ЖАНР: Modern/Pop Metal/Electronic
ОТ/Д: Германия | 16.09.2022
ОТ/Д: Германия | 16.09.2022
ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~30 минути
ОТНЕМА: ~30 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет disco. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет disco. Показване на всички публикации
[OUTSIDE!] Royal Republic - Club Majesty
On
четвъртък, май 23, 2019
1 коментара
ЖАНР: Disco/Funk Rock
ОТ/Д: Швеция | 31.05.2019
ОТ/Д: Швеция | 31.05.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast/Arising Empire
ОТНЕМА: ~35 минути
ОТНЕМА: ~35 минути
Beast In Black - From Hell With Love
On
вторник, януари 29, 2019
1 коментара
ЖАНР: Power/Heavy/Disco Metal
ОТ/Д: Финландия | 08.02.2019
ОТ/Д: Финландия | 08.02.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~43 минути
ОТНЕМА: ~43 минути
Diablo Swing Orchestra - Pacifisticuffs
On
четвъртък, ноември 09, 2017
0
коментара
Стилът: Avant-garde Rock/Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Candlelight Records
Diablo Swing Orchestra трудно могат да ме разочароват дори днес, когато чаканият 5 години "Pacifisticuffs" не ми се струва достатъчно добър за тази иначе абсолютно страхотна група. Напускането на предишната им вокалистка Анлуиз обаче явно им се е сторило като подходящо време за промяна, а И промяната по принцип не е лошо нещо... но в случая до известна степен е. Новата вокалистка Кристин Евегард просто не се справя достатъчно добре, но това далеч не е единственият проблем на "Pacifisticuffs". И не че албумът е лош, но определено остава под вдигнатата максимално високо от самите DSO летва.
Като за начало - разбирам желанието за промяна. Няма артист, който да иска да прави едно и също и да не се развива. Затова и нямам нищо против нововъведеното стилово разнообразие, нито против смяната на вокалистката. Само че тези промени рядко са за добро. Гласът на Кристин, например, не е лош в основата си, но високите тонове и фалцетите я карат да звучи като лоша версия на Лив Кристин, а това изобщо не е комплимент. Но нека караме подред.
Хипарското диско метъл рокендрол кънтри "Knucklehugs (Arm Yourself with Love)" в началото може или много да ви хареса, или да ви обърка тотално. Признавам, не съм чувал друга група, която да смести успешно толкова много жанрове в 2 минути и половина. Брас секцията играе основна роля в съвсем авангардната и украсена с "джипси" ритми (не, не от нашите джипси ритми, спокойно) "The Age of Vulture Culture", но големият удар в албума идва веднага след нея и се нарича "Superhero Jagganath". Майко мила, ето това вече е 10/10 Diablo Swing Orchestra! След началното избухване с тежки китари, мощен бас и брас, тихия, но напрегнат куплет и абсолютно епичния припев с хорови вокали, песента рязко преминава в... боса нова (нещо средно между самба и джаз), след което отново продължава с хорови вокали, още един гигантски припев, част с цигулков оркестър и шумен, шумен финал. Уау. Просто... уау.
Кабаретно настроената и избиваща на метъл танго "Lady Clandestine Chainbreaker" пък щеше да е друга страхотна песен, ако Кристин не я проваляше с не особено подходящото си пеене, като тук най-добре може да чуете защо я нарекох "лоша версия на Лив Кристин" малко по-горе. Диско метълската "Jigsaw Hustle" пък си я знаем от няколко години насам - реално това беше песента, с която DSO представиха Кристин на света, но и до днес не съм сигурен, че харесвам това звучене на групата. Съвсем различна емоция носи "Ode to the Innocent", която залага само на цигулки, контрабас и гласа на Кристин, която се справя наполовина страхотно, но незнайно защо се мъчи с още високи тонове. "Interruption" запазва темпото ниско, но Кристин прави всичко възможно да прецака и нея с лигавия и невъзможно висок за нея напев "Ооо-уо-оуу". Парчето, поне според мен, е най-хаотичното и респективно - най-слабото в албума. За щастие го следва единствената приятна интерлюдия в "Pacisfisticuffs" и... най-сетне суинг метъл! "Karma Bonfire" е първата песен в албума, която напомня защо тази група се казва Diablo SWING Orchestra. За финал остава само мрачната, епична, леко дуумаджийска и някак 70-арска "Climbing the Eyewall".
Като изключим ненужните интерлюдии (с изключение на "Cul-de-sac Semantics") в албума, "Pacifisticuffs" не е чак толкова лош, колкото ми се струваше в началото. Бях готов да напиша, че DSO са изгубили същността си в процеса, но след като изслушах 9-те "реални" парчета още няколко пъти, разбрах, че на този албум просто трябва да му се даде малко повече време, защото DSO са си DSO - просто са поели по малко по-различен път. Непокътнато обаче остана мнението ми за не особено добре справящата се нова вокалистка Кристин, както и за заниженото качество на продукцията (и китарите в частност). Сега остана само да се надяваме, че няма пак да се налага да чакаме 5 години за нов албум, както и че DSO ще си вземат поуката от грешките, допуснати в този и ще извадят нов 10/10 албум, какъвто те вече многократно са доказали, че могат да направят.
+ + + + +
Повече стилово разнообразие от всякога!
Страшно готини и лесно преливащи от стил в стил инструментали.
Няколко доста добри композиции и една абсолютно зашеметяваща такава: "Superhero Jagganath".
Умела употреба на баса и брас секцията.
- - - - -
Страшно готини и лесно преливащи от стил в стил инструментали.
Няколко доста добри композиции и една абсолютно зашеметяваща такава: "Superhero Jagganath".
Умела употреба на баса и брас секцията.
- - - - -
Новата вокалистка Кристин просто не се справя достатъчно добре, особено с високите тонове.
Китарите често звучат приглушени и изпадат на заден фон, което е огромна грешка.
Продукцията не е толкова добра и чиста, колкото беше в предните два албума.
Ненужни интерлюдии и някои песни, които са леко така... skipable.
Китарите често звучат приглушени и изпадат на заден фон, което е огромна грешка.
Продукцията не е толкова добра и чиста, колкото беше в предните два албума.
Ненужни интерлюдии и някои песни, които са леко така... skipable.
IF YOU LIKE
Dog Fashion Disco, Stolen Babies, Pin-Up Went Down, Circus of Dead Squirrels и др.
Автор: Testset
[6.5/10]
Turmion Kätilöt - Diskovibrator
On
понеделник, септември 21, 2015
0
коментара
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Osasto-A
Този албум ме спечели още със заглавието си, което е едно от най-великите, които някога съм срещал - "Diskovibrator". Дълго време обаче не бях сигурен дали Turmion Kätilöt ще направят нов индъстриъл метъл шедьовър, каквито несъмнено бяха първите им три албума. В "Diskovibrator" има намигания именно към тях, но пък отново няма такъв открояващ се хит от сорта на "Verta ja Lihaa" или "Tirehtööri". Опити за създаването на нещо подобно се чуват в синглите "Vastanaineet" и "Hyvissä Höyryissä", като първата е доста близо до целта, а втората e просто... странна. И с нетърпими последни секунди. Честно, не разбирам точно тоя трак. Но нека все пак погледнем по-отвисоко на нещата.
Виждаме познатото и шантаво диско метъл лице на TK още в самото начало с отварящата "Kirottujen Karnevaalit" и нататък из албума в песни като "Ranteet Auki", "Vastanaineet" и "Hiiltynyt Runko". В този списък влиза и най-"турмионският" (и съответно най-як) трак в албума "Sinä Saatana", който за мен е големият хит в "Diskovibrator". С по-чиста форма на индъстриъл метъл се включва "Lataa ja Varmista", а изненадващо на мелодет/блек избива тежката, мрачна, малко епична, но и много мелодична (в припева си) "Sinulle". Напълно различен от всичко и този път е почти 8-минутният финал "To Be Continued (Act 2)", който е странен до средата си, след което се превръща в чисто диско. С други думи, тракът представялва едно много, много дълго аутро.
Отдавна се чудя къде да използвам една от любимите си думи "консеквентен", затова ще я използвам тук. Не за друго, а защото Turmion Kätilöt са много консеквентни в творчеството си напоследък и затова "Diskovibrator" е логичен (да не кажа консеквентен) наследник на "Technodiktator", с който са сходни дори като заглавия и сричков състав. И в двата албума няма смазващи хитове "като от едно време", но са стабилни електро метъл тупаници, като "Diskovibrator" в частност ще задоволи (наблягам на "задоволи") за известно мераците на хората, обичащи този стил. Остава обаче и чувството, че слушам не толкова Turmion Kätilöt, колкото Two Times Terror. И не че в това има лошо, или има кой знае каква разлика между тези две групи на MC Raaka Pee, но все пак ми се ще да чуя онзи Turmion, по който се зарибих случайно преди повече от... 10 години? Баси, кога минаха бе?!
+ + + + +
Стабилен албум, който да задоволи за известно време мераклиите за качествен електро метъл.
Няколко силно зарибяващи, раздвижващи и развибриращи трака.
Тежък, мелодичен, електронен, купонджийски, мрачен, епичен и странен едновременно.
- - - - -
Няколко силно зарибяващи, раздвижващи и развибриращи трака.
Тежък, мелодичен, електронен, купонджийски, мрачен, епичен и странен едновременно.
- - - - -
Огромната, уникална енергия от по-старите им албуми сякаш се е поизгубила.
Остава чувството, че се слуша не толкова TK, колкото Two Times Terror.
Все така няма супер открояващ се хит.
Остава чувството, че се слуша не толкова TK, колкото Two Times Terror.
Все така няма супер открояващ се хит.
IF YOU LIKE
Two Times Terror, Ruoska, Black Light Discipline, Raubtier, Rammstein, Pain и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
