TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет helloween. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет helloween. Показване на всички публикации

Helloween - My God-Given Right

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 21, 2015 1 коментара

Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~61(+16) минути


Helloween е една от първите ми любими групи изобщо и затова винаги с интерес чакам всеки техен нов албум и всяко тяхно ново посещение в България. Наскоро видях и някакви шестокласници с тениски на Helloween на улицата и ми стана едно такова драго, защото тия деца не са били родени, когато е излязъл "The Dark Ride". А това сякаш не беше толкова отдавна. Баси, как лети времето... Отлетя толкова бързо, че дойде време за още един нов албум на Helloween. И само след едно слушане знаех, че "My God-Given Right" определено няма да ми стане новият фаворит в дискографията на групата, но би било супер обидно да отрека и безспорните му качества.

Първите две песни много приятно ми напомниха за звученето на групата от два различни периоди. "Heroes" незнайно защо ме върна към "Rabbit Don't Come Easy", a "Battle's Won" - някъде в периода между "Walls of Jericho" и първия "Keeper". Следващите "My God-GIven Right" и "Stay Crazy" обаче така и не ми станаха интересни, колкото и да ги слушах, като втората е може би най-слабата и скучна песен в целия албум. "Lost In America" променя нещата за добро. Изненадващо, песента за това как групата се мотае по летищата в Щатите е една от най-готините в албума, най-вече благодарение на страхотния си, типично хелоуински припев. След още една двойка скучновати песни идва и първата балада, озаглавена "Like Everybody Else". Песента не е никака лоша и е доста емоционална, но определено няма да се пее и помни като старите балади. "Creatures In Heaven" пък е високооборотна, дълга 6 минути и половина песен, която също можем да обявим за една от добрите в албума. "If God Loves Rock 'N' Roll" е типичната по-лека и веселяшка песен, от които Helloween почти винаги слагат по една - свежо парче с готин припев и 80-арски китари, което би било готино да чуем на живо. До края обаче единствено закриващата "You, Still of War" заслужава по-сериозно внимание. Дългият над 7 минути епос напомня за мрачното звучене от "The Dark Ride" и определено е най-добре изпипаната композиция в целия албум. Със сигурност бих се зарадвал, ако това е звученето и на целия следващ албум.

Мога само да се чудя защо страхотни тракове като "Wicked Game" и "Free World" са оставени в бонус диска, при положение, че в основния траклист определено има много пълнежи, всеки от които те с огромен успех биха заменили. Дори дълбоката резерва "More Than a Lifetime" е доста по-интересна от някои песни в главния диск. Предполагам, че умните (но не прекалено) глави в Nuclear Blast имат пръст в това, но няма сега да седна да съдя когото и да е. Важното е, че в този албум има предостатъчно материал за един много добър албум на Helloween. Той обаче е развлачен и допълнен с купища пълнежи, които малко разводняват нещата и създават впечатлението за не чак толкова добър краен резултат. В общи линии, ако изрежем пълнежите, качественият материал удря заветните 46 минути. Слочаенос? Не мисла!
 
+ + + + +
Препратки към звученето не само от 80-те, но и към звученето от началото на този век.
Страхотни композиции като "You, Still of War", "Battle's Won", "Wicked Game", "Free World" и "Lost In America".
Напълно достатъчен материал за един много готин албум на Helloween... 

- - - - -
... който обаче е разводнен от още 20-30 минути пълнежи.
Никаква идея защо толкова добри песни са оставени като бонуси, а не в основния траклист.
 
IF YOU LIKE
Gamma Ray, Unisonic, Avantasia, Blind Guardian, Sonata Arctica и др.

Автор: Testset
[7/10]

Helloween - Straight Out of Hell

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 09, 2013 1 коментара

Стилът: Power/Speed/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Sony Music/The End Records
Отнема: ~60(+11) минути 


Сигурно е тъпо да започна с това, но нека изясним нещо преди да започнем с четенето на това ревю. Михаел Киске напусна Helloween сравнително отдавна (има-няма 20 години) и който още не е свикнал с това - има сериозни проблеми с адаптирането. Кийпърите пък бяха издадени преди 25 години, затова моля, нека не сравняваме всеки нов албум на Helloween с тях. Казвам това, защото "Straight Out of Hell" връща част от 80-тарското звучене на групата, но това далеч не значи, че Helloween са решили да се самокопират. Този албум може и да напомня частично за някои предни творби на групата, но само дотам. That's all.

Признавам, че щом чуя, че някоя група е решила да използва 80-тарско звучене, въздишам тежко, защото отдавна ми омръзна да чувам фразата "завръщане към корените", особено когато от това страда качеството на звука - нещо, което един умерен аудиофил като мен винаги намира за неприемливо. Helloween обаче са успели да докарат въпросното 80-тарско звучене, без звукът в "Straight Out of Hell" да се превръща в жертва. Ефектът е постигнат не само с технически средства, но и с изразни такива. Клавишните, например, отново играя сериозна роля в музиката на "тиквите", а не са просто фон, както все по-често се случваше напоследък. Подобно "завръщане" правят и познатите ни от 80-те беквокали. Нискочестотната техника от "7 Sinners" пък е заменена (слава Богу) с нормална такава и го няма онова гадно чувство за приглушеност във звука.

Самият материал в SOOH също е на ново, по-високо ниво от това в последните няколко албума. Дерис, Гроскопф, Вейкат и Герстнер очевидно са взели много насериозно композиционния процес, от който са се родили страхотни, мелодични и тежки песни като отварящата "Nabataea", скоростните пауър метъл резачки "World of War", "Make Fire Catch Fly" и "Straight Out of Hell", както и мелодичните (и силно клавишно подкрепени) "Far From the Sun" и "Waiting For the Thunder". Красивата "Hold Me In Your Arms" пък, от която струи адски много любов и отчаяние, показва за пореден път, че Helloween знаят как се пишат балади (знаете, че ще ревете на нея, ако ви скъса гаджето), докато затварящата "Church Breaks Down" изненадва с включването на мъжко хорово пеене. Като "не толкова добри" си отбелязах странната интерлюдия "Wanna Be God", леко детинската "Asshole" и... сингъла "Burning Sun". Не че парчето е лошо, но в този албум има един куп по-добри парчета, които може би щяха да вдигнат очакванията ми доста повече.


Задължително споменаване заслужава и перфектната китарна работа в "Straight Out of Hell". Отдавна не бях чувал такъв здрав китарен звук и толкова смислени рифове в албум на Helloween! Анди Дерис също се справя подобаващо със задачата си зад микрофона, макар и на места високите му тонове да ми идват в повече (особено в "Burning Sun"). Клавишните, с риск да се повторя, са на много високо ниво и са изключително добре продуцирани, като се надявам това нещо да продължи и в следващите албуми на бандата, защото това звучене им отива адски много. След толкова години на търсене и заплашително злаитане към стагнацията, Helloween може би най-накрая намериха правилния път и за пореден път дават ясно да се разбере, че тази група просто няма изчерпване. "Straight Out of Hell" е убедителното доказателство за това. 

+ + + + +
Helloween показват, че и след толкова много години още могат да поднасят изненади.
По-мелодичен, по-бърз, по-запомнящ се и осезаемо по-добър от предшествениците си.
Промяна в звученето, сякаш нарочно напомняща за най-добрите периоди на групата.
Невероятна китарна работа и грандиозно възвърната роля на клавишните и беквокалите.

Албум, който лесно може да мине за "модерна класика".

- - - - -
Някои леко странни парчета, които не ми се връзват добре с останалите.
Винаги ще мрънкам за по-добре озвучени и по-плътни барабани. Сега също.

IF YOU LIKE
Gamma Ray, Avantasia, Blind Guardian, Stratovarius и др.
 Автор: Testset
[9/10]