TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет man. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет man. Показване на всички публикации

Callejon - Man Spricht Deutsch

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 15, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Four Music/Sony
Отнема: ~39(+8) минути 


Callejon са неуморни напоследък. След като миналата година издадоха четвъртия си студиен албум "Blitzkreuz", те вече са готови с нов албум! Уловката е в това, че "Man Spricht Deutsch" всъщност е албум с кавъри. Подборът на кавърите обаче е строго определен - само германски групи и изпълнители - но и леко... странен. В този диск можете да чуете кавъри както на класически за местната сцена банди като Die Toten Hosen, Die Ärzte и Die Prinzen, така и на сравнително нови поп, рок и рап парчета, които честно казано изобщо не можех да си представя преработени успешно в метъл вариант.

За мое голямо учудване, Callejon все пак са успели да направят успешни кавъри не само на принципно добри парчета като "Schrei Nach Liebe" на Die Ärzte и "Hier Kommt Alex" на Die Toten Hosen, но и на някои почти безнадеждни парчета от сорта на "Boomerang" на 90-тарското евроденс безумие Blümchen, "Mein Block" на рапъра Sido и "Ich Find Dich Sheiße" на Tic Tac Toe. Разбира се, Callejon удрят и на камък от време на време, защото с право не можех да си представя как от "Durch Den Monsun" на Tokio Hotel е възможно да излезе нещо добро. И да, резултатът от кавъра не е особено интересен. С доста по-голям успех са преработени няколко рап парчета - "Schwule Mädchen" на Fettes Brot, "Alles Neu" на Peter Fox (странно парче само по себе си, плачещо за тежки китари и без това) и "MFG" на Die Fantastichen Vier. Неочаквано добре са се получили и кавърите на "Alles Nur Geklaut" на Die Prinzen и "Major Tom" на Peter Schilling.

 Смея да кажа, че Callejon са се справили много добре със задачата си в този албум. Вместо да правят 1:1 версии или някакви напълно неразпознаваеми гаври, те са намерили "златната среда" като са взели само основата на оригиналите и са изградили върху тях композиции с ярък собствен почерк. Въпреки това не мога да кажа, че "Man Spricht Deutsch" е нещо революционно и нечувано. Съвсем отделно, този албум е предназначен за много тесен кръг местна публика, тъй като се съмнявам много хора извън Германия да са запознати дори и с 1/3 от имената на групите и изпълнителите, на които са направени кавъри тук. Аз, който се имам за сериозно запознат с германската сцена, за пръв път виждам някои от тези имена, а какво остава за хората, които не са се задълбочавали в немскоезичната музика?

+ + + + +
Получили са се много запомнящи се, тежки и мелодични преработки на оригиналите.
Тежки китари, изчистен саунд и интересни включвания на електроника и "gang" хорове.
Стилови похвати от много различни жанрове - метъл, рок, алтърнатив, пънк, траш, хардкор...

- - - - -
Някои парчета просто не са им се получили особено добре.
Каквото и да правиш с песен на Tokio Hotel, няма как да я направиш слушаема.
Извън Германия надали някой ще разпознае и 1/3 от оригиналите.

IF YOU LIKE
Narziss, Caliban, Emil Bulls, Maroon, Die Toten Hosen и др.
 Автор: Testset
[7/10]

Dezperadoz - 2012 - Dead Man's Hand

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 28, 2012 1 коментара

Стил......: Western/Country Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Drakkar Records
Отнема....: ~58 минути 


Още ми е трудно и дори неприятно да повярвам, че откакто чух Dezperadoz за пръв път, са изминали цели 12 години. Вярно, тогава се казваха Desperados (вижте разликата) и зад микрофона беше не кой да е, а траш гигантът Том Ейнджълрипър (Sodom). Двамата с Алекс Крафт все още свирят заедно в Onkel Tom, но в Dezperadoz Алекс Крафт отдавна се опрaвя без имeнития си другар.

След това сравнително объркващо инфо дойде време да запозная незапознатите с това какво точно свирят Dezperadoz. Отговорът се крие между няколко стила - малко траш, малко хеви/хард рок, малко кънтри, малко рокендрол, малко рокабили, малко "южняшки" метъл и много "уестърн" атмосфера и звучене. Музиката и текстовете са повлияни много силно от класическите уестърн филми, а атмосферата се допълва чудесно от звука на банджо, хармоника, кънтри китари, южняшки акцент и кратки инструментални интродукции, които са като излезли от 70-тарски уестърн. Независимо дали ще хванете трашърските "Under the Gun" и "Showdown", пълната с препратки към класическия рокендрол "Yippie Ya Yeah", мелодичната "Badlands", тежкото кънтри "Just Like the Cowboyzz Do", ролингстоунската "Last Man Standing" или смазващата "Saloon №10", навсякъде ще ви преследва усещането, че слушате метъл саундтрак към уестърн филм.

За "Dead Man's Hand" може да се каже, че е доста различен от всички свои предшественици (макар тематиката да е същата) и че този път Алекс Крафт и компания са ползвали малко по-различен композиционен подход, като най-накрая се проявява пълният потенциал на групата. В "Dead Man's Hand" няма колебливи парчета и колебливи решения, които да насичат цялостното удоволствие от слушането, както често се случваше в предните албуми. Близо час се изнизва изненадващо бързо, а можеше дори и още по-бързо, ако не бяха нaблъсканите във всяка песен интрoдукцийки. Без тях, обаче, може би уестърн атмосферата нямаше да е толкова добре пресъздадена. Така че, слагайте pokerface-a, заредете револвера, лъснете шпорите, задъвчете си тютюна и си пуснете "Dead Man's Hand". Или... може и само последното да направите.

+ + + + +
Един от малкото сполучливи проекти, събиращи под един покрив такива стилове.
Изненадващо голямо разнообразие, свежи хрумки и страшен заряд.
Много енергични, запомнящи се и запяващи се парчета.
Страхотна атмосфера!

- - - - -
Германци правят кънтри метъл... винаги ми е било странно.
Близо 10 минути интродукции, интерлюдии и различни видове aлa бaлa.

Подходящо за фенове на:
Volbeat, Chrome Division, Onkel Tom, Gotthard, Jeff Walker и др.
 Автор: Undepth
-=8/10=-

Golden Resurrection - 2011 - Man With a Mission

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 12, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Power Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Liljegren Records
Отнема....: ~42 минути 

facebook.com/goldenresurrection

                Убеден съм, че ако отворите някой шведски тълковен речник, срещу думата "работохолик" ще откриете името Кристиян Лилегрен (редом с Кристиян Алвестам и Пьотр Тетгрен) - именно той стои в основата на Golden Resurrection, както и в основата на 15 други албума за последните 13 години. Е, този негов страничен проект издава своя втори самостоятелен албум, озаглавен "Man With a Mission".
        В 10-те композиции имате възможността да чуете приятен мелодичен/симфоничен пауър метъл с религиозна тематика. Като цяло, тавата не блести с нещо кой знае колко новаторско и изключително, но пък предлага много добре издържан и ритмичен пауър метъл - такъв, какъвто си го познаваме. Първите песни са бързи, дори екстремни на места и за отрицателно време могат да хвърлят врата ви в джаза. Специално внимание заслужават извънредно зарибяващата "Golden Times" и епичната "Finally Free" - тези два трака ожесточено спорят за най-открояваща се песен в албума и ако групата продължи да свири точно такива парчета занапред, то тогава несъмнено ще очаквам нов материал от тях в идните години.
        Следващите късове месо, които ни подхвърлят Golden Resurrection обаче не са чак толкова сгодни - "Generation of the Brave" например не е лоша, но е бавна и поставена с цел да разчупи малко ритъма, но така сложена звучи по-скоро неуместно и протяжно. Следващите две песни (едната даже е инструментал) пък са напълно ненужни и тук вече се усеща, че идеите на бандата са взели да се изчерпват и в крайна сметка добутват криво-ляво до края на албума в едно прогресивно досадяващо еднообразие, което за щастие се разчупва добре от "Are You Ready For the Power" - един страхотен "стадионен" химн, който (поне за мен) се явява третата блестяща песен в "Man With а Mission".
        Като основен недостатък на "Man With a Mission" обаче бих посочил каращото ме да настръхвам от яд Reinxeed-влияние. И нямам предвид чистото музикално влияние, а влиянието и намесата на Томи Йохансон (китарист и мастърмайнд на Reinxeed). Томи явно наистина обожава рехавия саунд, за да се опитва да го наложи и в тази си банда. Добрата новина е, че не е успял да го опропасти напълно и крайният звук е около 3 пъти по-добър от лишения от всякакъв бас и ниски честоти звук на Reinxeed.
        И тъй, поглеждайки назад към тези 42 минути, осъзнаваме, че пичовете са спретнали един много готин и приятен за слушане албум, в който ще чуете първокласен европейски пауър метъл и някои чудесни препратки и "напомнянки" към банди като Narnia и Queen. И макар "Man With a Mission" да няма шанс да добие платинен статус, напълно си заслужава прослушването, а защо не и купуването. Чуйте го, пък и да не ви остане за дълго в съзнанието, поне ще знаете, че през ушите ви е минал един качествен продукт.

+ + + + Плюсове.......:
Няколко убийствени парчета!
Музикантите са невероятни, опитни, сработени и си вършат чудесно работата.
Феновете на Narnia ще бъдат особено доволни от това чудо тук.

- - - - Минуси........:
Твърде еднообразен и еднопосочен.
Не блести с някакви радикални иновации. Никак даже.
Към края така доскучава, че само ще го чакате (и вероятно молите) вече да свърши.

Подходящо за фенове на:
Narnia, Divinefire, Reinxeed, Pathfinder, Power Quest и др.
Автор: Dexter/BGMario
-=6.5/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели