Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: InVogue Records
Kingdom of Giants е млада банда, свиреща метълкор с трима китаристи. Напоследък съм малко скептичен към подобни формации, защото вече неведнъж съм чувал банди с трима китаристи, чиито китарни партии обаче могат да се изсвирят и от един човек с една вързана зад гърба ръка (да, визирам Chelsea Grin). За щастие при KOG ситуацията е по-различна и със сигурност за музиката им са нужни поне двама китаристи. Трети - не чак толкова. Но те си знаят.
"Ground Culture" е вторият им дългосвирещ албум и първи за новия им лейбъл InVogue Records. С него групата отбелязва значителен напредък от предния си албум, за което до голяма степен помага новия барабанист Ней Налупта (ex-Animal In Me), който сериозно изпреварва по техника предишния ударник Мат Маврудис. Във вокалите също се усеща подобрение - Дейна Уилъкс крещи по-плътно отпреди и дори е подобрил (макар и малко) чистото си пеене. За второто още има нужда от ефекти, но да изпълняваш два типа вокали никога не е лесно.
Албумът включва 10 парчета с не особено иновативен, но пък за сметка на това качествен метълкор. Преобладаващи са екстремните вокали, като чисти се включват предимно в припевите. И по-добре, че ги има, защото екстремните са малко еднообразни и ако нямаше някаква промяна от време на време, албумът щеше да доскучее още преди средата си. За разнообразието спомага и добрата композиционна работа, особено в песни като "Ground Culture", "Who I Once Was" и "Sky Burial", в които поне се разбира защо групата има трима китаристи. Останалите парчета клонят по-скоро към "средняшки", като основният им проблем не е в това, че са слаби сами по себе си, а в това, че така и не блясват с нещо оригинално. Това в общи линии е и големият минус на целия албум. Да, добър е и всичко останало, но му липсва оригинална идея, с която да бъде запомнен за по-дълго и използван повече от три пъти в годишния ни плейлист.
+ + + + +
Забележително добра работа на китарното звено и ритъм секцията.
Няколко крачки встрани от модерното пост-хардкор клише.
Изненадващо зрели композиционни решения тук и там.
- - - - -
Няколко крачки встрани от модерното пост-хардкор клише.
Изненадващо зрели композиционни решения тук и там.
- - - - -
В повечето парчета не се усеща нуждата от наличието на цели трима китаристи.
Нужно е малко повече разнообразие в екстремните вокали и повече уроци по солфеж за чистите.
Много парчета попадат в категорията "средняшки" заради липсата на оригиналност в тях.
Нужно е малко повече разнообразие в екстремните вокали и повече уроци по солфеж за чистите.
Много парчета попадат в категорията "средняшки" заради липсата на оригиналност в тях.
IF YOU LIKE
Memphis May Fire, Like Moths To Flames, Bury Tomorrow, Adestria, Secrets и др.
Автор: Stahley
[7/10]
