ЖАНР: Melodic Rock/Metal/AOR
ОТ/Д: Финландия | 06.09.2019
ОТ/Д: Финландия | 06.09.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~56 минути
ОТНЕМА: ~56 минути
Повечето композиции в "Talviyö" звучат като свалени от сайт за royalty free музика, когато напишеш "melodic rock" и са толкова безлични, че не биха ми направили впечатление ако ги чуя от колоните, докато се разхождам между млечните продукти в Кауфланд. Честно, ако мислите, че "I Have a Right" и "Life" са леки, след този албум ще усетите, че ви липсва тежкото им звучене. Всъщност, проблемът на "Talviyö" дори не е в това, че е лек. Ето, "I Have a Right" и "Life" също бяха лекички, но със силен китарен звук и запомнящи се мелодии. А тук няма нито едно от двете.
Откриващата "Message From the Sun" е горе-долу "типична" Sonata песен, но в който и да е друг албум тя би била сред най-слабите. Веднага си проличава и странната, рехава продукция, слабия дисторшън на китарите, лошия микс - нещо звучи много... неправилно. Следва "Whirlwind", която звучи като извадена от коша с огризки на Туомас Холопайнен, защото не става за Nightwish. Единственото хубаво в нея е красивият акустичен финал - тези 50 секунди напомнят леко за Poets of the Fall и мога да ги въртя и 50 минути, или иначе казано - повече от почти всичко останало в този албум. Сингълът "Cold" не помага особено за спасяване на положението, защото определението "не е лоша песента" далеч не стига за група като Sonata Arctica. Да, Тони Како вкарва емоция, раздава се, но нито мелодията впечатлява, нито инструменталът с нещо напомня коя група слушаме. Мъката се задълбочава с хаотичната "Storm the Armada", която май трябва да има прог вайб, но по-скоро звучи сбъркана, а басът в нея е почти като от MIDI банка.
Изненадващо за хейтър на баладите като мен, "The Last of the Lambs" ме грабна моментално с мрачната си атмосфера, акустичните китари, аналоговата електроника и наистина емоционалния глас на Тони Како. Следващата песен ме изкушава със заглавието си "Who Failed the Most" и не знам как да се сдържа да не им отговоря. Who failed the most ли? Може би този, който е сложил това пиано в началото, за да реша, че ще чуя как трибют банда на HIM им бърка песните? Или този, който е заврял вокалите толкова дълбоко под открояващо се гадния китарен звук? Мога да продължавам до утре със заяждането, но не искам, защото бързам да ви кажа за "Ismo's Got Good Reactors"! Не очаквах инструментал да е сред най-готините неща в албум на Sonata, но това е факт. Странно озаглавеното парче смесва различни фолклорни мотиви и е единственото в албума, изсвирено на пауър метъл обороти. След него идва и парчето, което за мен е безспорният хит тук - "Demon's Cage". Песента е малко политически ангажирана, но пък е точно в духа на вече споменатите "I Have a Right" и "Life" и нямам идея защо не беше пусната веднага акто сингъл. Епичното гранд пиано, олд скул клавирите, мелодичният припев, агресивният пасаж с насечени китари в средата и самотните вокали преди пауър метъл финала силно открояват композицията и само дават да се разбере колко много плява има наоколо. Ето това вече е Sonata, да му се не знае!
До края, уви, добри новини няма. "A Little Less Understanding" е досущ като излязла от "Chameleon" позитивна песничка, идеална за подскачащи в росната трева сектанти, а "The Raven Still Flies With You" почти успя да ме обиди. Гарванът още лети с мен? Кой гарван? Питатм, защото със сигурност не е онзи от "Wolf and Raven". Той носеше на крилата си една от най-добрите пауър метъл композиции изобщо в жанра, а проскубаната гарга тук носи 7:38 минути немощна баладичност и незнайно откъде изтропан финал с някакви ориенталски мотиви, идващи отникъде. Сериозно, какво the fuck се случва в тая песен? И ако 8 минути балада не стига - хайде още 6+ отгоре за още една такава на финала, ама в дори по-бавно темпо. Сериозно, вече не ме вълнува колко е емоционално, лично, депресирано и всичко останало - омръзна ми да слушам сълзливи балади от една от най-любимите ми пауър метъл банди евър.
За мен "Talviyö" без съмнение е най-лошият албум, който Sonata Arctica някога са издавали. Не бих успял да разбера хората, които ще открият нещо величествено в него отвъд споменатите от мен добри моменти. С риск да се повторя - проблемът ми в случая не е просто в това, че албумът е лекичък и доста AOR, а в това, че в него... липсва Sonata. Няма ги страхотните мелодии, на които да се чудиш "Баси, как са го направили чак толкова сладко за ушите?!", няма динамика, няма хъс, няма даже читава продукция. Малкото изключения са напълно недостатъчни - дотолкова, че е малко срамно това нещо тук изобщо да излиза под името на Sonata Arctica. Срамно, защото ако бяха започнали кариерата си с албум като този, днес надали изобщо щяхме да говорим за тази група. Все пак, ако ви се слуша музика като за седене по гол баджак в кожен фотьойл - хвърлете едно ухо и няма да сте разочаровани.
+ + + + +
Последните 50 секунди на "Whirlwind".
Атмосферата в "The Last of the Lambs".
Хитовият потенциал на "Demon's Cage".
Атмосферата в "The Last of the Lambs".
Хитовият потенциал на "Demon's Cage".
- - - - -
Всичко останало.
Сериозно - липса на хъс, динамика и запомнящи се моменти с бонус - гаден звук.
От чисто метълска гледна точка - подобно олекване в стила е ужасна новина.
Сериозно - липса на хъс, динамика и запомнящи се моменти с бонус - гаден звук.
От чисто метълска гледна точка - подобно олекване в стила е ужасна новина.
IF YOU LIKE
Place Vendome, Nightwish, Unisonic, Poets of the Fall, Avantasia, Kamelot, Revolution Renaissance и др.
Автор: Undepth
[3/10]
Това е най савидж ревюто което някога съм чел :rofl:
Абе ... аз съм power metal фен пропуснал Соната край ушите си през годините. За първи път реших да изслушам цял албум (бях слушал компилация и нищо в нея не ми хареса). Това е първият им албум, който изслушвам. Не е никак лош албума и определено му давам 7 от 10. Че почти няма power metal - няма, ама не е и нужно да има.