ЖАНР: Power/Heavy Metal
ОТ/Д: Швеция | 16.08.2019
ОТ/Д: Швеция | 16.08.2019
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~50 минути
ОТНЕМА: ~50 минути
Откриващата "Never Forget, Never Forgive" е може би най-хамърфолската и най-добре изпипана песен в албума - с бързо темпо, китарни сола, запяващ се припев, силни бриджове. Е, де да бяха всички песни в албума на това нищо, нямаше да ме чуете да се оплаквам. Сингълът "Dominion" обаче по-скоро звучи като писана по много, много стар калъп за тру метъл хитове. Нищо против, харесвах Hammerfall най-много в тру метъл периода им, но тук мислъта сякаш е била по-напред "Трябва да има такава песен на всяка цена" и такава песен е проимало, макар и лишена от дух. Следващата "Testify" пък е като нейна малко по-лоша версия с твърде гръмки хорови викове, които често заглушават иначе безгрешния Канс. Темпото продължава да пада стремглаво и в "One Against the World", а с хард рок сингъла "(We Make) Sweden Rock" си припомняме, че Hammerfall вече са си чичаци и че това е твърде странна песен за тях. Може би ако беше отделен сингъл, без албум, за някакво специално събитие - да, но този трак дори не звучи като Hammerfall.
Пиано баладата "Second To One" също не впечатлява особено, тъй като прилича на променена версия на "Always Will Be". Малко хеви метъл получаваме най-сетне в "Scars of a Generation", която прави красив реверанс към класическия пауър метъл от края на 80-те и началото на 90-те. "Dead by Dawn" пък напомня на тежка песен на Accept, във възможно най-добрия смисъл на думата, а надъхващите и бойки "Bloodline" и "Chain of Command" ни напомнят за тру метъл годините на групата. Всичко завършва с "And Yet I Smile", която изненадва с много нетипичен за чукопадите отварящ риф с далечн фолк отенък. Макар и балада (моят архивраг), песента е твърде добро построена, за да кажа и дума против нея, та чак съм учуден колко много ми хареса и колко много различни елементи съдържа.
С други думи, "Dominion" е албум над средното ниво за жанра, но не и за Hammerfall. Честно, даже онзи странен и нетипичен за тях албум със зомби глупостите и препратките към "Терминатор" ми допадна повече и ми звучеше повече като Hammerfall от половината песни в "Dominion". Да, има ги силните моменти, очевидните хитове и скритите диаманти, но това не е достатчно за Hammerfall. Те са живи легенди и вдъхновители. Те са хората, написали всички жестоки композиции в "Crimson Thunder", но сякаш вече са се поотпуснали и карат по инерция. А имат голяма нужда да направят нещо именно на нивото на "Crimson Thunder", защото е недопустимо човек да има ниски или дори "не много високи" очаквания към марката Hammerfall.
+ + + + +
Някои много силни моменти и цели песни с препратки към класическия им звук.
Хитови сингли за разпяване и скрити диаманти след средата на албума.
Много добра китарна работа и безупречен Йоаким Канс.
Хитови сингли за разпяване и скрити диаманти след средата на албума.
Много добра китарна работа и безупречен Йоаким Канс.
- - - - -
Макар и добър за жанра, албумът не надскача летвата, която самата група е поставила.
Твърде много парчета в средно и изморително бавно темпо.
Доста комзпозиции даже не звучат много-много като Hammerfall.
Твърде много парчета в средно и изморително бавно темпо.
Доста комзпозиции даже не звучат много-много като Hammerfall.
IF YOU LIKE
Manowar, Accept, Helloween, Sabaton, Freedom Call, Blind Guardian, Iron Maiden и др.
Автор: Undepth
[6/10]
0 Response for the "Hammerfall - Dominion"
Публикуване на коментар