След промените в състава на Mercenary през 2009-та е цяло чудо, че групата не само не се разпадна, а продължи да се развива. И макар поне аз да не бях крайно въодушевен от "Metamorphosis", сега не мога да скрия приятното си удивление от "Through Our Darkest Days". Отдавна ми се слушаше такъв тип модерен мелодет, защото напоследък повечето групи в жанра се насочиха или към метълкор, или към някакви по-сложни и екстремни форми на метъл изкуството. Mercenary обаче продължават да правят точно това, което се очаква от тях - мелодичен дет, който хем е с достатъчно модерно звучене, хем не избива на поп, хем не е и ненужно екстремен - в златната среда на мелодичния дет.
Такъв качествен модерен мелодет не бях чувал от годините на възход на жанра, когато Soilwork и In Flames направиха революция в него. Всяка песен в "Through Our Darkest Days" разполага със здрава, динамична куплетна част и страшно зарибяващи припеви, които започваш да си припяваш още на първото слушане. Това се случва още в отварящата "A New Dawn" ("We'll never surrender - forever we'll be strong, keep walking on together"), в следващата я "Welcome To Sickness" с нейния чупещ темпото припев, в заглавната "Through Our Darkest Days" и в общи линии - във всяка друга песен до края на албума. Интересната особеност при тези така запомнящи се припеви е, че те се пеят на два гласа (с наслагване) от вокалиста Рене Педерсен, който се справя блестящо както с крещящите, така и с чистите вокали. Не знам само как това би станало на живо.
В първите няколко песни от албума клавишните и симфоничните партии служат предимно за фон и нямат водеща роля в композициите, но това се променя от "A Moment of Clarity" нататък. Парчето залага на повече електроника и старт/стоп рифове, като на места силно напомня за песен, излязла от "Stabbing the Drama" на Soilwork. "Beyond This Night" и "Starving Nights" също използват повече и по-силни електронни елементи, а в "Generation Hate" (най-тежката песен тук) се дочуват повече симфонични партии и дори кратки бласт бийтове. Финалните "Forever the Unknown" (дълга почти 7 минути) и "Holding On To Serenity" (в която се дочуват и хорови вокали) пък инжектират добра доза епичност за един перфектен завършек на албума.
Mercenary притежват едно специфично датско звучене, което се долавя и при сънародниците им от Raunchy и The Interbeing. Тъй като харесвам и трите банди, може да се каже, че имам някакви пристрастия към този разклон на датския метъл. Сигурен съм обаче, че дори за пръв път да чувате Mercenary, ще останете доволни от чутото. Защото "Through Our Darkest Days" е подходящ както за "палци горе" от старите фенове, така и за запознаване с бандата. Препоръчвам горещо на всеки фен на модерния мелодет, а като казвам "горещо" имам предвид "нажежено черно желязо, оставено навън на 33 градуса като днес" горещо.
+ + + + +
Един от най-добрите модерни мелодет албуми в последните години!
Изключително професионални и завършени композиции + качествена продукция.
Супер зарибяващи припеви, които си запяваш моментално.
Много добра китарна работа - мелодични и тежки рифове + страхотни сола.
Рене Педерсен пее и чистите, и екстремните вокали на възможно най-високо ниво.
Изключително професионални и завършени композиции + качествена продукция.
Супер зарибяващи припеви, които си запяваш моментално.
Много добра китарна работа - мелодични и тежки рифове + страхотни сола.
Рене Педерсен пее и чистите, и екстремните вокали на възможно най-високо ниво.
- - - - -
Нееднократно дочух прилики с други групи от жанра.
Няколко парчета със сходно звучене.
Няколко парчета със сходно звучене.
IF YOU LIKE
Raunchy, Soilwork, MyGrain, Scar Symmetry, In Flames, The Interbeing и др.
Автор: Testset
[9/10]
