TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет fear. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет fear. Показване на всички публикации

Papa Roach - F.E.A.R.

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 11, 2015 1 коментара

Стилът: Alternative Rock/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Eleven Seven Music
Отнема: ~42 минути 


Винаги щом стане дума за Papa Roach, болшинството хора, с които общувам, се сещат веднага само за една песен - "Last Resort", която понякога просто наричат "Абе она... съфъкейшън...". Другата песен, за която се сещат е "To Be Loved", като много хора дори не се сещат веднага, че е тяхна, просто защото им е по-известна като "оная песен от шапката на Monday Night Raw". Затова няма нищо чудно, че Papa Roach потърсиха нови пътища в последните години. И ето, че така стигнаха и до издаването на "F.E.A.R.".

 "F.E.A.R." до голяма степен звучи като дебютен албум на нахъсана и желаеща да се докаже нова банда, което е доста похвално за група с 20+ години стаж. Papa Roach са усетили и нуждата от нов ярък хит, затова от зор са създали цели три и е само въпрос на фенски реакции дали "Broken as Me", "Face Everything And Rise" и електронизираната "Warriors" ще се превърнат в концертни фаворити. В този ред на мисли, засилената електроника в "Warriors" не е единственото по-интересно решение, което Papa Roach са взели в този албум. Така например в "Gravity" освен Мария Бринк (от In This Moment) се включва чистокръвен рап, a в "Face Everything And Rise" се стига до доста Skillet-ско звучене. "Never Have To Say Goodbye" пък звучи като опит за стадионен хит, с който да разпляскат и разпеят публиката.

Не мога да скрия, че това алтернативно звучене на Papa Roach искрено ми допада, но встрани от очевидните хитове, нещата са прекалено... обикновени. В момента стотици алтернативни банди звучат точно по същия начин, по който звучат Papa Roach в песни като "Skeletons", "War Over Me", "Hope For the Hopeless" и дори в един от фаворитите ми в албума "Love Me Till It Hurts". С това не казвам, че въпросните композиции не са добри (всъщност, казвам го за мудните "Skeletons" и "Devil"), но не мога и да се прехласна по тях. Отделно от това ми липсват още малко енергия и разнообразие във вокалите - крясъците, например, са толкова редки и спорадични, че само на късмет запомних, че има 1-2 в "Broken as Me". Встрани от тези забележки обаче "F.E.A.R." е един изненадващо приятен албум на една неотказваща се група. Остава само да почакаме и да видим дали той ще се превърне и в своеобразно ново начало за Papa Roach.

+ + + + +
Хитово алтернативно звучене с три по-ярко изразени хита.
Завиден хъс като на млада, желаеща да се докаже нова банда.
Почти няма слаби парчета като цяло. 

- - - - -
Половината албум с нищо не се откроява от музиката на другите банди в стила.
По-"обикновен" от нужното, поради което по някое време става и еднообразен.
 
IF YOU LIKE
Skillet, Thousand Foot Krutch, Three Days Grace, Red, Shinedown и др.

Автор: Stahley
[7/10]

In Fear And Faith - 2012 - In Fear And Faith

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 05, 2012 3 коментара

Стил......: Symphonic Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~44 минути 


Към американската метълкор и пост-хардкор сцена валят постоянни обвинения, че бандите на нея звучат прекалено идентично или прекалено "поп", както и че огромната им бройка прекалено бързо изчерпва идеите в тези жанрове. Тези твърдения не са никак неоснователни, затова човек трябва да слуша внимателно, за да разгриничи добрите банди от плявата. По наши земи обаче няма на кой да разчитате да направи това разграничение (освен на своите лични виждания), затова ние се опитваме за пореден път, представяйки ви едноимененния, трети поред албум на една от най-бързо узрелите и интересни банди на модерната американска екстремна сцена днес - In Fear And Faith.

Музиката на IFAF представлява смесица от метълкор, пост-хардкор и "пиано-рок", украсенa с много кийборди и симфо-елементи. Пианото е основен елемент в музиката на момчетата, като за разлика от много други техни колеги, IFAF си имат пианист (който е и китарист), което веднага си личи по професионално композираните симфо-партии. Именно пианото е "виновник" за мрачната и епична атмосфера в албума, като за него е отделен и цял инструментален трак, озаглавен "Enigmatic". Преди това обаче трябва(ше) да споменем отварящата "The Calm Before Reform", в който участва и Дейв Стивънс от We Came As Romans. В нея става ясно, че ни очаква един много епичен, мелодичен и най-вече музикантски (да не се бърка с техничен!) албум. Песента е показателна за цялостното му звучене, но може да се каже и че е най-добрата в него, редом с другия сингъл "A Creeping Dose", който завършва с могъщ електронизиран брейкдаун. Атмосферата във всички песни остава мрачна и леко апокалиптична, текстовете са сериозни и дълбоки, а вокалите на Скот Барнс варират от здрави метълкор крясъци до поп-ориентирано пеене. Последният тип вокали не са ми любими, но в случая никак не ми пречат. A aко някой намира този тип пеене за дрaзнeщ, дoсaдeн или нещо от сорта, значи надали пост-хардкорът изобщо е неговият стил. И все пак, дори на мен ми направи впечатление, че чистите вокали са с голямо предимство пред екстремните. Скот се справя и с двата вида по изключителен начин, но особено към края везните натежават в посока "чисто пеене", където баладата "Last Man Stranded" и "It All Comes Out (On the Way Down)" почти прекрачват границите на "лекото". В епичния симфо-завършек "Self-Fulfilling Prophecy" пък почти изобщо няма екстремни вокали, но за сметка на тях има наистина величествени оркестрации.

Предполагам, че резонно се чудите "с какво IFAF са по-различни от стотиците други такива групи". Отговорът е многостранен и субективен, но за мен IFAF се различават най-напред по начина си на композиране. В този си албум, групата не признава стиловите ограничения и "закони", а прави нещо различно, свое и следователно - моментално разпознаваемо. Пианото в основата, адекватните оркестрации, епичното усещане, мрачната атмосфера и магнетичният контраст между тежкия инструментал и чистите вокали на Скот правят "In Fear And Faith" един от най-музикантските и най-добри пост-хардкор албуми, излизали тази година. Албумът, разбира се, ще поеме и доста (субективни) критики, но те ще идват предимно от хора, които или не харесват, или директно отричат групата, жанра и дори лейбъла. Ако не сте сред тях и не ви притеснява "какво биха казали другите", IFAF спокойно могат да се задържат на плейъра ви за сериозен период от време.

+ + + + +
Музикантски, изпипан и изключително професионално композиран пост-хардкор албум.
Собствено, разпознаваемо звучене, освободеност, емоция и сила във (почти) всяка песен.
Тежък саунд, допълнен от епични оркестрации, много пиано и много забиващи се директно в мозъка припеви.
Самият начин на изпяване е някак различен и грабващ ухото.

- - - - -
Феновете на екстремната музика може да имат проблем с чистото пеене на Скот.
Наистина можеше и трябваше да има малко повече екстремни вокали.

Подходящо за фенове на:
Of Mice & Men, Woe Is Me, Hands Like Houses, WCAR и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-

Fear, And Loathing In Las Vegas - 2012 - All That We Have Now

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 13, 2012 3 коментара

Стил......: Trancecore/Electronic
Държава...: Япония
Лейбъл....: -
Отнема....: ~37 минути 


Aко се разровите из интернет, трудно ще да намерите ревю за този албум, просто защото дори някой да го хареса, не би се наел да каже добра дума за него, а да го оплюе може всеки, защото музиката на момчетата много предразполага към това. Тя представлява смесица между пост-хардкор, много електроника, бийтове, емо/скриймо крякане и j-rock. Дори да звучи интригуващо до някаква степен, крайният резултат малко напомня на една голяма тенджера, пълна с боб, фъсътци, петмез, череши и наръфан геврек.

Добре де, истината не е чак толкова крайна. Пичовете явно имат талант. Макар и да не им личи от самото начало, музикантите в FALILV са бързи, технични и пълни с шантави идеи, както повечето японци.  Проблемите, които съпътстват този албум обаче са повече, отколкото иначе закалените ми (с всичко от поп до горграйнд) уши можеха да понесат. Най-напред, пичовете просто са прекалено шумни и звучат така, сякаш нямат много ясна идея какво точно им се свири. От една страна са електронните бийтове и пълните с ефекти "чисти" вокали, които се вдигат до изненадващо високи честоти. След това идва нетърпимото емо/скриймо квичене, което автоматично сваля оценката на албума с 5 единици. Честно, по-гадно крякане не бях слушал отдавна. Всичко това се случва скорострелно, с адски бързи темпове и докато слушателят се осъзнае, вече са минали две песни, ушите пищят, главата боли и желанието да се натисне "Stop" е неутолимо, но точно в третата песен "Crossover" нещата започват постепенно да стават по-интересни, отколкото какофонични. Чуват се първите намеци, че момчетата владеят инструментите си доста добре и дори изкрещяното мяукане в микрофона става някак... по-смилаемо. За сметка на това, чувството, че слушам саундтрак към някакво старо японско аниме или 8-битова аркадна игра започва да се засилва с всяка минута. Електрониката е много и звучи почти инфaнтилнo и типично по япoнски, а изненадите не спират и не спират. Инструменталите лека-полека се усложняват, темпото се разчупва и малко след средата на албума вече е трудно да се предположи какво точно ще последва - дали техно бийт, дали джаз вметка, дали зловещо тежък електро-деткор брейкдаун с неочаквани грухтежи, или пък нещо съвсем различно.

Извънредно трудно ми е дори да преценя какво точно мисля за този албум. Определено не харесвам (меко казано) 99.8% от вокалите в него, а електрониката е толкова много, че на места забравям, че всъщност слушам някаква форма на тежка музика (особено в сингъла "Ley-Line"). От друга страна обаче, такава музика далеч не се чува всеки ден. В нея има адски много нестандартна музикантска мисъл, а парчета като "In the End, the Choice Is All Yours", събрали в себе си толкова много стилове, преходи и видове темпо, не могат да бъдат наречени "лош материал". Уви, с тези вокали и с тази неяснота по въпроса "Какво аджеба искаме да свирим", не мога да дам висока оценка на тези симпатяги.

+ + + + +
Абсолютно нестандартни музикантски решения, излизащи извън всякакви стилови рамки.
Добри инструментали, много изненади и неочаквани проблясъци на гениалност тук-там.

- - - - -
Трудно поносими вокали. То не е крякане, то не е чудо...
Прекалено много електроника. А щом аз го казвам, значи наистина е твърде много.
На места се получава свирепа какофония, способна да повлияе дори на хора със силни нерви и уши.

Подходящо за фенове на:
Blood Stain Child, I See Stars, Hands Like Houses, Breathe Carolina и др.
 Автор: Undepth
-=4.5/10=-

My Heart To Fear - 2012 - Into the Maelstrom

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 26, 2012 3 коментара

Стил......: Modern Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: -
Отнема....: ~38 минути 

www.facebook.com/myhearttofear

Слушайки този албум, в главата ми не спря да изниква един и същи въпрос - къде спят лейбълите, за да не вземат тази банда под крилото си? Всякакви кресливи некадърни нещастници от сорта на Design the Skyline имат договори, а My Heart To Fear - не?! Светът определено е несправедлив понякога. Дразня се на недооценяването на тази банда, защото "Into the Maelstrom" е албум, за какъвто с години си мечтаех да чуя. Много банди са се опитвали да правят нещо подобно, но нито една досега не го е правела достатъчно добре. Говоря за това страхотно съчетание на техника, мощен и модерен саунд, два типа вокали и електронни елементи, което My Heart To Fear ни предлагат тук. Миналата година бях на седмото небе, когато чух The Browning да правят нещо подобно с умопомрачителния си "Burn This World". Днес това чувство се завърна именно с "Into the Maelstrom".

"Into the Maelstrom" е толкова добър, че дори някой зъл хейтър да иска да го оплюе, няма да има за какво да се хване. Мнозина от нас са се сблъсквали с онова досадно "тру"-метъл отношение от типа на "Ъъъ, тия модерните са педaли, некадърници, не могат да свирят, бичат два рифа, лайнааа, уу", нали? Е, на този албум обаче и копче не можеш да му кажеш. Здрав, небанален метълкор; корави вокали и чудесни чисти вокали; технични китарни рифове и сола; технични барабани; изваден на преден план бас, който не копира китарите, а пази своя линия и от време на време дори се впуска в сола; зловещи брейкдауни; ярки електронни елементи; силни текстове (на християнска тематика); никакви лигавщини и емовщини... какво повече може да иска човек?! Хвала на онзи, който даде и една обективна причина, поради която този албум е слаб.

Електрониката и симфоничните елементи играят сериозна роля тук. Талантливото и технично свирене, което пичовете ни предлагат, е неоспоримо, но точно тези електро/симфо лийдове правят "Into the Maelstrom" малко по-"extra special" и добавят онова малко нещо, необходимо за направата на един наистина различен и максимално близък до перфектното албум. Песни като "Blood Money", "Encased In Glass", Misery Lights" и "Dear Mr. White" пък имат толкова много заряд и хитов потенциал, че просто не е безопасно да ги слушате в близост до чупливи предмети.

За да не ме изкарат заслепен или подкупен, ще спомена, че в "Into the Maelstrom" открихи една, макар и незначителна грешки - напълно идентичните начални 2 секунди на "Misery Lights" и "Whore De Culture". И признавам, усетих се напълно случайно и само от чиста проба дребнавост ви казвам за нея. Сега обаче няма да издребнявам и да се колебая, а ще дам на този великолепен албум първата си пълна 10-ка за годината. Дано тя помогне на групата поне малко в намирането на читав лейбъл, който предпочита качеството пред разни ревливи wannabe-hardcore сополанковци. Успех, пичове! Чака ви страхотно бъдеще!

+ + + + +
Техничен, идеен, мощен, разнообразен, далеч от баналността и просто... могъщ!
Всеки инструмент се чува отчетливо и играе своята важна роля в албума.
Епична електроника, умножаваща 100 пъти кефа от слушането на тази музика.
Специално внимание към малките детайли.

- - - - -
"Misery Lights" и "Whore De Culture" започват еднакво в първите си 2 секунди. Уау.

Подходящо за фенове на:
The Browning, Asking Alexandria, My Ticket Home, Born of Osiris и др.
Автор: Zorn
-=10/10=-

ИНТЕРВЮ: Fear of Domination

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 09, 2011 1 коментара

Дойде време пак да направим интервю с готина и сравнително неизвестна по нашите земи банда. Този път това са Fear of Domination! Те са млада финландска Industrial Metal банда и въпреки крехката си възраст (на по 20-ина години са повечето), са на път да издадат втория си студиен албум "Create.Control.Exterminate" (прочети ревю ТУК). Поговорихме си непринудено и се получи нещо по-приличащо на любопитен разговор, отколкото на интервю, но и двете страни останаха доволни. Ако ви се чете първото и единствено досега интервю с групата на български - хвърлете му един поглед. А албумът... скоро ще го чуете сами! Искрено ви препоръчваме да му дадете едно ухо!
Прочети цялото интервю, като цъкнеш "Read More" долу вляво.


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Fear of Domination - 2011 - Create. Control. Exterminate.

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 01, 2011 0 коментара

Стил......: Industrial Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Osasto-А Records
Отнема....: ~43 минути 

www.facebook.com/fearofdomination

Добре, че са скандинавците! И в частност - добре, че са финландците! В години като сегашните, когато индъстриъл метълът е в яка стагнация, северните народи се наеха да извадят жанра от канавката, да го поотупат от прахта и да започнат фабричното му производство със свежи нови сили. Ние, феновете на стила можем само да сме благодарни на групи като Pain, Turmion Kätilöt, Black Light Discipline, Ruoska, 2 Times Terror, Raubtier и техните колеги, че ни дават силно жадувания свеж материал. Но стига сантименталности, че ще се разплача от умиление.

Поводът да се съберем днес (макар и виртуално) е вторият студиен албум на Fear of Domination. Няколко месеца опитвах да си изградя някакви очаквания за него, но пуснатите в интернет сингли само още по-силно ми разпалваха любопитството и ме разконцентрираха. Спомних си, че дебютният им "Call of Schizophrenia" беше доста добър (макар да личеше, че пичовете още са неопитни), но тук, в "Create.Control.Exterminate." ясно си личи колко много са напреднали тези шестима младежи. Сега, докато въртя албума сигурно за 15-ти път, вече напълно осъзнавам настъпилите промени - звукът е много по-електронно ориентиран, по-изчистен, а стилът е по-мелодичен и по-силно насочен към индъстриъл метъл от този в "Call of Schizophrenia".

Но да караме подред. Към вокалите забележки нямам. Харизматичният Саку Солин е намерил точната си бленда и крясъците му са осезаемо по-добри от тези, които вадеше преди 2 години. Голям брой уместни включвания прави и красивата 20-годишна клавиристка Нина Телен, която вече играе много по-сериозно ролята на бек-вокалистка. Китарите са с една идея по-тежки, а почти всяка песен изненадва и със свое собствено готино соло. Ритъм секцията от своя страна предразполага към много повече куфеене, а за повишеното количество електроника... вече споменах по-горе. Какво повече да иска човек? Искате запомнящ се индъстриъл метъл с екстремни вокали? Имате го!

Допълнителни адмирации бих искал да изкажа и за чудесното структуриране на всяка от песните в албума. Именно това структуриране, съчетано с леко мрачното и епично звучене носи голямо разнообразие в "Create.Control.Exterminate." и ще ви накара да го чуете поне още няколко пъти.

Ако трябва все пак да разровя да намеря кусури на албума (да не кажат, че съм прекалено пристрастен), бих посочил включването на балада в него. "Балада" може би не е точната дума за "We'll Fall Apart", но все пак, колкото и да я слушах, все ми се струваше, че бавното темпо не е силна страна на FOD. Доказателството за това идва самò веднага след това в "So Far So Good (All For Nothing)", която смятам и за една от най-здравите песни в албума, редом с "Modify", "New World" и епичните "Pandemonium" и "Control Within".

Най-общо казано, Fear of Domination ни предлагат 43 минути първокласен, екстремен и същевременно мелодичен индъстриъл метъл, за който трудно ще повярвате, че е сътворен от хора на по има-няма 20 години. Вярвам, че ще бъдете приятно изненадани от професионалното звучене и идеално структурираните песни в "Create.Control.Exterminate" и нищо чудно да откриете във Fear of Domination една от новите си любими млади банди, за която тепърва предстои едно много светло бъдеще. Buy this (23.11.11)!

+ + + + Плюсове.......:
Екстремен, мелодичен, разнообразен, неомръзващ, запомнящ се, футуристичен и епичен.
Изключително добре стурктуриран.
Чудесен пример за перфектно употребени електроники.
Дори песните от по над 6 минути минават неусетно.

- - - - Минуси........:
Опитът им за балада май не се е получил много-много.
Един-два по-безлични трака.


Подходящо за фенове на:
Turmion Kätilöt, Scorngrain, Black Light Discipline, Pain, Rammstein и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели