Стилът: Melodic Modern/Pop Metal
От/Год: Швеция/Дания, 2016
Лейбъл: Spinefarm Records
С всеки изминал албум въпросът се повтаря и задълбочава - колко по-"поп" могат да станат Amaranthe, докато все пак съумяват да останат метъл група. Границите на поп-метъла вече бяха огънати в масивно зарибяващия "Massive Addictive", но Amaranthe ги опъват дори още повече, при това без да нарушават целостта им и да изпадат във водите на "прекаления поп". Макар че тук-там има и някои пробойни.
"Maximalism" може да не е най-добрият албум на Amaranthe, но е най-освободеният им досега. Имам чувството, че шестимата членове искрено са се забавлявали, докато го правят и това личи още от обложката, която сякаш нарочно се бъзика с конспиративните теоритици, напомняйки на онзи прочут масонски символ. Даже ако се заслуша човек в недболюбвания (първоначално и от мен) сингъл "That Song" ще открие, че там Amaranthe също си правят бъзик именно с формулите за създаване на хитове, които използват едни и същи структури, акорди и мотиви, за да звучат "познато" и така лесно да се забиват в главата. Неслучайно ритъмът толкова силно напомня за "We Will Rock You" на Queen, а припевът и напевите "У-о-у-о-о, о-о-у-о-о" звучат като 300 други поп хита. Естествено, недоволните метъли веднага награкахме, че тракът е разочароващ, още преди да сме разбрали неговата цел - и съм сигурен, че Amaranthe са очаквали малко повече разбиране от феновете си. И ако някой се чуди къде все пак е Хенрик в тази песен - нека изгледа видеото ѝ до самия му край, където той показва ясно колко точно му дреме, че го няма в "That Song".
За добро или зло, "That Song" е трак без еквивалент в албума, така че спете спокойно - "Maximalism" си е типичен Amaranthe албум отвъд този сингъл. И като казвам "типичен" имам предвид все така прогресивно зарибяващ, електронен, тежък и разбира се - много, много "поп". Още отварящата "Maximize" започва с електроника, бийт, насечен риф и едно познато "Hello...", сякаш нарочно щипнато от реперотара на Adele. Песента продължава с як риф и типичен амарантски евроденс метъл припев. "Boomerang" разчита на сходна формула с още от сладникавия поп-глас на Елиз и крясъците на Хенрик, заради които тракът леко прилича на метъл кавър на поп парче. Припевът, очаквано, е 11-ка по десетобалната система на зарибяващото. "21" е друга песен със силни поп-влияния, като се усеща и ясен бъзик с Ke$ha и нейния единствен хит "Tik-Tok".
Големият хит в албума обаче се казва "On the Rocks". В момента на писане на това ревю все още няма друг сингъл освен "That Song", но ще съм крайно учуден, ако "On the Rocks" не получи официално видео и златен статут като сингъл, защото това е един от най-ярките хитове, които Amaranthe някога са писали и 450% съм сигурен, че ще бъде и голям концертен хит. Естествено, не може да се мине и без задължителните балади - първата се казва "Limitless" и може би също ще бъде издадена като сингъл някой ден, тъй като другата балада "Endlessly" звучи далеч по-емоционално, но не чак толкова radio-friendly. В контраст с нея се врязва красноречиво озаглавената "Fury" която е най-бързата песен в албума. И не, следващата "Faster" не е по-бърза, лъжат! "Break Down & Cry" вече звучи като по-типичен модерен метъл трак и включва малко по-раздвижена електроника, а "Supersonic" връща мега зарибяващите евроденс мотиви в играта и като цяло е най-евроденски настроената композиция в "Maximalism". И колкото и да е странно - Елиз пее най-малко именно в този пореден суперхит. В края на албума идват малко по-разчупената откъм темпо, но и малко хаотична "Fireball" и втората (вече спомената) задължителна, но и много красива балада "Endlessly".
Този нов албум на Amaranthe може да е истинско изпитание за метъл сетивата, защото много често звучи по-зарибяващо и от големите поп-хитове, без обаче от това да се губи метъл ядрото на групата. Може би ще е най-точно да го кажем така - "Maximalism" не е "по-малко метъл", но е повече "поп", с което съотношението между двата стила в общи линии става 50:50. И може би точно затова носи това заглавие - защото залага на максимално допустимите дози и от двете.
+ + + + +
Максимални дози поп и метъл в една наистина зарибяваща комбинация.
Трудно да се каже кой е големият хит, защото поне 2/3 от композициите са хитове.
Още по-трудно ще е да си изкарате "On the Rocks" и "Boomerang" от главите.
Много освободен подход, от който ясно си личи, че групата се е забавлявала при правенето на албума.
- - - - -
Трудно да се каже кой е големият хит, защото поне 2/3 от композициите са хитове.
Още по-трудно ще е да си изкарате "On the Rocks" и "Boomerang" от главите.
Много освободен подход, от който ясно си личи, че групата се е забавлявала при правенето на албума.
- - - - -
Хенрик се включва рядко и честно звучи така, сякаш дълго са се чудили къде да го вмъкнат.
"That Song" определено не е добър избор за представителен първи сингъл.
"That Song" определено не е добър избор за представителен първи сингъл.
IF YOU LIKE
Dead by April, Temperance, Escape The Day, The Unguided, Mercenary, E-Type и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
