TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет issues. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет issues. Показване на всички публикации

Issues - Beautiful Oblivion

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 01, 2019 0 коментара

ЖАНР: Post-Hardcore/R&B/Pop
ОТ/Д: САЩ | 04.10.2019
ЛЕЙБЪЛ: Rise Records
ОТНЕМА: ~46 минути


Issues - Headspace

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 09, 2016 3 коментара

Стилът: Progressive/Pop/Funk/R&B/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~44 минути


За дебютния албум на Issues спорихме с колегите - ревюто обективно ли трябва да бъде или субективно. И сега пак така. Защото обективно погледнато, "Headspace" е безкрайно интересен и музикантски албум, съчетаващ невъзможни за съчетаване жанрове, а Issues може би са нещо като пионери на едно изцяло ново приятелство между популярната и тежката музика. Субективно погледаното обаче, това е най-лигавата, дразнеща и претенциозна музика, на която съм попадал в последните години. А вече съм слушал "The Astonishing" на DT (прощавай, колега Quiksilver).

"Headspace" не е много по-различен от едноименния дебют на групата - вокалистът Тайлър Картър се вживява дори още по-силно като незаконния син на Майкъл Джексън, Джъстин Бийбър и Бруно Марс, а смесицата от поп, рап, R&B, фънк, метъл и пост-хардкор този път звучи дори още по-бозаво. Екстремният вокалист Майкъл Бон вече почти няма работа и крясъците му са там по-скоро като някакво досадно задължение, отколкото като съществена част от музиката на групата. Чистите му вокали пък са в пъти по-добри от тези на колегата му. Или ако не по-добри, то поне 361599 пъти по-приятни за слушане от скимтенето на Картър.

Достатъчно е да чуете само откриващия сингъл "The Realest" и ще можете лесно да прецените дали Issues са за вас или не. Често срещаните опции са две - едната е да си кажете "Уау, баси, това е адски добро", а другото е да спрете преди края с болки в слепоочията и да се възмутите гласно на тема "накъде отива тая музика". И в двата случая обаче ви гарантирам, че това, което ще чуете, е объркващо. Нататък си струва да чуете още няколко песни: "Yung & Dum", в която се чува колко по-добре се справя всъщност Майкъл Бон с чистите вокали; "Flojo", за да разберете най-сетне защо в тази група е нужно да има "скречист" на пълен работен ден; "Hero", за да чуете как Тайлър Картър успява в една песен да ви представи всичките си вокални умнения, включително и най-жалкия фалцет, който някога сте чували (и евентуално да повърнете неволно); "Blue Wall", за да чуете най-сетне една добра и сравнително песен в тоя албум.

Този албум беше болезнено изживяване дори за безкрайно отворен към експерименти фен на тежката музика като мен, а не искам да си помислям как биха му реагирали редовите метъл фенове. Това обаче не ми пречи да призная, че такава музика не се среща всеки ден и че Issues правят нещо наистина различно и иновативно. Не ми пречи и да ви препоръчам да чуете албума, защото знам, че за много хора това чудо може да се превърне в новата им любима музика. Но аз съм субективен гъз и от "Headspace" физически ми се гади.


+ + + + +
Иновативна смесица от почти напълно несъвместими жанрове.
Музикантски инструментал с непрестанни промени в темпото и ритъма.
Нещо различно от всичко останало.

- - - - -
Трудно поносимо участие на Тайлър Картър и неговото поп/рап/R&B пеене и скимтене.
Вокални партии, достойни за Майкъл Джексън, Джъстин Бийбър и Бруно Марс.
Екстремните вокали са адски малко, тежката музика също сериозно отстъпва на лигнята.
За всеки случай трябва да се слуша върху моноблок с леген пред вас.

IF YOU LIKE
Woe Is Me, Sleeping With Sirens, Michael Jackson, Justin Bieber, Bruno Mars и др.

Автор: Undepth
[3/10]

Issues - Issues

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 11, 2014 0 коментара

Стилът: Metalcore/Pop/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Rise
Отнема: ~43 минути


Изобщо не обичам да звуча закостенял, но понякога дори аз, старият защитник на разнообразието и поп-елементите в тежката музика, не мога да изтрая някои групи и албуми. Като например, дебютният албум на Issues - новата група на Тайлър Картър и всички напуснали Woe Is Me преди време. Пичовете са се опитали да направят нещо наистина нечувано, но явно е имало причина то да е било нечувано досега, защото смесицата от метълкор, пост-хардкор, поп и калпав джент изобщо, ама изобщо не им се отдава.

Отдавна не се беше случвало да слушам албум и да изпадам в чак такова недоумение. Тайлър Картър, един иначе много талантлив вокалист, пее така, сякаш е в някое музикално риалити, а гласът му някак некомфортно напомня за Майкъл Джексън, Джъстин Бийбър и Бруно Марс. И ако това не е чак толкова лошо, то само чуйте как се връзват неговите вокали с музиката. Познахте - никак не се връзват. Това, което пее Тайлър Картър няма никаква логична връзка с това, което свири групата зад него. Може би това е причината албумът да звучи така, сякаш всеки в тази 6-членна група (какво пък толкова прави толкоз много народ?) всеки свири сам за себе си и се опитва да изпъкне с умения. Китарите и басът свирят едно и също в някакъв странен опит за джент, барабаните са сравнително разчупени, а Тайлър върти вокални извивки, на които и Петя Буюклиева би завидяла. Тук-там отникъде пък се включват и електронни елементи или скречове, а Тайлър чат-пат го избива да рапира. Екстремният вокалист Майкъл Бон пък сигурно ужасно много скучае на концертите на групата, защото се включва толкова рядко, че може да си оплете три чифта чорапи докато му дойде отново ред да си отвори устата. С две думи - абсолютна анархия.

Да речем, че в песни като "Stingray Affliction", "The Settlement" и "Disappear (Remember When) има за какво да се хване човек. Първите две са сравнително тежки и обмислени, а третата е най-добрата песен в албума в композиционно отношение. Оттам нататък - нищо. "Mad at Myself" е песен, подходяща за изпяване от Бруно Марс, но не и от група, правеща тежка музика. "Late", с изключение на два по-тежки пасажа е чисто поп-парче, а "Personality Cult" и "Never Lose Your Flames" са нелогични шумотевици, носещи главобол. По-безсмислена от тях е единствено интерлюдията "Old Dena", в която има минута и половина скречове. Най-гадна (да, използвам тази дума) обаче е "Tears on the Runway", в която гостува певицата Nylo. Не си я пускайте, моля ви!

В случай, че не сте на 13 и не живеете в САЩ, опитайте да избегнете сблъсъка си с Issues. Музиката им често е определяна като "секси" от феновете на групата (често срещано определение за музиката на Бруно Марс, Джъстин Бийбър и One Direction), но в действителност представлява... Джъстин Бийбър с китари, като хич не е задължително двете да са в хармония помежду си. Пропуснете, докато можете.

+ + + + +
Музикантите показват добри индивидуални умения, най-вече по отношение на китарите и барабаните.
Харесва ли ни или не - Тайлър Картър може да пее добре.
Като цяло - интересен и смел опит за направата на нещо различно.

- - - - -
Гласът на Тайлър неприятно много напомня за Джъстин Бийбър и Бруно Марс.
Хармонията между отделните инструменти и вокали почти никаква я няма, което води до какофония.
Прекалено, прекалено, прекалено много поп.
Нищо, което да запомниш за повече от 5 секунди... освен, че си се прецакал да го чуеш. 

IF YOU LIKE
Woe Is Me, Sleeping With Sirens, Justin Bieber, Bruno Mars, Васил Чергов и др.

Автор: Undepth
[2/10]