан, особено в светлината на скорошните автобиографични откровения на Ал. Албумът започва с изморителното 5-минутно интро (или песен?) "Hail to the Majesty (Peasants)" и завършва с грозната шумотевица "Enjoy the Quiet". В 45-те минути между тях пък не се случва почти нищо. Надеждите за нещо интересно идват с добрите рифове в "Punch In the Face" и "Perma War" (която спокойно можеше да е поне минута по-кратка, но не би), но угасват напълно с безсилната "The Horror" и лишените от всякаква интрига парчета до края на албума. В най-добрия случай те могат да минат за "окей" от крайните фенове на групата, но силно се съмнявам дори те да ги помнят след 3 месеца. Със същата сила се съмнявам и че ако Ministry свиреха така в началото на 90-те, сега изобщо нямаше да обсъждаме този албум, а Ал просто нямаше да има поводи да пише "скандалната" си автобиография.
Добрите страни на "From Beer To Eternity" се изчерпват с моментни проблясъци на гениалност вътре в самите парчета (пример - "Change of Luck"). Това обаче изобщо не е достатъчно, за да остана доволен от целия албум. Проблясъци на гениалност има кажи-речи всеки, и ако всеки тръгне да записва албуми само с тях, светът бързо ще се наводни с петоразрядни албуми, какъвто, за съжаление, е и този тук. Ал трябваше да сложи край на всичко, докато все още феновете му имаха някакъв респект към него. У мен такъв почти не остана и само слушането на "Psalm 69" от време на време ми напомня, че тази група някога си я биваше. Затова ще побързам да забравя за този албум още преди да е излязъл и 100% ще пропусна плануваната му покупка.
+ + + + +
Някои готини рифове, някои проблясъци на гениалност.
На места е по-добър от "Relapse", но въпросните места не са много, а "Relapse" беше доста слаб.
- - - - -
На места е по-добър от "Relapse", но въпросните места не са много, а "Relapse" беше доста слаб.
- - - - -
Такова композиционно безсилие и креативна безидейност са направо обидни за феновете.
Над 3/4 от албума минава в отбиване на номера и тягостно очакване за нещо интересно.
Дори когато дойде нещо интересно, то изчезва в рамките на 30 секунди (максимум).
Над 3/4 от албума минава в отбиване на номера и тягостно очакване за нещо интересно.
Дори когато дойде нещо интересно, то изчезва в рамките на 30 секунди (максимум).
IF YOU LIKE
Rob Zombie, KMFDM, Skinny Puppy, Revolting Cocks, Fear Factory и др.
Автор: Undepth
[3/10]
Dekadenz - 2012 - Preceptum Antimoralica
On
понеделник, октомври 15, 2012
1 коментара
Държава...: Германия
Лейбъл....: -
От дебютния за групата "Elektronoid" до днес изминаха толкова години (7), че вече бях решил, че Dekadenz са се разпаднали. Наскоро обаче с изненада установих, че Dekadenz все пак са записали нова музика, а че дори и са я издали официално през август тази година. И тъй като надали Dekadenz ви говори прекалено много, днес ще се опитам да ви кажа какво бихте изпуснали, ако не чуете новия им "Preceptum Antimoralica".
Dekadenz правят, по техни думи, мрачен кибер метъл. Или иначе казано - мрачна смесица от индъстриъл, блек и дет метъл. И докато дебютният им "Elektronoid" беше силно електронизиран, "Preceptum Antimoralica" залага на по-сурово и по-тежко звучене. След интрото "Sektor", "Angst" открива с тежки бластбийтове и, нетипично за групата - здрав дет метъл. Мачкащата "Reich Der Toten" намалява темпото (но не и тежестта) и добавя мрачни кийборди, а "Der Neue Kreuzzug" напомня за първия албум на групата, включвайки в играта тежки насечени рифове и много електронни елемени. Песента постепенно прерасва в епичен индъстриъл метъл и някак веднага се превърна в любимия ми трак от албума. "Topor" върна бластбийответе и дет метъл рифовете, но добави и стряскащо мрачни цигулки, които се появиха и в страховитата "Preceptum Antimoralica". Мракът не изчезна и в 10-минутната "Der Nebel". В нея, освен преходи от мрачно затишие към унищожителен блек/дет, под формата на семпли се дочуха и елементи на български фолклор, за които, ако си спомням добре, си говорихме с noiZe преди доста години. Пуснатата отдавна в интернет "Der Vogel" закри албума подобаващо, включвайки в себе си елементи от всичко, чуто до момента.
Нека сравнителната неизвестност на Dekadenz не ви прави скептици. Групата се спонсорира сама, издава албумите си без лейбъл и ги продава на нищожно ниски цени, но въпреки това музиката им далеч не е за подценяване. Звукът им е повече от приличен, а мракът, лъхащ от "Preceptum Antimoralica" показва, че момчетата знаят как да създават атмосфера в композициите си. Повечето песни в албума са с дължина от 6-7 минути, което също не е лесно постижимо. Точно тази дължина обаче може да ви накара да загубите представа кога свършва даден трак и кога започва следващия. Дет метъл резачки като "Angst" и "Topor" пък, макар и добри сами по себе си, някак не ми се връзват с останалите композиции в албума, тъй като залагат на скорост и екстремност, която поне аз не мога да свържа с името Dekadenz. Затова моята препоръка е сами да чуете за какво става дума. Целият албум може да бъде чут онлайн ТУК напълно безплатно и напълно легално.
Dekadenz правят, по техни думи, мрачен кибер метъл. Или иначе казано - мрачна смесица от индъстриъл, блек и дет метъл. И докато дебютният им "Elektronoid" беше силно електронизиран, "Preceptum Antimoralica" залага на по-сурово и по-тежко звучене. След интрото "Sektor", "Angst" открива с тежки бластбийтове и, нетипично за групата - здрав дет метъл. Мачкащата "Reich Der Toten" намалява темпото (но не и тежестта) и добавя мрачни кийборди, а "Der Neue Kreuzzug" напомня за първия албум на групата, включвайки в играта тежки насечени рифове и много електронни елемени. Песента постепенно прерасва в епичен индъстриъл метъл и някак веднага се превърна в любимия ми трак от албума. "Topor" върна бластбийответе и дет метъл рифовете, но добави и стряскащо мрачни цигулки, които се появиха и в страховитата "Preceptum Antimoralica". Мракът не изчезна и в 10-минутната "Der Nebel". В нея, освен преходи от мрачно затишие към унищожителен блек/дет, под формата на семпли се дочуха и елементи на български фолклор, за които, ако си спомням добре, си говорихме с noiZe преди доста години. Пуснатата отдавна в интернет "Der Vogel" закри албума подобаващо, включвайки в себе си елементи от всичко, чуто до момента.
Нека сравнителната неизвестност на Dekadenz не ви прави скептици. Групата се спонсорира сама, издава албумите си без лейбъл и ги продава на нищожно ниски цени, но въпреки това музиката им далеч не е за подценяване. Звукът им е повече от приличен, а мракът, лъхащ от "Preceptum Antimoralica" показва, че момчетата знаят как да създават атмосфера в композициите си. Повечето песни в албума са с дължина от 6-7 минути, което също не е лесно постижимо. Точно тази дължина обаче може да ви накара да загубите представа кога свършва даден трак и кога започва следващия. Дет метъл резачки като "Angst" и "Topor" пък, макар и добри сами по себе си, някак не ми се връзват с останалите композиции в албума, тъй като залагат на скорост и екстремност, която поне аз не мога да свържа с името Dekadenz. Затова моята препоръка е сами да чуете за какво става дума. Целият албум може да бъде чут онлайн ТУК напълно безплатно и напълно легално.
+ + + + +
Мрачна атмосфера, даваща чувство за завършеност и свързаност между композициите.
Равномерно разпределение на различните елементи (електроника, сурова тежест, клавишни и т.н.).
Дълги и често епични композиции.
Равномерно разпределение на различните елементи (електроника, сурова тежест, клавишни и т.н.).
Дълги и често епични композиции.
- - - - -
Дет метълът и бласт-бийтовете някак не ми се връзват с музиката на Dekadenz.
Разнообразието малко се губи на места в тоя ми ти непрогледен мрак.
Разнообразието малко се губи на места в тоя ми ти непрогледен мрак.
Подходящо за фенове на:
Vortech, Ground Zero System, Dimension F3H и др.
Автор: Testset
-=7.5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
