От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Rise Records
За дебютния албум на Issues спорихме с колегите - ревюто обективно ли трябва да бъде или субективно. И сега пак така. Защото обективно погледнато, "Headspace" е безкрайно интересен и музикантски албум, съчетаващ невъзможни за съчетаване жанрове, а Issues може би са нещо като пионери на едно изцяло ново приятелство между популярната и тежката музика. Субективно погледаното обаче, това е най-лигавата, дразнеща и претенциозна музика, на която съм попадал в последните години. А вече съм слушал "The Astonishing" на DT (прощавай, колега Quiksilver).
"Headspace" не е много по-различен от едноименния дебют на групата - вокалистът Тайлър Картър се вживява дори още по-силно като незаконния син на Майкъл Джексън, Джъстин Бийбър и Бруно Марс, а смесицата от поп, рап, R&B, фънк, метъл и пост-хардкор този път звучи дори още по-бозаво. Екстремният вокалист Майкъл Бон вече почти няма работа и крясъците му са там по-скоро като някакво досадно задължение, отколкото като съществена част от музиката на групата. Чистите му вокали пък са в пъти по-добри от тези на колегата му. Или ако не по-добри, то поне 361599 пъти по-приятни за слушане от скимтенето на Картър.
Достатъчно е да чуете само откриващия сингъл "The Realest" и ще можете лесно да прецените дали Issues са за вас или не. Често срещаните опции са две - едната е да си кажете "Уау, баси, това е адски добро", а другото е да спрете преди края с болки в слепоочията и да се възмутите гласно на тема "накъде отива тая музика". И в двата случая обаче ви гарантирам, че това, което ще чуете, е объркващо. Нататък си струва да чуете още няколко песни: "Yung & Dum", в която се чува колко по-добре се справя всъщност Майкъл Бон с чистите вокали; "Flojo", за да разберете най-сетне защо в тази група е нужно да има "скречист" на пълен работен ден; "Hero", за да чуете как Тайлър Картър успява в една песен да ви представи всичките си вокални умнения, включително и най-жалкия фалцет, който някога сте чували (и евентуално да повърнете неволно); "Blue Wall", за да чуете най-сетне една добра и сравнително песен в тоя албум.
Този албум беше болезнено изживяване дори за безкрайно отворен към експерименти фен на тежката музика като мен, а не искам да си помислям как биха му реагирали редовите метъл фенове. Това обаче не ми пречи да призная, че такава музика не се среща всеки ден и че Issues правят нещо наистина различно и иновативно. Не ми пречи и да ви препоръчам да чуете албума, защото знам, че за много хора това чудо може да се превърне в новата им любима музика. Но аз съм субективен гъз и от "Headspace" физически ми се гади.
+ + + + +
Иновативна смесица от почти напълно несъвместими жанрове.
Музикантски инструментал с непрестанни промени в темпото и ритъма.
Нещо различно от всичко останало.
- - - - -
Музикантски инструментал с непрестанни промени в темпото и ритъма.
Нещо различно от всичко останало.
- - - - -
Трудно поносимо участие на Тайлър Картър и неговото поп/рап/R&B пеене и скимтене.
Вокални партии, достойни за Майкъл Джексън, Джъстин Бийбър и Бруно Марс.
Екстремните вокали са адски малко, тежката музика също сериозно отстъпва на лигнята.
За всеки случай трябва да се слуша върху моноблок с леген пред вас.
Вокални партии, достойни за Майкъл Джексън, Джъстин Бийбър и Бруно Марс.
Екстремните вокали са адски малко, тежката музика също сериозно отстъпва на лигнята.
За всеки случай трябва да се слуша върху моноблок с леген пред вас.
IF YOU LIKE
Woe Is Me, Sleeping With Sirens, Michael Jackson, Justin Bieber, Bruno Mars и др.
Автор: Undepth
[3/10]
Дори с изброените негативи и посочените недостатъци трудно оценката стига до 3, според мен. Най-малкото е добре продуциран труд, който вади стабилен звук... а и трудно бих определил това като лигня, това си е просто стандартния за 21 век поп-звук.
... И впрочем, да изкараш звук достоен за Майкъл Джексън освен да е 12 позитива друго не може да е. Това е всеобхватен факт и е отвъд критиката на когото и да е. И е грубо да го поставяте до имената на малки позьорчета, независимо дали го харесвате или не. Факт е, че е легенда, а този статут не се поръчва по eBay, както в другите 2 случая. Грубо и неуважително е.
И на предишния албум имаше ниска оценка (даже по-ниска), нищо че в сравнение с морето от метълкор/пост-хардкор групи които следваха една и съща формула те бяха може би единствените които смесваха толкова неща като r&b, скречинг и електронни елементи и то по толкова интересен начин.
А този албум има даже още повече свежи елементи, и като цяло смятам че са се научили по-добре да балансират всичко, което се случва в парчетата. Също така не разбирам нападките срещу Картър, малко са вокалистите в тази "сцена" които да имат неговите вокални умения, а и групата не би имала такъв успех без него. На моменти наистина прекалява с някои неща които прави в траковете но именно заради тази смесица от неговите вокали вдъхновени от R&B + метълкор толкова лесно се разграничават от останалите групи още от времето когато беше в Woe, Is Me.
Необективни оценки и на двата им албума според мен, особено този.
Албума е супер свеж и много музикантски бих казал...на мен ми хареса давам му 9-ка :)