TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет one. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет one. Показване на всички публикации

Orphaned Land - All Is One

Posted by Today's Metal Crew On петък, юни 07, 2013 1 коментара

Стилът: Oriental Progressive Metal
От/Год: Израел, 2013
Лейбъл: Century Media/Animato
Отнема: ~54 минути


На 24 декември 1914-та над Западния фронт се спуска нощта, а заедно с нея падат и температурите. Започва да вали лек сняг. От германските окопи започват да проблясват светлини. Англичаните започват да се готвят за отбрана, когато от вражеския окоп във въздуха полита песента "Тиха нощ, свята нощ". Германците посрещат Коледа с песен, а светлините са от свещите, които ползват за коледна украса. Английските войници също запяват. Следва размяна на коледни песни и взаимни аплодисменти. От двата окопа се подават няколко смели глави, рискуващи да бъдат пробити от вражески куршум. Разнасят се викове "Не стреляйте! Не искаме да се бием днес! Ще ви пратим бира!". 

От окопите излизат няколко по-висши военни. Те се поздравяват формално и сключват джентълменски мир на бойното поле. Постепенно всички войници излизат от окопите и двата лагера започват да се поздравяват с празника и да си разменят подаръци - цигари, напитки, шоколад, сувенири. Говорят за своите семейства, деца и живот. Така на Западния фронт се заформя една истинска Коледа. Тя обаче вбесява висшите командири в щабовете и те строго осъждат всички участници в примирието. Заповедите им са военните действия да бъдат подновени незабавно под страх от смъртно наказание. Армиите се връщат в окопите си и на 26-ти декември, рано сутринта, англичаните издигат плакат, на който пише "Весела Коледа". Германците отговарят с "Благодаря ви!" и двамата капитани стрелят по три пъти във въздуха. Войната започва отново.

Разказвам ви тази величествена история тук (която може да намерите в по-подробен вид в интернет), защото тя е показателна за настроението в "All Is One" - новият албум на Orphaned Land. Тя е и основната тема в "Let the Truce be Known" - една от най-добрите песни в този проповядващ мир музикален шедьовър. Тук е и мястото да кажа, че ако случайно сте сред хората, които са про-военно настроени (но не са помирисвали война), имат криворазбрани наци(онали)ст(ичес)ки възгледи, или са крайни в анти-религиозните си виждания, смисълът да слушат (или четат за) "All Is One" силно клони към −273,15°C, или иначе казано - към абсолютната нула.

На обложката на "All Is One" са изобразени християнски кръст, мюсюлмански полумесец и Давидова звезда под формата на плетеница, за да не се обиди някой от символиката, че неговата религия е под някоя друга. Добро решение, особено като имаме предвид, че религията винаги е била тежка тема и първоначалната ѝ функция (да обединява хората и да ги възпира от вършене на злини) се опорочава от хилядолетия насам - къде от фанатици, къде от интерес към материални облаги. Опорочаването продължава и днес, като най-близо до нас са неспирните конфликти в Близкия Изток. Заглушени от публичните изявления обаче остават мненията на обикновените хора - далеч не всеки в Израел иска война с Палестина и далеч не всеки човек в арабския свят влиза в налаганите ни стереотипи за арабския фанатизиран терорист.

По принцип ревютата ни свършват най-късно на 4-ия абзац, но това започва тук, на петия. Това лирично отклонение беше нужно в този случай, защото "All Is One" засяга всички тези теми и призовава към мир, но не под формата на някаква хипарщина, а по един изключително цивилизован и уважителен начин, от който всички биха могли само да се поучат. В албума се пее и на няколко езика, като основният е английски, често се появява иврит, а отделни песни са с текстове на арабски и турски (в лимитираното издание).

Албумът започва с откровения ориенталски мотив и епичното хорово пеене на заглавната "All Is One". Песента задава общия тон на албума - водещи ориенталски мотиви, симфонични партии, прогресив инструментал и чисти мъжки вокали. По подобен начин е построена и следващата "Simple Man", но можем да кажем, че всяка песен в "All Is One" има свое собствено звучене и оставя различен отпечатък, от което печели само разнообразието (и следователно - фенът). Така "Brother" се отличава с по-лирично звучене и засилена роля на струнните инструменти (цигулки и виолончело), а от мъжкия хор в края ѝ човек лесно може да настръхне. "Through Fire & Water" пък е наполовина пълна с ориенталски инструментал (с тарамбука, лютня и други инструменти), а "Fail" изненадва с речетатив и харш вокали. "Shama'im" ("אורפנד לנד - שמיים", "Рай") се отличава с текст изцяло на иврит, а следващата "Ya Benaye" е със силно арабско звучене и е с текст, който поне аз дочувам като йеменски диалект на арабския (ако приемем, че песента е кавър на Ахарон Амрам). "Our Own Messiah" пък от своя страна залага на по-изчистено и тежко прогресив звучене със симфонични елементи, а закриващият 7-минутен епос "Children" се явява най-емоционалната и епична песен в целия албум.

Не знам дали някой ще се съгласи с моите думи дотук и дали няма да се появят хора от двете досадни крайности (на фашизма и криворазбраната крайна толерантност), които да се скарат като във форум на тъпа тема от сорта на "Що за хора са евреите". Оставям стереотипите и общите знаменатели настрана и ви казвам пак - "All Is One" е шедьовър, който обаче надали всички ще приемат лесно, най-вече заради водещата роля на ориенталските мотиви в него. Но оцените ли го веднъж - ще разберете защо му давам максимална оценка.
 
+ + + + +
Гигантско разнообразие от различни музикални елементи, мотиви, инструменти и похвати.
Албумът свързва в едно не само няколко няколко езика, а цели няколко култури.
Смели решения за направата на нещо различно, без обаче да се губи познатата основа.

Стегнати, фокусирани, завършени и често величествени композиции.
Много вдъхновяващи и емоционални текстове.
 

- - - - -
Някои може да намерят почти пълната липса на екстремни и женски вокали за минус.
Други пък може би трудно ще понесат силната роля на ориенталските мотиви. 

IF YOU LIKE
Myrath, Therion, Amaseffer, Melechesh, Arkan, Mezarkabul, Aeternam и др.

Автор: Testset
[10/10]

One Morning Left - Our Sceneration

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 25, 2013 0 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Deathcore/Electornic
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Spinefarm
Отнема: ~42 минути


В миналото, неприятни обложки като тази често ме отказваха изобщо да слушам дадени групи. Веднъж обаче така щях да изпусна един доста готин албум, затова свикнах да проверявам какво се крие дори зад най-тъпите обложки. Зад тази тук се крие един нелош, но и лекко странен албум на едни не по-малко странни финландци. Тук пък леко се учудвам, защото не съм свикнал да слушам пост-хардкор албуми с електронни елементи, идващи от Скандинавия.

При One Morning Left я няма онази често използвана от американските им колеги лигня във вокалите, но за сметка на това не им липсва хаотичност, а думата "странно" добре описва звученето на целия "Our Sceneration". Така например, откриваащата "I Told You Already" представлява леко хаотична смесица от деткор и пост-хардкор, а "Words Won't Save You", "Game of Drink" и "Sarcoptes Scabie" избиват на транскор в духа на Fail Emotions и WBTBWB. На подобно силно електронизирано звучене залагат още заглавнaта "Our Sceneration", "Fuck the Lyrics" и хитовитр "Faith In Humanity" и "LOL", а между тях влизат шумните и доста по-екстремни "OSCi", "Game Over" (bree-bree!) и "Things To Do To Get Stabbed".

"Our Sceneration" не е просто поредният пост-хардкор албум. В него има нещо повече. Даже толкова повече, че дори след 4-5 слушания не успях да схвана каква точно е била крайната цел пред OML. Но признавам, греховно много се израдвах на транскор парчетата и завладяващите електронни пасажи, примесени със здрави крясъци и почти "поп" чисти вокали. "Faith In Humanity" пък е толкова зарибяваща, че от няколко часа не спира да кънти из главата ми. И макар да не разбрах какво всъщност са искали да ни кажат OML с този албум, аз харесах "Our Sceneration". На първо слушане дори бях готов да го оплюя заради неговата хаотичност, но с времето и повечето слушания, почти (!) всичко си дойде на мястото. Продължавам да се чудя на граничещите с хаоса парчета като "Game Over", "Fuck the Lyrics"и "I Told You Already", но енергията от другите композиции не ми позволява да търся още кусури там, където може да ги намери само субективизмът.
 
+ + + + +
Успешна комбинация от метълкор, пост-хардкор, деткор и електроника, при това без много лигня.
Изненадващо добри и направо хитови композиции като "LOL", "Faith In Humanity" и други.
Достатъчно екстремен, достатъчно мелодичен и достатъчно интересен албум като цяло.
На достолепно разстояние от американския стереотип за жанра.

- - - - -
И все пак има някакви инфантилности и лигня, без които спокойно можех да мина.
Хаосът взима превес на места и там вече започва да става неразбираемо. 
Някои песни (например заглавната) могат да бъдат изсвирени (почти буквално) и с една ръка.

IF YOU LIKE
Helia, Fail Emotions, Eskimo Callboy, Hands Like Glass, WBTBWB и др.
 Автор: Stahley
[7/10]

Golden Resurrection - 2013 - One Voice For the Kingdom

Posted by Today's Metal Crew On петък, ноември 23, 2012 0 коментара

Стил......: Neoclassical Power Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Liljegren Records
Отнема....: ~49 минути 


Когато на едно място се съберат Кристиан Лилегрен (Divinefire, ex-Narnia) и младият Томи Reinxeed, винаги е ясно едно - ще се прави пауър метъл. И то не какъв да е пауър метъл, а от онзи неокласически тип, какъвто все по-рядко се намира (в приличен вид) в последно време. Двамата удържаха на думата си и ето, че новият албум на Golden Resurrection наистина е онзи енергичен, вдъхновяващ и епичен пауър метъл, който ни обещаха.

"One Voice For the Kingdom" тръгва на високи обороти с бързата "The Temple Will Remain", където веднага правят впечатление уникалният глас на Кристиан, виртуозната китарна работа и органичните, живо звучащи барабани. Следващата "Spirit War" забързва темпото още повече и добавя нови мелодични пасажи, напомнящи за нещо средно между добрите неща на Helloween и Stratovarius, както и изненадващ кратък сегмент от "A La Turca" на Моцарт. В този дух и темпо са още епичната "Golden Resurrection", "Can't Slow Down" и пълната със страхотни китарни и клавишни сола "Born For the Strangers". С подобно препускащо темпо, но и с повече мелодия е заглавната "One Voice For the Kingdom", докато на почти хард рок звучене залагат "Night Light" и леко Accept-ски звучащата "God's Mercy". Встрани от тях остават и два инструментала - бързият "Heavenly Metal" и бавният "Moore Lord", като и за двата ме хвана малко яд, че са оставени само в инструметнална форма, вместо да бъдат превърнати в завършени парчета, но... така или иначе не съм аз човекът, който да взима тези решения.

Простичко казано, "One Voice For the Kingdom" ни предлага първокласен неокласически пауър метъл в най-добрите традиции на европейската сцена, с който Golden Resurrection дават своеобразен урок по това как се прави този стил. Изчистената продукция, автентично звучащите инструменти, чудесната китарна и клавишна работа, зрелостта на композициите и неподражаемите вокали на Кристиан Лилегрен правят този албум
задължителен за ушите на всички фенове на този жанр. Очаквайте "One Voice For the Kingdom" на 18 януари!
 
+ + + + +
Динамичен неокласически пауър метъл в най-добрите европейски традиции на жанра!
Виртуозни инструментални партии и напълно безупречни вокали.

Автентичн звучащи инструменти, без тригери и излишна продукция.

- - - - -
Два дълги инструментала в един 49-минутен албум са много.
Малки забележки в посока "новаторство".

Подходящо за фенове на:
Narnia, Divinefire, Reinxeed, Helloween, Stratovarius, Blind Guardian и др.
 Автор: Testset
-=8.5/10=-

Rage - 2012 - 21

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 25, 2012 0 коментара

Стил......: Heavy Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~58 минути 

www.facebook.com/officialrage

Ако за пръв път чувате името на Rage, значи отскоро слушате тежка музика. А дори да сте чували името преди, но никога да не сте си давали зор да се заслушате в дискографията им, вече май е късно да започвате... защото "21" не е кръстен така случайно. Спроед думите в прес-релийза, това е 21-вият албум в почти 30-годишната кариера на Rage досега. Е, аз преброих "само" 20, или може би не разбирам какво смятат за 21-ви албум, но няма значение, схванахте идеята. А именно, че Rage далеч не е случайна банда и ще ви е нужно повече от денонощие, за да изслушате цялото им студийно творчество.

Rage е от този тип групи, които успяват ловко да лавират във времето и да нагадждат музиката си според изискванията му - винаги с характерно звучене и вианги готови за експерименти. За тези от вас обаче, които като мен следят групата горе-долу от началото на новото хилядолетие (или от края на старото), "21" няма да бъде голяма изненада откъм подход. Бандата усилено вървеше към все по-тежко и тежко звучене и в "21" достига апогея си с тонове тежък хеви метъл, траш пасажи и откровен екстремен метъл. Песни като "Serial Killer" и "Forever Dead" пък включват не само тежки рифове и убийствени сола, а и екстремни вокали, което говори красноречиво за това колко по-тежки са станали Rage наистина. "Destiny" и "Concrete Wall" от своя страна директно бият на траш метъл. Все така тежки, но за сметка на това по-мелодични са заглавната "Twenty One" и снабдената с много интригуващо соло "Feel My Pain". И като заговорихме за сола, не можем да не похвалим гения на Виктор Смолски, който за пореден път е свършил невероятна работа с шестострунника си.

Свикнали сме групите често да казват, че следващият им албум ще е "най-тежкият досега" и често това се оказва силно невярно. Случат с "21" обаче не е такъв. Това наистина е най-тежкият албум на Rage, който съм чувал (признавам, двама човека пишем това ревю и никой от нас не е чувал цялата дискография на групата). Също така смея да твърдя, че (почти) целия албум е базиран на класическия, ранно 90-тарски хеви метъл, с типичните за този период рифове, китарно звучене и барабани. Не на едно място се усеща влиянието на групи като Accept (най-силно във "Feel My Pain"), Iron Maiden и дори Blind Guardian, за което обаче вина има и фактът, че "21" е записван в тяхното "Twilight Hall Studio".


Файнъл съмейшън - "21" наистина е най-тежкият албум на групата ако не в цялата им кариера, то поне от доста време насам. И дори да ви мързи да преслушвате всичките им по-стари албуми, този тук може да бъде едно много добро начало. Защото никога не е късно да се поддадеш на яростта!

Егати поетичния финал!

+ + + + +
Изключително тежък и здрав албум от Rage!
Виктор Смолски определено знае какво да прави с китара в ръце.
Траш/спийд пасажи, класическо звучене, модерен саунд.

- - - - -
Нищо кой знае колко оригинално.
Малко еднообразен като цяло. Ама малко.

Подходящо за фенове на:
Mystic Prophecy, Grave Digger, Metalium, Accept, Blind Guardian и др.
Автор: BGMario/Nightice/Testset
-=8/10=-

1 година Today's Metal!

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 12, 2012 9 коментара

Стил......: User-friendly
Държава...: България
Лейбъл....: Който даде!
Отнема....: ~3 минутки на ревю

www.facebook.com/todaysmetal
    
 На тази дата преди точно една година, горе долу и по това време на деня, създадохме блога "Today's Metal" с идеята да представяме нови албуми по наш си, нетрадиционен начин, който се базира не толкова на критическите идеали, колкото на фенските такива. Защото преди всичко, ние сме метъл фенове. За 1 година изписахме доста материали, някои добри, други не толкова, трети откровено скапанички, но се поошлайфахме и вече гледаме на музиката с друго, по-професионално око. И въпреки това, на първо място си оставаме фенове.

Целта ни от самото начало беше да обогатим познанията на младия (и не само) български метъл фен, представяйки ревюта на групи, свирещи в непопулярни в България жанрове. Защото има сигурно стотици сайтове, правещи ревюта на хеви, траш, дет и блек метъл, но малцина могат да кажат нещо интересно за модерни тежки жанрове като Industrial Metal, Modern Metal, Melodic Death Metal, Alternative Metal, Metalcore, Post-Hardcore, Trancecore и т.н. и т.н. Не казвам, разбира се, че само ние пишем за тези жанрове, просто ние го правим най-много (по наши земи) и надявам се, по един отличаващ се начин - простичко, с умерени дози хумор, ирония и без излишно умнеене.

Първата годишнина не е толкова забележително събитие, затова няма да си спомняме с умиление за кариерите си като писачи, а само ще ви благодарим, че продължавате да ни четете и да ви насърчим да слушате НОВА музика. А защо не и да си я купувате по-често? Защото светът се развива и ако ние не вървим редом с него, утре ще бъдем изоставащи. Заради подобни думи, всъщност, често ни питат "защо не харесвате класиките, вие тъпи ли сте". Истината е, че това дали харесваме класиките или не е индивидуално за хората в екипа ни. Някои ги харесват, други не, няма значение. Важното е, че всички уважаваме класиците в жанра! Но това не значи, че ще направим като много други хора (не само метъл фенове) по света, които въртят едни и същи албуми от 80-те и 90-те по 25386 пъти на ден и после бучат, че "днешния метъл за нищо не става". Ние намираме това за закостенялост. Ние обаче и не задължаваме никой да се съгласява с нас по какъвто и да е повод. Всичко в този сайт е плод на нашето лично мнение и виждане за нещата. Всеки има право да слуша каквото и колкото пожелае. Но вие сте различни и затова сте стигнали чак до този ред - защото вие, независимо дали въртите класиките от миналия век или не (аз правя точно това в момента, lol), стоите в крак с времето и се интересувате какво се случва на съвременната сцена за тежка (и не толкова тежка) музика. И точно затова скоро ще разиграем за вас още една игра с приятни новоалбумни награди! 

Дотогава, ако харесвате този сайт, влезте на нашата Facebook страница, харесайте я и я споделете с приятелите си! Не че ще спечелим пари от това, но интересът е важен за нас, за да получаваме повече промо-албуми от повече и по-големи лейбъли, които все още ни смятат за "прекалено малки, за да се занимават с нас". Това е то! Останете си готини, съвременни, не си търсете поводи за недоволство (много е модерно напоследък да си вечно недоволен, незнайно защо) и ни приемете като ваши приятели, а не като критици на любимите ви банди. Защото ние сме фенове, също като вас.

Благодарим ви!

Автор: Today's Metal
-=TMB=-