TODAY'S METAL

Лейбъл: Napalm Records

Отнема: ~47 минути

Hammerfall усилено се "връщат към корените си". Не обичам тази фраза, но това е истината в "Built To Last". Като се почне от 90-арската обложка и се мине през съдържанието на диска, става ясно, че след експеримента с онзи зомби албум Hammerfall са открили, че феновете им харесват старото им звучене. И това до голяма степен е добре, защото и аз съм израснал с "Renegade" и "Crimson Thunder", но "Built To Last" има два големи проблема. Единият е скоростта, а другият - прекаленото залитане по класическия хеви метъл.

Скептицизмът ми пламна още щом си пуснах отварящата "Bring It!", която е чист 80-арски хеви метъл и прилича по-скоро на песен на Accept/UDO. Нищо против 80-арското хеви и Accept/UDO, обаче това не е стилът на Hammerfall - към тях имаме съвсем други очаквания. Сингълът "Hammer High" също не впечатлява особено, най-вече защото звучи... забавено. Сами можете да се убедите в YouTube колко по-добре звучи песента на x1.25 скорост, а да не говорим и за факта, че в хита "Hector's Hymn" от миналия албум една от основните фрази в текста също беше "Hammer  high!". Къде е смисълът да се прави нова песен с абсолютно същата основна фраза? Другият сингъл "The Sacred Vow" пък е малко по-добре откъм скорост, но и той не носи усещането, че слушаме Hammerfall. Нелеп текст за метъл и още 80-арско звучене, спасявано единствено от хубавия припев - съжалявам, но очаквах много повече от това.

Първата песен в албума, към която няма как да имам забележки е "Dethrone and Defy" - Hammerfall-ски пауър метъл в чист вид! Да, пак се пеят онези странни текстове за мечове в небето и стомана в гащите, но да, това вече са Hammerfall. Баладата "Twilight Princess" малко убива ентусиазма веднага след това, но пък дава и шанс на Йоаким Канс да покаже гласовите си възможности. В галопиращо темпо след нея идва "Stormbreaker" с жестокото си китарно соло, а "Built To Last" пристига бавно и тежко в химноподобен вид. Още скорост идва с приятната, но лесно забравима "The Star of Home", докато "New Breed" ни носи още нелепи текстове за хеви метъл. За финал е оставена бавната и епична "Second To None", в която има и осезаемо клавишно присъствие.

Хубавото на "Built To Last" е, че се слуша лесно на един дъх, а лошото е, че със същата лекота се и забравя, което до голяма степен опровергава гръмкото му заглавие. Най-силните композиции безспорно са "Dethrone and Defy" и "Stormbreaker", но дори те нямат онзи суперхитов потенциал, който някога имаха "Renegade", "Hearts on Fire" и "Blood Bound", да речем. Тук основният химн би трябвало да е "Hammer High", но извънредно бавното темпо убива целия потенциал на песента, затова може да се каже, че от този албум на Hamemrfall няма да излезе голям нов химн, който истински да запали емоциите на публиката на бъдещите им концерти.

Лейбъл: Nuclear Blast

Отнема: ~49 минути 

Стил......: Power/Heavy Metal

Странно. Признавам си, не очаквах нещо такова от Hammerfall. Български и чуждестранни колеги ми казваха, че е тотално разочарование, но аз все пак продължих да имам едно наум, защото знаех, че зад тази различна (от всичките им досега) обложка също ще да се крие нещо различно. Един вид, бях подготвен за нещо, което не включва рицари и стомана. И така, взех албума в ръце, погледнах го и си го пуснах в плейъра. Първо, държа да подчертая, че като дългогодишен фен на чукопадите ми стана леко неприятно, когато забелязах липсата на Хектор върху обложката (сигурно зомбитата са го  погнали), но аз съм от хората, които обичат да се поставят на мястото на групите и се замислих. Честно, ако аз бях в Hammerfall и 15-ина години бях пял за рицари, воини (не бъркам думата), стомана и храброст, щях да се запитам дали не е време за промяна или ще започна да ходя по пътя на Manowar и да правя едно и също в продължение на 30 години. Е, не мога да си кривя и душата и да не споделя, че слушайки "Infected", някак ми липсва онова епично-героично чувство, което винаги ме е обземало, докaто слушам Hammerfall, но пък албумът далеч не е толкова лош, колкото ми го описваха. Факт е, че също като своя предшественик, "Infected" звучи сякаш момчетата са нямали време да направят нещо повече и са нашлякали 10-ина песни набързо, но това не пречи чак толкова на крайния резултат. Песни като "Dia De Los Muertos" (с динамика, сола, че даже и един брейкдаун), сингъла "One More Time", мачкащата "Immortalized", бойно-концертно-свежарската "Let's Get It On" и модерната "Redemption" в никакъв случай не бих могъл да нарека слаби. В тях чувам един по-тежък и модерен Hammerfall, с повече двойни каси, повече запомнящи се рифове, повече сола и повече клавишна работа (макар групата да не разполага с клавирист), което лично на мен много ми допада. Харесвам по-модерното и някак опростено in-your-face звучене. Но тук някъде идва въпросът дали с тези песни, с това ново звучене и с този нов имидж Hammerfall не рушат своя образ, граден повече от десетилетие? Отговорът за мен е прост, но не и еднозначен. А той е, че "Infected" не може и няма смисъл да бъде сравняван с култовите албуми на бандата като "Crimson Thunder", защото не притежава онзи епичен заряд. Но сам по себе "Infected" е един доста хубав и приятен за слушане концептуален (за вируси, зомбита и али-бали) албум, от който веднага запомних няколко песни и си тананиках 3/4 от мелодиите в него още след 2 слушания. Естествено, гореспоменатото бързане се е отразило на няколко трака, превръщайки ги в неизбежен пълнеж (а баладата "Send Me a Sign" дори е римейк на някаква унгарска банда с неизписваемо име), но като цяло съм доволен. Винаги съм го казвал и ще продължавам да го повтарям - една група не може и не бива да прави едно и също всеки път. Колкото до недоволните фенове - спокойно, хора! Hammerfall ще се завърнат с още рицари и стомана. Затова чуйте този албум без да го съпоставяте със старото творчество на бандата. Тогава шансът да ви хареса е много по-голям.

Пак им личи, че са бързали за бързия влак, докато са записвали албума.
Няма го онова героично-епично чувство, типично за Hammerfall.
Няколко пълнежа и доста моменти, които повечето стари фенове няма да харесат.

Автор: Zorn