Най-сетне, пред мен е дебютният албум на Mayan - страничният проект на Марк Йенсен от Epica (заедно с Джак Дрисен и Сандер Гоманс, бивши членове на After Forever). Казвам "най-сетне", защото от доста време се опитвах да се докопам до този албум и го очаквах с наистина голям интерес, защото не съм чувал свястна "дет метъл опера" от времето, когато Waltari издадоха една такава (а това беше ужасно отдавна).
За мое щастие, повечето от очакванията ми за "Quarterpast" се оправдаха, макар и албумът да се оказа повече "прогресив дет метъл" отколкото "симфоник". Откъде да започна? Може би с лицето на групата - харизматичният Марк Йенсен, с който имах щастието да си поприказвам (голям пич). Господин Йенсен се справя чудесно със задачите си зад микрофона, а именно - да грухти и крещи (по мое време не знаехме термини като "грунтове", "скриймове" и харш вокали", да ме извинявате за пустото невежество) с отвяваща мощ. Колкото и да реве обаче Марк, нещата нямаше как да се получат без другите момчета от групата, даващи своя принос с епични клавишни/симфо партии, зверски рифове, свирепи бласт-бийтове и често разчупени ритми. В албума като гости се изявяват Симоне Симънс от Epica (има си хас), Флор Йенсен от ReVamp/After Forever (също има си хас) и Хенинг Басе от Sons of Seasons, който със своите чисти вокали има доста голяма и важна роля за цялостното звучене на албума. Изява има и младата и талантлива италианска оперна певица Лаура Макри.
Стига локуми. Дошли сте тук, за да разберете какво ще чуете в този албум, нали? Ето го и отговора - ще чуете леко разчупен, епичен и симфоничен дет метъл, който е бил замислен да бъде "дет метъл опера", но поне според мен не е постигнато точно това. Имам предвид, че когато ми кажат "дет метъл опера" си представям нещо по-различно. Може би е така, защото очаквах да се потопя изцяло в атмосферата на "Quarterpast", да усетя присъствието на маите, да се почувствам в пирамидите... но не стана. Това е и единственото ми оплакване от този албум. Няма я необходимата атмосфера. Това далеч не значи, че не ме заболя врата от куфеене на "The Savage Massacre", мелодичната "Bite the Bullet" и закриващата и свръх-епична "Sinner's Last Retreat" (най-добрата песен в албума според мен) например, както и че имам каквито и да било забележки в композиционно отношение. Този албум е повече от добър и предлага нещо, което не можете да чуете всеки ден, така че би било грехота да му търся кусури там, където ги няма. Така че, освен неизградената атмосфера и леко излишната дължина на някои песни, не бих могъл да посоча нещо, което да ме накара да не си пусна "Quarterpast" отново.
+ + + + Плюсове.......: