Две са нещата, които веднага изникват в ума, щом зазвучи "HOG&B2". Първото - че този албум е най-мрачният, който Stone Sour някога са издавали. А второто - как е възможно тази група да звучи все по-зряла с всеки изминал албум? И докато тези две твърдения са лесно доказуеми, субективен е въпросът доколко "HOG&B2" ще се хареса на феновете. Ако се абстрахираме от критиката и хората, които обичат да изказват мнение в интернет (според които този албум е чист шедьовър), "HOG&B2" си има и своите недостатъци.
След мощната първа част, втората някак... натежава. Не знам дали заради задължителното изпълнение на идеята за албум от две части, или заради преобладаващото бавно и средно темпо, но "HOG&B2" не удря с типичния за Stone Sour заряд. А барут за него има. Само че той не е плътно натъпкан и взривен с гръм и трясък, а събран на купчина, която обаче запалена не произвежда взрив, а изгаря с яростно свистене, пламък и искри, плюс няколко малки, разтрисащи стъклата избухвания.
По-човешки казано, "HOG&B2" е много по-емоционален от предшественика си. Агресията в него е скрита и се появява спорадично, докато на преден план излизат меланхолията и философията, а изпъква и важността на текстовете. След няколко слушания обаче текстът вече е познат и не представлява изненада, докато бавното темпо започва да уморява. Липсата на явен хит също започва да се усеща, макар че такъв потенциал притежават "Do Me a Favor", "Black John", "Stalemate" и закриващата спектакъла "House of Gold & Bones".
Технически, звукът е безкомпромисен, но за сметка на това някои парчета са ненужно удължени и забавят действието. Това придава на албума малко претенциозност, подходяща за някой 6-часов независим филм, но не и за метъл албум. Хубавото е, че "HOG&B2" не е просто "метъл албум", а цяло произведение на изкуството, особено в съчетание с първата си част. В него има концепция (изобразена и в комикс), разнообразие, широк спектър от емоции, похвати и идеи, а на всичкото отгоре, двата диска могат да бъдат сглобени в... къща! И макар според мен втората част да отстъпва на първата по редица показатели, съм сигурен, че един ден "House of Gold & Bones" ще бъде златна класика. Подсетете ме след 20-30 години, за да ви кажа "Казах ли ви?" ;-)
+ + + + +
Усещане за завършеност, сдържана грандиозност и искри на чиста гениалност.
Огромен спектър от емоции, композиционни похвати и идеи, събрани само в 51 минути.
Добре развита, интересна, задържаща вниманието концепция.
Двете части на албума един ден ще бъдат класика, а Кори Тейлър - рок легенда.
Огромен спектър от емоции, композиционни похвати и идеи, събрани само в 51 минути.
Добре развита, интересна, задържаща вниманието концепция.
Двете части на албума един ден ще бъдат класика, а Кори Тейлър - рок легенда.
- - - - -
Излишно удължаване на някои песни, от което лъха и на малко претенциозност.
Преобладаващо бавно и средно темпо и по-малко наистина тежки моменти.
Преобладаващо бавно и средно темпо и по-малко наистина тежки моменти.
IF YOU LIKE
Slipknot, Avenged Sevenfold, 5FDP, BFMV, Alice In Chains и др.
Автор: Stahley/Testset
[7/10]
