Стилът: Alternative/Industrial/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: SPV/Steamhammer/eOne
Dope не е точната група, която човек би свързал с романтичен спомен, но от последния им албум насам измина толкова много време (повече от 7 години), че ми беше нужен допълнителен стимул да си спомня какво имаше в него. Пуснах си го и се сетих, че тъкмо отивах на първата си среща със сегашната ми приятелка и в ушите ми звучеше "Die Motherfucker Die". Ако чете това надали ще е възхитена, но на мен в онзи момент ми трябваше надъхваща музика и Dope ми свършиха чудесна работа. Днес, 7 години по-късно, първата част на "Blood Money" също е пълна с доста надъхваща музика.
Без повече лирични отклонения. Нека ви го кажа направо - Dope никак не са остарели и никак не им личи, че са направили толкова дълга пауза между албумите си. Те продължават да правят своя супер енергичен алтърнатив метъл с куп различни стилови влияния - индъстриъл, ню и груув метъл. Песните са кратки и рядко са над 4 минути, което е добре дошло за динамиката и разнообразието. Така например на една страна можем да оставим по-агресивните композиции като "Blood Money", "Hypocrite", "Selfish", "Drug Music" с нейния мелодичен припев и здравия индъстриъл "1999", а на друга - по-мелодични и хитово звучащи тракове като "Shoulda Known Better" (в която има много електроника и вокални ефекти), "A New Low", "Hold On" с нейния много "метълски" риф и "End of the World" с прилежащата ѝ дъб електроника. В нито една категория пък не попада почти изцяло електронната кибер изненада "Numb".
Както често се случва, и в този албум интерлюдиите са напълно излишни. Интрото на албума е 10 секунди, като това от една страна е хубаво, защото свършва много бързо, но от друга оставя въпроса дали наистина има нужда от него. Около 1/3 от песните пък оставят усещането, че можеха да бъдат развити и по-добре, особено след повече от 7 години чакане, но тук вече навлизаме в света на претенциите и перфекционизма, а аз, честно казано, очаквах че Dope няма изобщо да се справят добре след тази дълга пауза. За мен беше истински приятна изненада да чуя, че групата не е изгубила енергията и агресията си, както и хъса си да прави още от своя здрав, късно 90-арски алтърнатив (+ индъстриъл, груув и ню) метъл.
+ + + + +
На Dope никак не им личи, че са направили цели 7 години пауза от предишния си албум досега.
Тежък, енергичен и динамичен албум, без балади, бавни тракове и други такива спънки.
Разнообразие, постигнато с помощта на няколко стила и приемливо количество електроника.
Връщане към най-добрите години на жанра (като "1999" е идеален пример за това).
- - - - -
Тежък, енергичен и динамичен албум, без балади, бавни тракове и други такива спънки.
Разнообразие, постигнато с помощта на няколко стила и приемливо количество електроника.
Връщане към най-добрите години на жанра (като "1999" е идеален пример за това).
- - - - -
Ненужно интро и все така ненужни интерлюдии.
Някои композиции сякаш можеха да бъдат развити и по-"ударно".
Жанрът в известна степен вече изглежда малко изтъркан.
Някои композиции сякаш можеха да бъдат развити и по-"ударно".
Жанрът в известна степен вече изглежда малко изтъркан.
IF YOU LIKE
Static-X, Mushroomhead, Rob Zombie, Coal Chamber, Korn, BFMV, MIW и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
