След два месеца Bon Jovi ще изнесат първия си концерт в България, както стори почти всяка рок група с 30-годишна кариера и достатъчно точки за пенсия. За доброто на публиката на стадион"Васил Левски" обаче, Bon Jovi май ще трябва да заложат само на изпитани стари хитове, защото ако решат да промотират "What About Now", хората ще има да се чудят "Б*хти, какво става?" и да не намират отговор. А отговорът е тъжен, но ясен - Bon Jovi одъртяха.
Bon Jovi не са 20-годишните юнаци с бухнали коси от мокрите сънища на фенките, или 35-годишните юнаци, сътворили "It's My Life". Те вече са на по 50+ годинки (Тико Торес гони 60) и е нормално ЕГН-то им да се отразява на възгледите им за музиката, живота и всичко останало. Те обаче са и доказани професионалсти, на които не можеш и "копче" да кажеш, защото не само са съхранили, а са и развили уменията си през годините. Това важи с пълна сила за Бон Джоуви, който все още пее както преди 25-30 години и не е изгубил и капка от силата на гласа си. Но хъсът им за рок вече липсва.
"What About Now" е софт-рок албум на някогашна хард-рок банда. Това не е добра новина, макар да е ясно, че никой не може, не иска и не трябва да прави едно и също 30 години. Няма и как да очакваме нов албум на класическа банда да задмине платинените си предшественици, но... този тук просто е скучен. Приятното мелодично начало с "Because We Can" и "I'm With You" ме залъга, че албумът няма да е толкова лош, колкото ми го описаха и се приготвих за спорове, но изведнъж започнаха да прииждат безлични, моментално забравими и досадни песни като "Pictures of You", "Amen" и откровеното кънтри "What's Left of Me". Благодарение на тях и още 5-6 подобни трака, пръстът ми трепереше над "skip" бутона почти до края на албума. Там най-сетне имаше приятна изненада - закриващата балада "The Fighter", построена само от акустични китари, леки оркестрации и гласа на Бон Джоуви.
Встрани от няколкото проблясъка в него, "What About Now" май ще успее да разочарова дори старите фенове на групата, а по-неутралните като мен могат да го подминат без угризения. На света има достатъчно безлични рок-банди с философски текстове и претенции за висше изкуство. Затова именно групи като Bon Jovi трябва да се разграничат, да влязат в ролята си на истински рок-идоли и да дадат нова искра на жанра с нещо адекватно на професионализма им. Вместо това обаче, те вадят "What About Now". Но все пак, донякъде ги разбирам - албумът ще се продава, независимо от съдържанието си. Причината - отпред на диска пише "Bon Jovi".
+ + + + +
Дори след 30 години Бон Джоуви все още звучи в перфектна форма.
Някои мелодични и запяващи се парчета, които създават настроение.
Целият албум трябваше да има енергията и хитовия заряд на "Because We Can"!
Някои мелодични и запяващи се парчета, които създават настроение.
Целият албум трябваше да има енергията и хитовия заряд на "Because We Can"!
- - - - -
Не знам дали това не е за рубриката [OUTSIDE!], защото Bon Jovi вече съвсем го удрят на софт рок.
Предпочитам да има повече рок и по-малко дълбоки вселенски философии. Но не би.
По (мои) груби сметки, 80% от този албум минава в лесно забравими пълнежи.
Предпочитам да има повече рок и по-малко дълбоки вселенски философии. Но не би.
По (мои) груби сметки, 80% от този албум минава в лесно забравими пълнежи.
IF YOU LIKE
Aerosmith, Def Leppard, Europe, U2, Coldplay, Bryan Adams и др.
Автор: Undepth
[4/10]
