От/Год: Италия, 2013
Лейбъл: Nerdsound Records
Не им е лесно на хората, правещи транскор. Ако човек се разрови из гугъл, вероятно никъде няма разсъждения на тема "колко е готин този жанр". Често недолюбван от феновете на тежката музика и напълно неразбираем за останалите хора, този стил рядко среща добри отзиви и бива критично пренебрегван от повечето медии. Ние обаче, като едни майки Терези и защитници на неоправданите, гледаме да хвърляме по едно ухо към тези музикални ширини. Така и попаднахме на Adam Kills Eve и техния пресен концептуален дебют "The Interruption System".
Албумът започва с кратко интро, преливащо в хитовата "Maybe In Space", където измежду купищата електроника и китари се откроява гласът на китариста Джовани Мадза. Той има страшно хубав глас, в който нищо не трябва да се променя - не му трябват ефекти, autotune или други подобни (макар че биват използвани) - той просто пее добре. Баладичното начало на "The Revised Hedgehog's Dilemma" е мястото, където Джовани наистина блести. Той изпява един учудващо силен текст, базиран на "дилемата на таралежа" (философска дилема, описваща желанието на група таралежи да се сгушат един в друг, за да обменят топлина през зимата, но в същото време им се налага да стоят раздалечени, за да не се наранят един друг с бодлите си), с който спечели моите големи и трудно раздавани симпатии.
Музиката в "The Interruption System" пък, както можете да чуете и сами, е смес от масивни електронни лийдове, алтърнатив, пънк рок, метълкор, транс и скриймо. Точно това пусто скриймо обаче разваля добрите ми впечатления от Adam Kills Eve като цяло. Вокалистът Федерико крещи (по-прaвилната дyма е "кpякa") пронизително и еднообразно. Aлбумът можеше да мине и без неговото скриймо и дори щеше да спечели от това, защото на тази група или й е нужен по-мощен метълкор вокал, или пълно лишаване от крещенето. "Ms. Destruction" е идеаленият пример за добре измислена песен, но почти напълно прoвaлена от Федерико.
Това е то. Adam Kills Eve започват кариерата си обещаващо, но имат нужда от доста полиране в звученето, преди да мога да вдигна два палеца горе за тях. Пичовете имат талант, много и добри идеи, нелоши текстове и композиционна мисъл, но им липсват още малко музикантски умения и... по-добри крещящи вокали.
+ + + + +
Здрав китарен звук, качествена електроника, много добра и солидна продукция.
Доста зарибяващи парчета, които дори да не искате, ще се забият лесно в главата ви.
Учудващо добри за жанра чисти вокали.
Готини влияния от различни жанрове.
Доста зарибяващи парчета, които дори да не искате, ще се забият лесно в главата ви.
Учудващо добри за жанра чисти вокали.
Готини влияния от различни жанрове.
- - - - -
Неприятно, еднообразно и често ненужно скриймо.
Като махнем интродукциите, интерлюдиите и приказките, албумът се скъсява до около 30 минути.
Ненапълно разгърнат потенциал в доста от песните.
Като махнем интродукциите, интерлюдиите и приказките, албумът се скъсява до около 30 минути.
Ненапълно разгърнат потенциал в доста от песните.
IF YOU LIKE
Helia, His Statue Falls, Hands Like Glass, Fail Emotions, IFAF, AAS и др.
Автор: Stahli/Testset
[6.5/10]
