Горе-долу колкото фенове имат Annihilator, толкова и мнения можете да чуете за всеки техен нов албум. Едни още чакат нов "Alice In Hell", други питат защо не се присъединят към някои свои колеги и да направят "The Big 5", а трети (по лични наблюдения) дори се оплакват, че са прекалено продуктивни. Вярно е, продуктивни са, но поне за разлика от Megadeth (все така продуктивна група), Annihilator все още издават висококачествен, ранзообразен материал, а не отбиват номера с посредствени албуми с по две добри песни вътре. Извинете, фенове на Megadeth, но Дейв и компания отдавна не са това което бяха. Докато Annihilator, за добро или зло, отдавна са това, което са в момента.
Не искам да правя някакъв жалък спор "Annihilator vs Megadeth", защото харесвам и двете банди откакто бях хлапенце, но мисля, че подобен аналог между тях е удачен в темата за продуктивността - дума, чието значение вече е само смътно познато на повечето от големите в жанра. Но стига ала-бала, а да обсъдим "Feast". Както винаги, Annihilator са включили в албума си както страхотни, така и стряскащо недобри парчета. Така "Deadlock" отваря вратите на албума със скоростен траш, а "No Way Out" вкарва онова типично Annihilator-ско чувство, някак напомнящо за времената на "Waking the Fury". Уви, за тяхна сметка изскачат разлигавеният рокендрол "Wrapped" (хубавият припев не я спасява) и романтичната балада "Perfect Angel Eyes", която се конкурира с "Behind Blue Eyes" не само по сълзливост, но и по звучене. Закриващите албума, съответно дълги по 7 и 8+ минути, "Fight the World" и "One Falls, Two Rise" пък са може би най-интересните песни в "Feast" от гледна на точка на вътрешно развитие и композиционна последователност. Първенецът в категорията "Странни решения" обаче безспорно е фънкарската "No Surrender", която започва като песен на RHCP, но пък не продължава никак зле, затова може би ще предизвика противоречиви мнения у феновете.
Факт е, че Annihilator винаги се стремят да се развиват, да включват нови елементи в музиката си и да не издават един и същ албум 100 пъти - и за това просто не може да не ги уважаваш (дори и да не си им фен). Затова няма нужда нито от прехласване, нито от хвърляне на гнили домати по "Feast" - нека просто приемем, че Джеф Уотърс знае какво прави и че Annihilator тепърва имат още много идеи за осъществяване... за разлика от някои други свои сценични връстници.
+ + + + +
Annihilator за кой ли път доказват, че знаят как да вървят в крак с времето.
Голямо разнообразие, вариращо от здрав траш до фънк метъл и мелодични балади.
Страхотна китарна работа и все по-добри и по-добри вокали.
Лимитираното издание идва с цял бонус диск с презаписани стари хитове!
Голямо разнообразие, вариращо от здрав траш до фънк метъл и мелодични балади.
Страхотна китарна работа и все по-добри и по-добри вокали.
Лимитираното издание идва с цял бонус диск с презаписани стари хитове!
- - - - -
Сълзлива балада, неприятно разлигавен рокендрол трак и някои други странни решения.
Както винаги, и този албум ще предизвика полярни мнения и тъпи субективни спорове.
Както винаги, и този албум ще предизвика полярни мнения и тъпи субективни спорове.
IF YOU LIKE
Megadeth, Anthrax, Death Angel, Overkill, Nevermore, Nuclear Assault и др.
Автор: Undepth
[7/10]
