TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет mechina. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет mechina. Показване на всички публикации

Mechina - Progenitor

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 03, 2016 2 коментара

Стилът: Symphonic/Industrial Death Metal/MDM
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: -
Отнема: ~50 минути


Откакто открих групата преди две години, приемам всеки техен нов албум за личен подарък за рождения си ден (да, на 1 януари съм роден) и за новата година. И какво по-добро начало на 2016-та можех да получа от "Progenitor"? Това е най-изпипаният албум на Mechina, като се имат предвид и две особености: издаден е самостоятелно (спонсориран и от феновете), а в създаването му са участвали само двамата (!) членове на бандата и гост-вокалистката Мел Роуз.

Дейвид Холч отговаря за всички вокали (освен женските, ха!), а китарите, продуцирането и миксирането са дело на Джо Тибери, като той изглежда е отговорен и за композирането и писането на историята. Това е албум №5, продължаващ тематиката и разказващ за случилото се след "Conqueror" от 2011-та. Днес обаче място за скука няма и всички козове са хвърлени на масата. Няма досадни интерлюдии или дълги инструментали. Звъкът е изпипан, а всеки отделен елемент е на точното място и с точната сила на звука.

Началното интро ме прехвърли директно в любимата ми песен - "Ashes of Old Earth". Тя започва с красиви симфонии, които се задържат като фон през цялата песен, а малко след началото удрят и зверски здравият риф и мачкащите барабани. Екстремните вокали допринасят още за мощта на песента, а чистите такива са адски мелодични (и с малко ефекти в унисон с космическата атмосфера). Към края има и кратко, но готино соло, както и включване от Мел Роуз. Целият настръхнал от страхотното начало, вече трепнех в очакване на следващите 42 минути от албума. В следващата "Starscape" пък, освен типичните симфонии, като фон имаме и мотиви от български фолклор - поредна супер мощна композиция. "Cryoshock" леко смъква оборотите и изненадва приятно с наличието на единствено женски вокали. Симфониите са отстъпили мястото си на електронен фон, който си подхожда много добре с красивия глас на вокалистката Мел Роуз.

"The Horrizon Effect" също разчита само на женски вокали, а китарите са намалили малко агресията си и оставят гласа на Мел да блесне, като е важно да се споменат и редките, но навременни клавишни включвания. В красивото начало на "Anagenesis" пък около минута слушаме единствено цигулка и пиано преди да се включат и другите инструменти, а завръщане правят и вокалите на Дейвид Холч. Електронни, симфонични и клавишни елементи са в перфектен синхрон с китарите и барабаните, а вокалите ги допълват перфектно и в двата си варианта, като дори е оставено място и за красив и бавен инструментален пасаж малко преди края. "Planetfall" е най-тежкото и агресивно парче в албума и единственото без чисти вокали, но за сметка на това има зловещи хорове, напрегнато и супер бързо темпо и много яко китарно соло.

За мнозина, четящи сайта ни, закриващата албума едноименна песен вероятно ще се окаже и любима. Всеки, който е посещавал часовете по музика в училище, знае коя българска народна песен се чува в началото и в бриджовете на парчето. "Седнало е Джоре дос" е включена по брилянтен начин в една толкова тежка песен, като дори се надпява на няколко места с крещенето на Дейвид и това се е получило просто страхотно. Поредна невероятна композиция, която дава края на един невероятен албум. Затова и единствените оплаквания към "Progenitor" като цяло могат да бъдат на субективна основа. Момчетата са изпипали по страхотен начин творението си и определено надминаха очакванията ми. Подобрение се чува във всяко едно звено в музиката им и мисля, че би било грехота, ако решите да пропуснете този албум с лека ръка. Не правете тази грешка и си го пуснете безплатно ето тук и ще разберете за какво говоря ;-)


+ + + + +
Симфонии, клавиши, електроника, агресия, мощ и мелодия във всяка една песен.
Скоростни композиции, които те отвяват със сила, идейност и кристален звук.
Три типа вокали на страхотно ниво.
Перфектен микс, където всеки звук е на точното място, с точната сила.
Радващи българското ухо мотиви от родния ни фолклор.


- - - - -
Една малка идея по-разнообразни композиции - и албумът щеше да е перфектен.
 
IF YOU LIKE
Sybreed, Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Ground Zero System и др.

Автор: Reksy
[9/10]

Mechina - Acheron

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 03, 2015 0 коментара

Стилът: Symphonic/Industrial/Death Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: -
Отнема: ~66 минути 


В самото начало на 2014-та случайно попаднах на Mechina и предишния им албум "Xenon". Той звучеше доста различно от почти всичко, което бях слушал дотогава и именно за него написах първото си ревю за 2014-та. И ето, че точно година по-късно се натъкнах и на следващия им албум и някак се чувствах длъжен първото ми ревю за 2015-та да е за същата група. Много се надявах и Mechina да са оправили китарния и барабанен звук. Защото иначе - страхотни електроники и оркестрации, много добре вписващи се в кибер атмосферата два типа вокали, интересни композиции и накрая - точно китарите и барабаните издишаха. Днес обаче този проблем изглежда до голяма степен разрешен.

Албумът започва с 3-минутното интро "Proprioception" и почти 9-минутния полуинструментал "Earth-Born Axiom", в който чаках всеки момент да се случи нещо интересно, но той продължи да върти едно и също почти до края си. Скуката свършва чак в "Vanquisher", където се появяват първите същински вокали на Дейвид Холч, като преди него в началото чуваме женски плач и мотиви от... българска народна песен. "On the Wings of Nefeli" обаче отвява всичко! В началото ѝ отново има мотиви от българска народна песен, но този път те са дори по-явни и се повтарят и по-нататък в песента. Простият, но зарибяващ китарен риф, страхотните електронни и симфонични партии, интересните клавиши и включващият се български мотив се допълват чудесно и можем само да се радваме, че Mechina употребяват по толкова добър начин нашия фолклор.

В тежката "The Halycon Purge" се получава много добър контраст между агресивни ревове и електронизирани чисти вокали, но тъкмо когато енергията е в своя пик, идва 5-минутната интерлюдия "Lethean Waves", която пък ни прехвърля в баладата "Ode of the Forgotten Few", пълна само с женски вокали и електроника - сякаш е от някакъв друг албум. До края на албума остават де факто само още две песни - почти 10-минутният екстремен епос "The Hyperion Threnody" и близо 7-минутната "Invictus Daedalus", като и двете са доста сходни откъм оркестрации, темпо и атмосфера. И двете обаче са доста добри, просто защото малцина биха казали "Не" на комбинацията от бесни бластбийтове, мощни ревове и солидни оркестрации.

Колкото и да са добри отделните композиции, в "Acheron" има и доста проблеми. Най-напред - същинските песни (с вокали, китари, барабани и всичко останало) реално са само 6 (и идеално влизат в рамките на популярната дължина от ~42 минути), а останалите 5 или са инструментали, или интерлюдии, или нямат нищо общо с музиката на Mechina. Отделно, почти всички тракове можеха да са с по 1-2 минути по-кратки, а някои можеха спокойно и да липсват. И макар това изобщо да не пречи на "същинските" тракове да са много добри, определено пречи на цялостното удоволствие от слушането... а и губи доста време на слушащия.


+ + + + +
Чувствително по-добре миксиран китарен и барабанен звук.
Оркестрации и електроника на много високо ниво.
Рядко добри композиции като "On the Wings of Nefeli".


- - - - -
Монотонни, дълги и досадни интерлюдии.
Почти всички песни можеха да са с по една минута по-къси.
11 песни минус 5 инструментала/интерлюдии = 6 същински парчета.

 
IF YOU LIKE
Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Sybreed, Ground Zero System и др.

Автор: Reksy
[7/10]

[INDEPENDENT!] Mechina - Xenon

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, октомври 23, 2014 1 коментара

Стилът: Symphonic/Industrial/Death Metal
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: -
Отнема: ~50 минути 


Трудничко е да самоиздаваш албуми в днешно време, докато се опитваш да направиш нещо различно, стойностно и интересно. A Mechina са наистина различни. Дотолкова, че дори стилът им изобщо не е лесен за обяснение. Тежки китарни мелодии (макар и не идеално озвучени, заедно с барабаните), два типа вокали, като екстремните саниски и мощни, а чистите са с доста ефекти, но пък и перфектно си пасват си с електрониката и цялостната атмосфера. Тя пък от своя страна е изключително завладяваща и ни изпраща на едно скоростно и епично пътуване из дебрите на космоса. Отделно от тях се чуват пиано, мъжки и женски хорове и какво ли още не. Казах ви, не е лесно за обяснение.

"Xenon" започва с едноименната песен, която въпреки стряскащата си продължителност, минава неусетно. Тя съдържа всички гореспоменати елементи заедно с много скоростни пасажи, резки смени на темпото и инструментални части, които просто не ни оставят да си поемем дъх, чак до края на второто парче "Alithea". Тук се забелязва един дребен проблем - песните трудно се отделят една от друга и буквално преливат - често не се разбира кога е свършила една песен и е започнала следващата. Също така в края на втория трак чуваме едно изкуствено удължаване, което не е нищо друго освен "шум" преди следващата песен. Тези два минуса са присъщи за почти целия албум, но ще ги оставя само споменати, защото те така и не успяха да попречат на кефа от това космическо пътуване, на което ни изпраща бандата. "Zoticus" (моят личен фаворит) е най-лекото парче в албума, лишено от екстремни вокали, но съдържащо невероятно зарибяващ електронен лийд, страхотно пиано и грандиозно звучене. Тази песен е перфектно балансирана и въпреки факта, че електрониката е водеща, смея да твърдя, че е една от най-силните композиции в албума. Изненадите в "Xenon" не спират до самия му финал. Така например в "Terrae" се чуват мъжки и женски хорови вокали, "Tartarus" започва невероятно епично и съдържа ориенталски елементи с женско пеене в бекграунда, а "Thales" ни връхлита с дет метъл мощ и много различни похвати, правещи я не само грандиозна (отново), но и изключително епична. Следващите две песни пък са по-кратки и опростени и логично водят до края на албума.

Основният проблем на Mechina е недоизпипаният звук на китарите и барабаните, които често се губят в многопистовия микс. Дори това обаче не може да попречи на "Xenon" да бъде наистина добър. Всяка песен в него напомня на поне няколко коренно различни банди, което само доказва огромното разнообразие в музиката на Mechina. С риск да се повторя, споменатите недостатъцо по никакъв начин не попречиха на удоволствието, което този албум дава при слушане, пък и не мисля, че са много групите, които да правят такава музика. Също така фактът, че предният албум на бандата излезе само година преди "Xenon", а тази творба звучи, не само по-зряло, а и много по-подредено, определено показва израстване. Затова и горещо препоръчвам "Xenon" на всеки фен на по-разнообразната метъл музика!

 
+ + + + +
Грандиозен, епичен, симфоничен, електронизиран и тежък.
Множество различни елементи и огромно разнообразие.
Всички вокали и хорове са на много високо ниво.
Рядко се срещат банди, които да правят толкова епична тежка музика.


- - - - -
Звукът на китарите и барабаните определено може и трябва да е по-добър.
Излишно удължаване в края на почти всяка песен.
Малко трудно се разбира кога точно свършва и започва дадена песен.  


IF YOU LIKE
Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Sybreed, Ground Zero System и др.

Автор: Reksy
[N/A]