ЖАНР: Power Metal
ОТ/Д: Швеция | 16.08.2019
ОТ/Д: Швеция | 16.08.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~57 минути
ОТНЕМА: ~57 минути
Nuclear Blast обичат да пускат под крилото си албуми, в които орекстрациите сякаш идват от филм на Дисни - и "Dawn of the Dragonstar" е точно един от тези албуми. Вярно, възможно е да сме се понаситили на бомбастични оркестрации и максимално чийзи пауър метъл (особено след като вече имаме Gloryhammer), но това не значи, че Twilight Force нямат с какво да грабнат вниманието ни. А ако ви се струва, че вокалите ви напомнят твърде много за Rhapsody - не полудявате. Зад микрофона в този албум е Алесандро Конти.
По същество - Twilight Force може и да не изненадват, но правят добре това, с което са се захванали. Откриващите "Dawn of the Dragonstar" и "Thundersword" задават ключа за това, което ще се случва из целия албум - бомбастичен пауър метъл с всичките му прекрасни клишета, скоростни барабани и китари, зарибяващи мелодии, помпозни оркестрации и типични за жанра сола. Всичко това - някак в духа на Rhapsody и Helloween. "Long Live the King" се заиграва дори още повече с мелодичността с почти комични клавири, но с "With the Light of a Thousand Suns" навлизаме в съвсем друга територия - на крайната епичност. Хорове, тройна доза оркестрации, епични напеви, малко ориенталски мотиви, испанска китара и... общо 7 минути композиция, даваща чувството, че наистина слушаме нещо на Rhapsody.
"Winds of Wisdom" и потенциално хитовата "Queen of Eternity" също звучат добре, но следват основната формула толкова стриктно, че е лесно да ги сбъркаш една с друга, че и с поне още 2-3 други песни от албума. "Valley of the Vale" вдига оборотите максимално и се изнизва за малко под 4 минути със скоростните си двойни каси, но следващите "Hydra" и "Night of Winterlight" се връщат към калъпа. И макар че са доста добри сами по себе си, а в "Hydra" да дочувам и влияния от любимия World of Warcraft, така и не ми стана по-лесно с времето да различавам коя песен коя е - издават ги само отделни малки елементи. Даже темпото е същото, баси.
За десерт, подобаващо за бомбастичен пауър метъл албум, идва трак с дължина от 12 и половина минути - "Blade of Immortal Steel". Тя най-сетне разчупва калъпа, внася елементи от традиционната японска музика и тук най-накрая си проличава майсторството на музикантите в Twilight Force - нещо, за което можеше и да забравим от куповете еднаквеещи песни в албума. В средата има и едно феноменално 3-минутно китарно (най-вече, но не само) соло, последвано от затишие с пиано и очаквано бомбастичен финал. Тази композиция безспорно е най-добрата в целия албум и може само да се чуди човек защо са решили да запазят за нея всичките си креативни идеи, докато буквално половината други песни са толкова сходни една с друга, че трябва да ги различаваме с наръчник. Вярно, все готини, скоростни, мелодични парчета, но все в едно и също темпо, все със соло по едно и също време - няма тръпка така.
Основният проблем на "Dawn of the Dragonstar" е еднообразието. Липсват изненади като японските мотиви във финалния трак, едва забележимото банджо в "Thundersword", геймърският елемент в "Hydra" и други подобни. Вместо това Twilight Force са се фокусирали повече към нарочното търсене на клишето, но то само по себе си вече се превърна в клише. Въпреки това, ако слушам песните поотделно - няма и една, която бих нарекъл "слаба". Алесандро Конти е елитен вокалист, оркестрациите са епични, китарната работа е впечатляваща, скоростта на композициите - също. Как да се оплача от подобна комбинация?
+ + + + +
Многократно по-добра продукция от ужасната такава в предишния албум.
Скоростен пауър метъл без балади и излишности.
Впечатляваща китарна работа, безгрешен Конти, бързи барабани, епични оркестрации.
Филната композиция е пълна със зашеметяващи моменти.
Скоростен пауър метъл без балади и излишности.
Впечатляваща китарна работа, безгрешен Конти, бързи барабани, епични оркестрации.
Филната композиция е пълна със зашеметяващи моменти.
- - - - -
Твърде еднообразни постройки на половината песни, че даже са и в сходно темпо.
Нарочното търсене на нърдското чийзи пауър метъл клише вече само по себе си стана клише.
Дисни оркестрациите не впечатляват толкова, колкото преди няколко години.
Нарочното търсене на нърдското чийзи пауър метъл клише вече само по себе си стана клише.
Дисни оркестрациите не впечатляват толкова, колкото преди няколко години.
IF YOU LIKE
Gloryhammer, Rhapsody-тата, Helloween, Dragonforce, Sonata Arctica, Stratovarius, Majestica и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Twilight Force - Dawn of the Dragonstar"
Публикуване на коментар