TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет days. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет days. Показване на всички публикации

Mercenary - Through Our Darkest Days

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 17, 2013 5 коментара

Стилът: Modern Melodic Death Metal
От/Год: Дания, 2013
Лейбъл: NoiseArt
Отнема: ~54 минути


След промените в състава на Mercenary през 2009-та е цяло чудо, че групата не само не се разпадна, а продължи да се развива. И макар поне аз да не бях крайно въодушевен от "Metamorphosis", сега не мога да скрия приятното си удивление от "Through Our Darkest Days". Отдавна ми се слушаше такъв тип модерен мелодет, защото напоследък повечето групи в жанра се насочиха или към метълкор, или към някакви по-сложни и екстремни форми на метъл изкуството. Mercenary обаче продължават да правят точно това, което се очаква от тях - мелодичен дет, който хем е с достатъчно модерно звучене, хем не избива на поп, хем не е и ненужно екстремен - в златната среда на мелодичния дет.

Такъв качествен модерен мелодет не бях чувал от годините на възход на жанра, когато Soilwork и In Flames направиха революция в него. Всяка песен в "Through Our Darkest Days" разполага със здрава, динамична куплетна част и страшно зарибяващи припеви, които започваш да си припяваш още на първото слушане. Това се случва още в отварящата "A New Dawn" ("We'll never surrender - forever we'll be strong, keep walking on together"), в следващата я "Welcome To Sickness" с нейния чупещ темпото припев, в заглавната "Through Our Darkest Days" и в общи линии - във всяка друга песен до края на албума. Интересната особеност при тези така запомнящи се припеви е, че те се пеят на два гласа (с наслагване) от вокалиста Рене Педерсен, който се справя блестящо както с крещящите, така и с чистите вокали. Не знам само как това би станало на живо.

В първите няколко песни от албума клавишните и симфоничните партии служат предимно за фон и нямат водеща роля в композициите, но това се променя от "A Moment of Clarity" нататък. Парчето залага на повече електроника и старт/стоп рифове, като на места силно напомня за песен, излязла от "Stabbing the Drama" на Soilwork. "Beyond This Night" и "Starving Nights" също използват повече и по-силни електронни елементи, а в "Generation Hate" (най-тежката песен тук) се дочуват повече симфонични партии и дори кратки бласт бийтове. Финалните "Forever the Unknown" (дълга почти 7 минути) и "Holding On To Serenity" (в която се дочуват и хорови вокали) пък инжектират добра доза епичност за един перфектен завършек на албума.

Mercenary притежват едно специфично датско звучене, което се долавя и при сънародниците им от Raunchy и The Interbeing. Тъй като харесвам и трите банди, може да се каже, че имам някакви пристрастия към този разклон на датския метъл. Сигурен съм обаче, че дори за пръв път да чувате Mercenary, ще останете доволни от чутото. Защото "Through Our Darkest Days" е подходящ както за "палци горе" от старите фенове, така и за запознаване с бандата. Препоръчвам горещо на всеки фен на модерния мелодет, а като казвам "горещо" имам предвид "нажежено черно желязо, оставено навън на 33 градуса като днес" горещо.
 
+ + + + +
Един от най-добрите модерни мелодет албуми в последните години!
Изключително професионални и завършени композиции + качествена продукция.
Супер зарибяващи припеви, които си запяваш моментално.
Много добра китарна работа - мелодични и тежки рифове + страхотни сола.
Рене Педерсен пее и чистите, и екстремните вокали на възможно най-високо ниво.  

- - - - -
Нееднократно дочух прилики с други групи от жанра.
Няколко парчета със сходно звучене. 

IF YOU LIKE
Raunchy, Soilwork, MyGrain, Scar Symmetry, In Flames, The Interbeing и др.

Автор: Testset
[9/10]

Three Days Grace - 2012 - Transit of Venus

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 02, 2012 4 коментара

Стил......: Alterantive Rock
Държава...: Канада
Лейбъл....: RCA
Отнема....: ~42 минути 


Както винаги, мненията за новия албум на 3DG варират от "осанна" до "разпни го", но сякаш никой не се сеща, че истината за него се крие някъде по средата. И докато едни се прехласват пред несъществуващи творчески дълбочини, а други отричат очевидното, ние чухме "Transit of Venus" такъв, какъвто е, без предразсъдъци и завишени (или занижени) очаквания. Но преди да ви кажем какво има в албума, ще споменем сравнително ненужния факт, че "транзитът на Венера" е много рядко космическо явление, в което Венера преминава между Слънцето и Земята. И ако тази година сте го изпуснали в началото на юни, няма да имате нов шанс в рамките на векa.

За да не ви е яд, 3DG са направили цял албум с това име, който да можете да сигледате и слушате по всяко време. Той от своя страна започва леко неубедително, но емоционално с "Sign of Times", но чак в третата "The High Road" чуваме първия наистина добър албумен трак. Песента има великолепен припев и готин бас-лийд, което веднага я превръща в мой личен кандидат за алт-рок хит на годината! Не по-малък хитов потенциал имат още леко 90-тарската "Operate", меланхоличната "Give Me a Reason", тежката и откровена "Expectations" и закриващата "Unbreakable Heart". В общи линии всяко от тези парчета щеше да е по-подходящо за сингъл от "Chalk Outline", чиито електронизирани китари и посредствен Nickelback-ски припев не успяха да впечатлят претенциозните ни уши. Сред останалите песни също няма други ярки хитове, но не може и не бива да се отричат безспорните достойнства на типичната алт-рок балада "Anonymous", на великолепния кавър на Майкъл Джексън "Give In To Me", както и на динамичните "Happiness" и "Broken Glass".

Кратко и ясно, това е новият албум на 3DG - изчистен, изпипан, емоционален, интересен и леко електронизиран на няколко места. Не е нужно нито да се прехласваме по него, нито да му мрънкаме недоволно, защото "Transit of Venus" е просто... добър. На не едно и две места, особено в композиционно отношение, си проличава ясно защо групата е толкова популярна по целия свят. 3DG заслужено остават една от водещите групи на алтернативната рок сцена, а "Transit of Venus" със сигурност ще остане запомнен с много хитови парчета. Това обаче не стига да го заклеймим като "прекалено комерсиален" или "напълно перфектен". Не е задължително да ни вярвате, затова най-добре го чуйте сами, тъй като албумът вече е и на българския пазар.

+ + + + +
4-5 песни с голям хитов потенциал, което е голяма рядкост.
Изчистен, изпипан, емоционален, интересен и приятен за слушане албум.
Изключително качествена продукция, предразполагаща към силно надуване на звука.
Вокалите на Адам са едни от най-добрите в жанра в момента.
Любителите на лесно разбираемите и добри текстове ще останат много доволни.

- - - - -
Няколко песни, вариращи от "биващи" до "пълнежно посредствени".
Повечето тракове сякаш са правени по калъп, за да са по ~3 минути (±15 секунди).

Подходящо за фенове на:
Skillet, 3 Doors Down, Seether, Nickelback, Breaking Benjamin, Red и др.
 Автор: Stahli
-=7/10=-

The Offspring - 2012 - Days Go By

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 13, 2012 4 коментара

Стил......: Punk Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Columbia
Отнема....: ~43 минути 


Неостаряващите (по дух) легенди на пънк рока, техни величества The Offspring, се почесваха 3-4 години и накрая ни сервираха албум, който не е лош сам по себе си, има готина обложка, лъскаво съвременно звучене и малко чувство за връщане към корените на бандата. E, не им се е получило съвсем, но все пак...

Откриващата "The Future Is Now" е доста добра песен. Припевът, а и китарите по време на него, са силен коз, който я прави и една от най-готините в целия албум, въпреки някои бегли прилики с Rise Against. Тавата продължава в добро темпо, макар и заглавната "Days Go By" да не е нещо супер впечатляващо, камо ли най-удачен избор за сингъл. Текстът е симпатично тъп, но и ненатрапващ се, така че в случая нещата са леко на кантар. Следващите два трака замазват положението. "Turning Into You" и "Hurting as One" са сред най-силните попадения в албума. В първата енергията идва най-вече от барабаните, записани от Пийт Парада (който се води официален барабанист на бандата, но участва само в 4 от песните в албума), а втората носи духа на 90-те и напомня леко за "Starring at the Sun". Недоразумението "Cruising California" обаче го обявявам за най-лошата песен на бандата въобще. Чичовците са се опитали да направят новия "Pretty Fly", но очевидно 14 години по-късно са забравили как става тази работа. Моля ви, не опитвайте отново! "All I Have Left Is You" пък е единствената им балада този път, напомняща леко на "Fix You" от предишния албум. Без да има конкретна причина, ми хареса много. Носи усещане за хавайски вълни и сърф в себе си, както и духа на 70-тарския южняшки рок на Lynyrd Skynyrd. Напълно необяснимо, но просто е готина. "OC Guns", подобно на по-предишната песен, се пада нещо като изцепка в тавата. Тук обаче кретенията е премерена и удачна и макар в нея да е участвал DJ (DJ в пънк рока, wtf?!), се е получило готино парти-парче. След нея идва едно от най-емблематичните парчета на бандата (мда, добро подреждане на траковете, момчета ^^) - "Dirty Magic"! Преработената версия не ме накара да слюноотделям и някак я няма онази магия, изтръгната от китарата на Нудълс още преди да се родя, но все пак версията е повече от прилична. Но честно казано, предпочитах една нова песен, вместо добре позната стара, макар че новите фенове на бандата може и да се подлъжат, че е нова. В нея отново блъска Пийт Парада, който е уловил доста добре атмосферата на песента - палци горе за което!

Албумът е завършен добре и носи онази "youth energy" (so live like there's no tomoroooooow), която The Ofsspring очевидно не са изгубили. Сериозно, в последните две парчета от тавата, бандата звучи подмладена поне с 15 години. Но точно както Декстър пее в безкрайно дълго озаглавения затварящ трак, "... it will never be the same...". Уви, факт. Онези велики Offspring потънаха в небитието на Калифорния, парите и славата и се отдалечават с бавни, но уверени стъпки от добрите си години. Положителното е, че това май е най-добрата им тава през този век, което все пак е мъничка утеха. Стискаме палци за грандиозен юбилеен албум.


+ + + + +
Все още има младежка тръпка в тях.
Noodles върши страхотна работа с китарите, като те са най-силната страна на албума.
Who-ah IS BACK!

- - - - -
Макар да има доста силни песни, те са изградени по една и съща формула.
Вместо да направят страхотен съвременен албум, момчетата опитват да върнат старото. Не им се е получило съвсем.

Подходящо за фенове на:
Rise Against, Sum 41, Ramones, Social Distortion и др.
 Автор: Dexter
-=6.5/10=-

My Darkest Days - 2012 - Sick And Twisted Affair

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 22, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative Rock
Държава...: Канада
Лейбъл....: 604 Records
Отнема....: ~30 минути 

www.facebook.com/mydarkestdays

Малко ми остава, за да се убедя напълно, че My Darkest Days са сформирали групата само и само за да снимат видеоклипове с цял полк полуголи и често напълно голи секс-бомби, чиито лица и гърди вероятно са добре познати на интересуващите се от порно индустрията.

Нека започна малко по-отдалеч. My Darkest Days са под крилото на "604 Records", собственост на фронтмена на Nickelback Чад Крюгер. Неслучайно го казвам, защото MDD несъмнено са силно повлияни от музиката на своите популярни сънародници. Участието на Чад в първия сингъл на групата изобщо, носещ красноречивото заглавие "Porn Star Dancing" е повече от показателно. Явно още тогава на MDD им се услади около тях да шпацират едрогърди мадами и ето, че бандата извади видео към новия си сингъл "Casual Sex", в който мадамите са дори повече и дори по-голи. Вярно, още никой не може да мине "Pussy" на Rammstein по този и други показатели, но явно в Канада опитите продължават.

Имайки предвид колко дълбоко неубедителен беше едноименният дебютен албум на My Darkest Days, не очаквах "Sick And Twisted Affair" да предложи нещо впечатляващо. Добрата новина е, че пичовете този път са се постегнали и са направили един заслужаващ внимание албум, в който има повече рок-елементи от поп-ориентирания му предшественик. И не, че тук няма мелодични забежки, но този път поне не забиват толкова сериозно в посока "поп-рок". Освен това този път има и повече запомнящи се песни като заглавната "Sick And Twisted Affair", "Love Crime", "Again" и разбира се, безспорно (впрочем със-порно) - "Casual Sex".

Основният недостатък на албума е, че освен гореизброените запомнящи се песни, другите 5 трака в него са доста предвидими, повърхностни, плоски, посредственички и други думи, започващи с "п" (предсказуеми и прозаични, например, не това, което си помислихте). Честно, пичове, Nickelback са правили всяка от тези песни 43 пъти в кариерата си. Не казвам дори, че са лоши. Просто го няма елементът на приятната изненада, който е от голяма важност при млади банди като MDD.

Въпреки всичко, "Sick And Twisted Affair" не е никак лош и заслужава вниманието на алт-рок и пост-гръндж феновете, както и на всички почитатели на именитите им сънародници от Nickelback. My Darkest Days тепърва имат да се доказват, защото напредъкът от дебютния им албум насам не е толкова голям, колкото и пичовете да се вживяват като рок-звезди. Но поне има мегдан за развитие.

+ + + + +
Солиден саунд, някои запомнящи се мелодии, добре вмъкнати (но малко) електроники.
3-4 трака с умерен до силен хитов потенциал.
Вижда се развитие и напредък от дебюта им насам.

- - - - -
Голям брой нелоши, но доста предвидими тракове.
Пичовете много отрано се вживяват като рок-звезди.

Подходящо за фенове на:
Nickelback, TOAD, Renegade Five, Hinder, Rev Theory, Adelitas Way и др.
 Автор: Testset

-=6/10=-

Lillian Axe - 2012 - The Days Before Tomorrow

Posted by Today's Metal Crew On неделя, декември 18, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Heavy Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~51 минути 

www.tinyurl.com/lillianaxe

                Lillian Axe със сигурност уважават миналото си, макар то никога да не им донесе бляскавата слава, която може би груапта заслужаваше. За добро или зло (а според мен - за добро), групата, начело със своя китарен лидер Стив Блейз, търси нови хоризонти за покоряване, вече доста далеч от глем рока. Имайки предвид, че това е 11-ти албум за Lillian Axe, роден след повече от 20 промени в състава им, може би е редно да си призная, че не съм слушал цялата им дискография, затова ще "целя напосоки" и ще се абстрахирам максимално от това, което Lillian Axe са били преди, за да не допускам тъпи грешки. Пък така и така тук се стремим да гледаме на албумите като на дебюти... ;-)
        "The Days Before Tomorrow" е един изключително мелодичен, приятен за слушане, китарно-ориентиран албум. Мекият, натрапващ се в съзнанието глас на новия вокалист Браян Джоунс, вокалните хармонии, които го съпътстват, автентичното, акустично звучене на барабаните и великолепното свирене на Стив Блейз правят този албум едно първокласно музикално изживяване за ценители. Не изпозлвам фразата "за ценители" самоцелно. Личи се, че "The Days Before Tomorrow" е правен с много любов към музиката и много позитивизъм и това чувство ме съпътстваше през всички тези 51 минути. Ако беше излязъл в една друга епоха, този албум вероятно вече би бил определян като "класика". Но пък, точно това му е хубавото - "The Days Before Tomorrow" би могъл да е актуален както през 1992-ра, така и през 2012-та.
        Признавам, песни като "The Great Divide", "Gather Up the Snow", "Babylon", "Take the Bullet" и "Soul Disease", бият повече на хард рок, отколкото на метъл, но въпреки това в тях има някакъв странен енергиен заряд, който ме накара в продължение на половин час да седя с ръце на клавиатурата, чудейки се какво the fuck се случва. Първоначалният ми скептицизъм се замени с чиста проба оптимизъм и макар и да не харесах "The Days Before Tomorrow", в мен остана усещането, че мога да си пусна този албум и завбъдеще, знайеки, че в него ще намеря идеалната музика за всяка неделя вечер.
        Очаквайте "The Days Before Tomorrow" на пазара от 27.01.2012 г.

+ + + + +
Много приятен за слушане, изключително мелодичен и позитивен албум.
Здрави рифове от Стив Блейз и страхотни вокали от новия певец Браян Джоунс!
Автентичен, акустичен, добре изпипан и направо кристален саунд!

- - - - -
Няколко трака предразполагат към частичен или тотален skip.
 
Подходящо за фенове на:
King Cobra, Lynch Mob, Babylon A.D. и др.
Автор: BGMario
-=7.5/10=-

Sleeping Giant - 2011 - Kingdom Days In An Evil Age

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юли 14, 2011 2 коментара

Стил......: Christian Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: ANGR
Отнема....: ~41 минути 

www.myspace.com/sleepingxgiant

        Неведнъж ми се е случвало да попадна на банда, определяща себе си като "християнски метълкор", но в много от случаите не съм успявал да получа кой знае какво религиозно послание от тях, което явно е честа практика, за да не бъдат "дразнени" феновете, които нямат религиозни виждания или по някаква малоумна причина се самоопределят като "сатанисти". В случая на Sleeping Giant нещата с религиозните послания обаче отиват отвъд границата, след която е невъзможно да не повлияят на мнението на "неутралния" слушател и/или атеист. На тази граница по принцип стоят групи като For Today, чието християнско послание е основен елемент в музиката им, но тук нещата са дори по-сериозни. Наистина, рядко ми се случва да обръщам повече внимание на посланието в даден албум, отколкото на музиката в него, но тук то е основополагащо и просто няма как да не му обърнеш внимание. Даже, ако трябва да съм честен, не се сещам да съм чувал друг албум с толкова силно християнско послание (включително и от For Today). Исус, Бог, Йехова, мир, изкупление, месия, молитви - това са основните теми (и думи), използвани във всяко едно парче в "Kingdom Days In An Evil Age". Или иначе казано - ако не сте религиозен, този албум може да ви дойде "малко в повече".
        Музикално, няма да откриете нищо кой знае колко революционно в него, макар че всеки ценител на качествения метълкор не би имал нищо против да чуе всички тези зарибяващи рифове и смазващи брейкдауни, с които е изпълнен албума. От него като цяло струи една епичност, за която допринася най-вече безупречният този път вокалист Том Грийн. И крещящите му, и чистите му (макар и доста по-редки) вокали са изключително добре изпълнени, ясни, разбираеми и могъщи. Може би това е и една от причините посланието (сигурно казвам тая дума за 10-ти път, но няма как) в албума наистина да излиза на толкова преден план, защото ако пичът просто беше изврякал нещо неразбираемо, никой нямаше да схване за какво става дума. Разбирате ли, човек не може да остане безразличен, слушайки песни като "Tithemi" (хванах се как крещя "алелуя" с всичка сила по едно време), "Morning Star" и закриващата (регулярното издание) "Enthroned". Заради такива песни, за хора като мен, които споделят подобни християнски виждания (макар и очевидно не толкова радикално, колкото Sleeping Giant), този албум е върховен. Чувствах се страхотно, докато го слушах. Толкова изчистен, ясен, откровен, епичен, изпълнен с чувство, вдъхновяващ и едновременно с това зарибяващ, че направо... преоткрих тая банда и открих нещо, което да слушам за дълго време напред.
        Естествено, винаги ще се намери кой да каже "кви са тия сектанти" и да оплюе сътвореното от момчетата, но моят съвет е да не слушате подобни мнения. Искрено препоръчвам "Kingdom Days In An Evil Age" както на всички вярващи фенове на тежката музика, така и на онези, които просто искат да чуят един различен мело-метълкор албум (и досега не успях да намеря правилно определение за стила на групата). Спирам дотук, преди и мен да са обявили за сектант или за проповедник. Който трябва - ще ме разбере.

+ + + + Плюсове.......:
Вдъхновяващ, епичен, искрен и зарибяващ албум.
Невероятни вокали от Том Грийн!
Един от малкото албуми напоследък, в чието послание има смисъл да се заслушаш.
Почитателите на християнската тежка музика ще останат очаровани!

- - - - Минуси........:
Музиката не се откроява с кой знае каква сложност и техничност, но май не е и нужно.
Семплата обложка изобщо не привлича вниманието. Вярвате или не, това е важно.
Love it or hate it. Ако не си християнин, може да ти стане досадно по някое време.

Подходящо за фенове на:
For Today, War of Ages, The Great Commission и др.
Автор: Zorn
-=8.5/10=-