TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет rise. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет rise. Показване на всички публикации

Bloodbound - Rise of the Dragon Empire

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 09, 2019 0 коментара

ЖАНР: Power Metal
ОТ/Д: Швеция | 22.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~46 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Crown The Empire - The Resistance: Rise of the Runaways

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 11, 2014 2 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~51 минути 


Някъде през 2012-та пост-хардкор бандите просто станаха прекалено много. Точно тогава и Crown The Empire решиха да издадат своя дебютен албум "The Fallout" в който някак успяха да се откроят от другите 68424 пост-хардкор албума издадени по същото време. С новия си албум групата се опитва да направи и следващата голяма крачка - да обедини феновете си под едно име (популярна мода сред бандите напоследък). Така един ден CTE казаха във Facebook "We have a name for our fans now. You will now be known as The Runaways!". Дали заради заповедническия тон, или просто защото на феновете не им хареса да се отъждествяват с тийн-бегълци, ходът бе очаквано неуспешен.

Успехът на "The Fallout" се дължеше най-вече на това, че групата използва едни леко театрални елементи в музиката си, от които идва усещането за мащабност. В "The Resistance: Rise of the Runaways" този елемент е още по-засилен, при това дотолкова, че албумът дори може да се нарече концептуален. Албумът е разделен на три "акта", озаглавени съответно "Call To Arms", "The Wolves of Paris" и "Satellites". Тези три парчета явно имат за задача да ни въведат в събитията, но всъщност са просто едни изтъркани и претенциозно звучащи симфо-интерлюдии и ако си направите труда да ги махнете от плейлиста си само ще спечелите. Единствено в "Satellites" има някаква наченка на добра идея с хорови напеви, но тя бива бързо прекъсната.

Време е и за малко хубави думи, за да не излезе, че не съм харесал албума. Напротив, харесах го, добър е! Отварящата "Initiation" мачка с механичен риф (най-силно удрящ в брейкдауна), "Maniacal Me" има много добра мелодия и страхотен припев с накъсани рифове, в "Rise of the Runaways" има много хитов потенциал и цяло китарно соло (!), а в "The Phoenix Reborn" настроенията се сменят по няколко пъти във всяка минута. 7-минутният финал "Johnny's Rebellion" пък е най-тежкият, най-мощен и най-хитов трак в целия албум (и също има и китарно соло). Ако имаше още няколко подобни трака, вместо, да речем, блудкавата "Millennia", или тежката, но доста еднообразна "MNSTR", щях да дам на "The Resistance" много по-висока оценка.

Както предния път, така и сега проблемите са основно в чистите вокали на Анди Лео. И тогава казах - пичът има глас, но прекалено много го избива на поп и прекалено често вдига тоналността излишно много, влизайки в мяукащите регистри, редом с Келин Куин (SWS) и Шон Майлк (Alesana). Другият вокалист Дейвид се справя доста по-добре с крясъците (а понякога и с чистите вокали). Басистът Хейдън Трий също получава поле за изява, тъй като вади страхотен и много отчетлив бас звук, а китарните сола са неочакван, но добър бонус към и без това добрата китарна работа. Всичко това ме кара да се замислям дали Stiff (помня аз, ха) няма да сбърка като каза, че след 5 години никой вече няма да помни CTE. Групата набира сили и показва, че с добрите си идеи може да надмине повечето си конкуренти на модерната пост-хардкор сцена. Остава само още малко да оберат лигавите вокали и да добавят още китарни сола. И още от тоя ми ти бас.

+ + + + +
Много мелодия, влизаща в плавни и резки контрасти с тежки пасажи.
Тежък и механичен китарен звук и здрав бас.
Една специфична театралност и епичност, характерна за добрите концептуални албуми.
Песни като "Johnny's Rebellion" могат да служат за урок на много други млади пост-хардкор банди.

- - - - -
Всички парчета, служещи за "разделители" между "актовете" са изтъркани и скучни.
Анди Лео отново го избива на мяукане и мрънкане в парчета като "Millennia"... и не само.

IF YOU LIKE
Alesana, In Fear And Faith, Sleeping With Sirens, Capture The Crown и др.

Автор: Undepth
[7.5/10]

Miss May I - Rise of the Lion

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 09, 2014 0 коментара

Стилът: Metalcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~36 минути


Miss May I са известни като "най-метъл" бандата в Rise Records. Както знаем, там метълът често отстъпва на всевъзможните интерпретации на пост-хардкора (няма лошо), затова всеки нов албум на MMI си е цяло събитие за метълкор феновете и хората, които по една или друга причина следят какво се случва в Rise Records. Новият албум на групата е и с една идея по-специален, защото е посветен на феновете и на техните желания за тежък албум и връщане символа на лъва от по-предните творби на бандата. А когато се вгледаме и видим, че този лъв от обложката всъщност е реална татуировка (на гръб), разбираме за каква отдаденост на фенската база иде реч.

"Rise of the Lion" започва с една колкото силна, толкова и предвидима песен, озаглавена "Refuse To Believe" и продължава с притежаващите кажи-речи същите характеристики "Lunatik" и "Gone". И трите парчета залагат на старата формула с екстремните куплети и мелодичните припеви и бриджове с чисти вокали. Въпросните вокали обаче за пореден път са слабото звено при MMI - Райън Нефф чисто и просто няма добър глас и това е. Пеенето му е на ръба на фалшивото и ако не бяха добрите мелодии на припевите, които наистина предразполагат към чисти вокали, включванията му щяха да са напълно излишни. 

Точно когато бях решил да почна да цъкам напосоки из албума, за да проверя дали MMI ще ми предложат нещо различно от обикновен мелодичен метълкор започна "Echoes" със своя леко "шведски" риф (напомнящ някак далечно за In Flames). Интересът ми се върна на 100%, оставих плейъра и реших да слушам нататък без да барам плейлиста. И добре, че го сторих! Албумът сякаш започна наново в средата си, удряйки силно с поредицата от разкуфяващите "You Want Me" и "Tangled Tongues" и съвсем тежките, мрачни и избиващи на траш "Hero With No Name" и "Darker Days". Последните две парчета "End of Me" и "Saints, Sinners, and Greats" пък сякаш ни напомнят какво сме чули до момента в синтезиран вид.

 Докато се усетя и албумът свърши. Впечатленията от него - силни и пресни. Готин, модерен, мелодичен албум, залагащ поравно на метъл и "кор". Припевите на "Refuse To Believe" и "Gone" още ми звучат в главата, а вратът ми все още леко се поклаща в агресивния ритъм на "Darker Days". Ако не друго - то поне ще запомня със сигурност няколко парчета от "Rise of the Lion" - нещо, което не мога да кажа за много от групите в Rise. И все пак, една идея по-изчистен и добър звук нямаше да навреди, а чистите вокали са повече от компромисни, така че не мога да се прехласна. Това обаче не ми пречи да го препоръчам на феновете на мелодичния метълкор!

+ + + + +
Много мелодичен и едновременно с това изненадвщао тежък албум.
Цели няколко запомнящи се парчета с доста зарибяващи припеви.
Най-"метъл" насоченият албум в Rise от години насам.

- - - - -
Чистите вокали са на рбъа на фалшивото и са повече от компромисни.
Звукът не е съвсем кристално ясен и изчистен, както подобава на такава група.
Сравнително кратък албум като цяло.

IF YOU LIKE
Blessthefall, TDWP, Attack Attack!, AILD, Memphis May Fire и др.

Автор: Stahley
[7/10]

Skillet - Rise

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юни 19, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Rock
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Atlantic
Отнема: ~48 минути


Не е тайна, че Skillet са едно от най-популярните (напълно заслужено) имена на съвременната алтернативна сцена. Групата съществува вече 17 години, но истинският ѝ успех идва с "Comatose" през 2006-та и набъбва с хитовия "Awake" от 2009-та, а от 27 юни тази година - и с "Rise". От албума бяха пуснати предварително цели 4 сингъла, които вдигнаха очакванията на всички за грандиозно добър албум. И очакванията се оправдаха! Но... само частично.

Нека започнем с това, че синглите "Rise", "Not Gonna Die" и стероидно мощната "Sick of It" са сред най-добрите композиции на групата изобщо. В тях кипи енергия под високо налягане, дори частица от която ще е достатъчна да ви накара да заклатите одобрително глава. Друг такъв източник на енергия е и китарно ориентираната "Circus For a Psycho", която е и моят личен фаворит в "Rise". С нея край обаче сякаш енергията в албума се поизчерпва, защото до края не се появяват други толкова силни, или поне не толкова енергични парчета. "Good To Be Alive", например, залага повече на лирическото си послание, отколкото на каквото и да е друго, което я оприличава на един прекално типичен крисчън рок трак. Включните като интерлюдия в края ѝ епични хорове пък биха послужили за направата на страхотно цяло парче в този стил, но... не би.

Липсата на енергия продължава да се усеща силно и в песни като "Fire & Fury", "Hard To Find" и "My Religion", последната от които спокойно можем да шмугнем и като пълнеж в някой албум на Nickelback без никой да забележи. Хубавото е, че между тях се намъкват и по-силни тракове като "American Noise", "Salvation", "Madness In Me" и "What I Believe", но дори те не са на нивото на споменатите горе абсолютни хитове.

Ако в "Rise" имаше още 2-3 такива супер силни парчета, този албум щеше да отнесе всяка алт-рок конкуренция тази година. По-силната част от материала обаче беше пусната под формата на сингли и може би затова повечето други нови песни малко ми приличат на пълнеж. Въпреки това, не мога да се оплаквам много. Възможно е да съм прекалено критичен към Skillet, защото са една от любимите ми банди в жанра. Възможно е и да съм се надявал на повече след 4 години чакане. Възможно е и само аз да харесвам засилените електронни елементи и затова мнението ми за "Rise" да се различава коренно от вашето. Но едно нещо е ясно за всички - Skillet не са случайна група и техният все по-нарастващ успех далеч не е незаслужен.
 
+ + + + +
Няколко изключително енергични, абсолютно хитови и анаболно силни парчета!
Много умели и навременни включвания на електроника и различни музикални инструменти.
Разнообразие в темпото, похватите и стиловите подходи.
Дори не толкова силните (музикално) композиции компенсират с лирически послания.
Текстът на заглавната "Rise" е много подходящ за моментната ситуация в страната ;-)

- - - - -
Е, признавам - очаквах повече за 4 години чакане.
На голям процент от песните в албума им липсват енергия и живец.  

IF YOU LIKE
Three Days Grace, Seether, Shinedown, Red, TFK, Nine Lashes и др.

Автор: Stahley
[7/10]

Machinae Supremacy - 2012 - Rise of a Digital Nation

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 16, 2012 0 коментара

Стил......: Modern/Power/SID Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Spinefarm
Отнема....: ~42 минути 


Година и половина измина, откакто Machinae Supremacy за пръв стъпиха на родна земя, подгрявайки колегите си от Ensiferum и Children of Bodom. Встрани от лошото озвучаване и спорадичните дебелашки мрънкания "К'ой туй тьехно, чуек?", добрите впечатления на публиката и групата бяха взаимни. И няма как да е иначе - MaSu имат свой уникален стил, съчетаващ модерен мелодичен метъл с елементи на SID музика (Sound Interface Device за гейм-конзолата Commodore 64). Всичко това прави групата доста интересна всеки малко по-широко скроен метъл фен, особено ако този фен се окаже и олд-скул геймър.

Проблемът при групите със собствено звучене е, че или веднага ти хващат ухото, или просто не можеш да ги възприемеш. MaSu са точно такава група. Не можеш, а и няма с какво друго да ги сбъркаш. Не всеки обаче може или иска да разбере причините, поради които групата звучи по този начин. Целевата аудитория на MaSu са най-вече геймърите, но истината е, че не е задължително да си такъв, за да ги харесаш. Просто е нужно да си малко по-отворен към неопределими стилово метъл експерименти и "Rise of Digital Nation" ще изисква тази нагласа от вас. Започвайки с модерното хеви "All of My Angels" и изградената върху забиващ се в главата електронен лийд "Laser Speed Force", албумът още веднага ни дава да разберем, че ни чака разнообразие. Потвърждението идва във футуристичната "Transgenic" и някак "стадионната" заглавна песен. И ако дотук разнообразието ви е било малко, запомнящата се "Pieces" изригва с неочаквано пънк-рок звучене. Феновете на пауър метъла също ще имат повод да покуфеят на "Republic of Gamers" и нейните SID-сола. Мрачната "99" пък звучи досущ като саундтрак на игра от началото на 90-те, а "Battlecry" и "Hero" затварят албума енергично и по геймърско-епичен начин.

"Rise of a Digital Nation" се доближава повече до по-ранните творби на бандата, отколкото до последните им два албума. В него има огромно вътрешно разнообразие, много запомнящи се припеви, първокласен звук, чудесна (типично шведска) китарна работа и най-вече - много настроение, енергия и атмосфера. И макар някои да намират вокалите на Gazz за странни в началото, мога да ви уверя, че с тях се свиква бързо. Така че, стига да не сте прекалено "зъл", "тру" или комбинация от двете, ви препоръчвам да чуете "Rise of a Digital Nation", който вече можете да преслушате безплатно и напълно легално онлайн. Дигитална нация сме все пак ;-)

+ + + + +
Уникално звучене без аналог. Няма как да го сбъркаш, щом си го чул веднъж.
Разнообразие от стилови похвати, вариращи от пауър метъл до пънк рок.
Завидно добра китарна работа, запомнящи се припеви и забиващи се в главата електронни лийдове.
Доста интересна тематика, засягаща днешното "дигитално общество".

- - - - -
Ако не възприемеш бързо музиката на MaSu, вероятно никога няма да я възприемеш.
MaSu са група, целеща се в определена аудитория, което лесно може да откаже хората извън нея.
Всяка песен в албума има своя чар, но с времето усетих как всеки път skip-вам 2-3 парчета.

Подходящо за фенове на:
The Machinist, Raunchy, Blood Stain Child, Kiuas, Celldweller и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-

Rise Against - 2011 - Endgame

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 08, 2011 5 коментара

Стил......: Punk Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: DGC/Interscope
Отнема....: 46 минути

www.myspace.com/riseagainst

С това първо изречение, току-що приключи дебата по въпроса "ама това не е метъл". Оттук нататък започва един адски приятен за слушане пънк-рок албум! Да бъдем кратки. Проблемът на "Endgame" обаче е, че в него кажи-речи няма слаби песни, което автоматично го прави леко еднообразен. Също така, този албум сякаш е разделен на две части. В първата част Тим Макилрот и компания ни показват, че макар вече да не са на по 18 години, все още не са изгубили бунтарския си дух и ни заливат с поредица от 5-6 много здрави, мелодични и динамични парчета. След средата обаче виждаме друго лице на бандата. Темпото рязко спада и песните стават по-неизпипани и сякаш по-набързо направени (макар и не слаби). И тъкмо когато вече се чудим какво става, идва "This Is Letting Go", от която разбираме, че Rise Against не са се предали, а са се примирили, но това не им пречи все още да "си го могат". Последното се потвърждава и от финалния заглавен трак "Endgame". И така, като цяло, с риск да се повторя или потретя - албумът е много приятен и някак леко напомня на скъп, бунтарски и (отново) много приятен кроасан - с много силна първа половина и силен финал, но с малко безвкусен пълнеж в средата.

+ + + + Плюсове.......:
По отношение силни/несилни песни, силните песни имат голямо надмощие.
Личи си, че албумът е записан с кеф и чувство.
Жестоко начало и силен финал.
Rise Against не са се предали!

- - - - Минуси........:
Няколко... да речем, не особено силни и не особено уместни песни след средата.
Някои казват (донякъде с право), че групата все повече заприличва на The Offspring.

Подходящо за фенове на:
The Offspring, Bad Religion, Green Day и др.
Автор: Stahley
-=7.5/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели