Държава...: САЩ
Лейбъл....: Sumerian Records
Отнема....: ~40 минути
www.facebook.com/iseestarsmusic
Hай-напред бих искал да изкажа своята благодарност към Sumerian Records, на-вече за тяхната продължителна и непоколебима позиция по отношение на тоталното игнориране на всички наши учтиви молби да получаваме промо материали от тях... (-.-)
Но да се насочим към обещаващите младежи от I See Stars. Вокалистът им Девин Оливър заяво, че албумът ще е по-тежък, по-електронен и все с онова "поп-рок чувство". Sпомена нещо и за все повече електронни елементи занапред. Затова със справедлив скептицизъм пуснах албума и ме посрещнаха едни доста обещаващи първи 38 секунди. И тъкмо когато казвах "Уау, тия пичове са се стегнали", Девин Оливър си отвори устата и насмалко да ме накара да хвърля в монитора си стъклено шише, пълно със сок от моркови и малина. Пич, как пееш така? Под "така" разбирайте "депресираната котка на вокалиста на Alesana". Но както и да е, пост-хардкор е, свикнал съм на какви ли не изпълнения. Песента продължи все така неубедително и включваше дори чист транс пасаж, който макар да се впсиваше добре, не ми даде много надежди за по-нататъшното съдържание.
Надеждата се върна с "NZT48"! Мощна, енергична, абсолютно хитова песен, в която дори чистите вокали на Девин се вписват добре и която леко напомня за последните неща на Enter Shikari. Уви, нататък нещата продължиха все така неубедително. Девин продължи да мяучи като надишан с хелий, електрониката ставаше все повече и повече и... се появи Дани Уорсноп от Asking Alexandria. Дани спасява положението в иначе доста лигавата "Endless Sky". "Mystery Wall" отново ми върна надеждите за миг, но в нея вече се убедих, че тази група просто няма нужда от Девин. Пичът проваля всичко. Зак Джонсън има страхотни крещящи вокали и се справя повече от чудесно с работата си зад клавишите и според мен е напълно достатъчен за вокалист в I See Stars. Но той не е и ето, че на бял свят се появяват трагични поп-денс тракове като "iBelieve", пред която дори Breathe Carolina изглеждат като виртуози. С лек facepalm дослушах албума докрай, където като гръм от ясно небе дойде "Filth Friends Unite", която дори лигавите вокали на Девин не успяват да развалят.
Много исках да се насладя на "Digital Renegade" и да му дам висока оценка, защото продължавам да пазя нaдеждите си за I See Stars. Уви, както и миналия път, високите лигави тоналности на Девин Оливър провалят всичко. Е да, Девин може да зариби с гласа си някое и друго scene-момиченце на не повече от 13 години, но не и мен, сори вери мач. Всичко това, плюс някои тотални електро-поп изгъзици не ми позволяват да сложа на този албум нещо повече от това, което ще видите по-долу.
Всъщност, това е първата група, за която пишем второ ревю. Да ни е честито! И другия път по-добър албум!
Но да се насочим към обещаващите младежи от I See Stars. Вокалистът им Девин Оливър заяво, че албумът ще е по-тежък, по-електронен и все с онова "поп-рок чувство". Sпомена нещо и за все повече електронни елементи занапред. Затова със справедлив скептицизъм пуснах албума и ме посрещнаха едни доста обещаващи първи 38 секунди. И тъкмо когато казвах "Уау, тия пичове са се стегнали", Девин Оливър си отвори устата и насмалко да ме накара да хвърля в монитора си стъклено шише, пълно със сок от моркови и малина. Пич, как пееш така? Под "така" разбирайте "депресираната котка на вокалиста на Alesana". Но както и да е, пост-хардкор е, свикнал съм на какви ли не изпълнения. Песента продължи все така неубедително и включваше дори чист транс пасаж, който макар да се впсиваше добре, не ми даде много надежди за по-нататъшното съдържание.
Надеждата се върна с "NZT48"! Мощна, енергична, абсолютно хитова песен, в която дори чистите вокали на Девин се вписват добре и която леко напомня за последните неща на Enter Shikari. Уви, нататък нещата продължиха все така неубедително. Девин продължи да мяучи като надишан с хелий, електрониката ставаше все повече и повече и... се появи Дани Уорсноп от Asking Alexandria. Дани спасява положението в иначе доста лигавата "Endless Sky". "Mystery Wall" отново ми върна надеждите за миг, но в нея вече се убедих, че тази група просто няма нужда от Девин. Пичът проваля всичко. Зак Джонсън има страхотни крещящи вокали и се справя повече от чудесно с работата си зад клавишите и според мен е напълно достатъчен за вокалист в I See Stars. Но той не е и ето, че на бял свят се появяват трагични поп-денс тракове като "iBelieve", пред която дори Breathe Carolina изглеждат като виртуози. С лек facepalm дослушах албума докрай, където като гръм от ясно небе дойде "Filth Friends Unite", която дори лигавите вокали на Девин не успяват да развалят.
Много исках да се насладя на "Digital Renegade" и да му дам висока оценка, защото продължавам да пазя нaдеждите си за I See Stars. Уви, както и миналия път, високите лигави тоналности на Девин Оливър провалят всичко. Е да, Девин може да зариби с гласа си някое и друго scene-момиченце на не повече от 13 години, но не и мен, сори вери мач. Всичко това, плюс някои тотални електро-поп изгъзици не ми позволяват да сложа на този албум нещо повече от това, което ще видите по-долу.
Всъщност, това е първата група, за която пишем второ ревю. Да ни е честито! И другия път по-добър албум!
+ + + + +
Нещата стоят повече от добре, когато Девин не се обажда.
Зак Оливър вади жестоки вокали и някои супер електронни хрумки.
"NZT48" е абсолютен хит, а "Filth Friends Unite" просто рути кочината!
Зак Оливър вади жестоки вокали и някои супер електронни хрумки.
"NZT48" е абсолютен хит, а "Filth Friends Unite" просто рути кочината!
- - - - -
Девин Оливър пее като кастриран в 95% от времето и просто... проваля всичко.
Ненужни тоалетни бози като "iBelieve". Dafuq, кому е нужно нещо такова?!
Ненужни тоалетни бози като "iBelieve". Dafuq, кому е нужно нещо такова?!
Подходящо за фенове на:
Enter Shikari, Asking Alexandria, Abandon All Ships, Woe Is Me и др.
Автор: Testset
-=5.5/10=-
