От/Год: Русия, 2014
Лейбъл: Go With Me
Fail Emotions имаха (а и все още имат) шанса да се превърнат в наистина уникално събитие на съвременната сцена. Малко са бандите, които могат и знаят как да преплетат стилове като метълкор и прогресив транс. И не говоря за транскор бандите от типа на Abandon All Ships. Говоря за чист прогресив транс, съчетан с тежка музика (която вече трудно мога да нарека "метълкор", но все пак... посоката е това). Подобни творби са доказателството, че дори за правенето на електронна музика понякога се иска майсторство и дори тя невинаги е просто "тупса тупса тупса", а може да бъде и доста по-сложна и разчупена.
Самата идея за такъв албум сама по себе си звучи като нещо, на което любител на електронните метъл експерименти (какъвто съм аз) веднага би фраснал 10/10, но тази първа част на "Renaissance", колкото и да ми допада като идея, не е достигнала потенциала на това, което е можела да бъде. Първо, албумчето едва минава границата на 30-те минути дължина. Явно групата иска да издаде албума на две части и ги разбирам за това, но въпреки всичко 30 минути са си малко. Седем песни, от които две са интро и аутро, а една е електронен инструментал не са никак достатъчно за цял албум. Остават 4 песни, от които да си правим изводите. Те са "Timeviewers", представителната "Final Frontier", "Reflections" и много внезапно свършващата с рязък fade-out ефект "Runaway" (във "Final Frontier" също има подобен проблем). В тях можем да чуем изненадващо добре развити и много иновативни идеи, каквито поне аз не съм чувал от друга група. Прогресив трансът играе основна роля, а зад него неравен ритъм, тежки джент китари и предимно чисти (уви, рядко крещящи) вокали дават завършен и неповторим вид на композициите. Редуват се и неочаквани включвания на красиво пиано, дъбстеп, дръм енд бейс, китарни сола и метълкор брейкдауни. Понякога тези включвания са толкова резки и неочакваи, че се чудиш дали не е започнало друго парче, което пък от своя страна е доказателство за това колко разчупена е музиката на Fail Emotions.
Освен краткостта и несигурността дали това тук всъщност е тежка или електронна музика, "Renaissance" има още един проблем - звукът. Електронните елементи са с три едри гърди напред пред вокалите и китарите, а барабаните едвам се чуват изпод бийтовете. Всичк отова оставя впечатлението за един не особено добър микс, в който има мегдан за поправки, но... май вече е късно. Накрая като съберем всички проблеми става така, че те отнемат голяма част от вниманието, което би следвало да отдлеим на техничността, уменията и мисленето "извън кутията" на музикантите и непредвидимостта на композициите. Което е малко жалко.
+ + + + +
В момента няма друга група, която да съчетава толкова добре прогресив транс с тежка музика.
Непредвидими, интересни и постоянно преминаващи през вътрешни промяни композиции.
Техничност, умения, иновативно мислене.
- - - - -
Непредвидими, интересни и постоянно преминаващи през вътрешни промяни композиции.
Техничност, умения, иновативно мислене.
- - - - -
Не особено добре изравнен звук - електрониката засенчва всичко останало.
Албумът едва удря прага на 30-те минути...
... че и от седем песни две са интро/аутро, а една е електронен инструментал.
Групата почти напълно е загубила метълкор идентичността си.
Албумът едва удря прага на 30-те минути...
... че и от седем песни две са интро/аутро, а една е електронен инструментал.
Групата почти напълно е загубила метълкор идентичността си.
IF YOU LIKE
Helia, Hands Like Glass, Abandon All Ships, One Morning Left и др.
Автор: Stahley
[6/10]
