TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Orphaned Land - All Is One

Posted by Today's Metal Crew On петък, юни 07, 2013 1 коментара

Стилът: Oriental Progressive Metal
От/Год: Израел, 2013
Лейбъл: Century Media/Animato
Отнема: ~54 минути


На 24 декември 1914-та над Западния фронт се спуска нощта, а заедно с нея падат и температурите. Започва да вали лек сняг. От германските окопи започват да проблясват светлини. Англичаните започват да се готвят за отбрана, когато от вражеския окоп във въздуха полита песента "Тиха нощ, свята нощ". Германците посрещат Коледа с песен, а светлините са от свещите, които ползват за коледна украса. Английските войници също запяват. Следва размяна на коледни песни и взаимни аплодисменти. От двата окопа се подават няколко смели глави, рискуващи да бъдат пробити от вражески куршум. Разнасят се викове "Не стреляйте! Не искаме да се бием днес! Ще ви пратим бира!". 

От окопите излизат няколко по-висши военни. Те се поздравяват формално и сключват джентълменски мир на бойното поле. Постепенно всички войници излизат от окопите и двата лагера започват да се поздравяват с празника и да си разменят подаръци - цигари, напитки, шоколад, сувенири. Говорят за своите семейства, деца и живот. Така на Западния фронт се заформя една истинска Коледа. Тя обаче вбесява висшите командири в щабовете и те строго осъждат всички участници в примирието. Заповедите им са военните действия да бъдат подновени незабавно под страх от смъртно наказание. Армиите се връщат в окопите си и на 26-ти декември, рано сутринта, англичаните издигат плакат, на който пише "Весела Коледа". Германците отговарят с "Благодаря ви!" и двамата капитани стрелят по три пъти във въздуха. Войната започва отново.

Разказвам ви тази величествена история тук (която може да намерите в по-подробен вид в интернет), защото тя е показателна за настроението в "All Is One" - новият албум на Orphaned Land. Тя е и основната тема в "Let the Truce be Known" - една от най-добрите песни в този проповядващ мир музикален шедьовър. Тук е и мястото да кажа, че ако случайно сте сред хората, които са про-военно настроени (но не са помирисвали война), имат криворазбрани наци(онали)ст(ичес)ки възгледи, или са крайни в анти-религиозните си виждания, смисълът да слушат (или четат за) "All Is One" силно клони към −273,15°C, или иначе казано - към абсолютната нула.

На обложката на "All Is One" са изобразени християнски кръст, мюсюлмански полумесец и Давидова звезда под формата на плетеница, за да не се обиди някой от символиката, че неговата религия е под някоя друга. Добро решение, особено като имаме предвид, че религията винаги е била тежка тема и първоначалната ѝ функция (да обединява хората и да ги възпира от вършене на злини) се опорочава от хилядолетия насам - къде от фанатици, къде от интерес към материални облаги. Опорочаването продължава и днес, като най-близо до нас са неспирните конфликти в Близкия Изток. Заглушени от публичните изявления обаче остават мненията на обикновените хора - далеч не всеки в Израел иска война с Палестина и далеч не всеки човек в арабския свят влиза в налаганите ни стереотипи за арабския фанатизиран терорист.

По принцип ревютата ни свършват най-късно на 4-ия абзац, но това започва тук, на петия. Това лирично отклонение беше нужно в този случай, защото "All Is One" засяга всички тези теми и призовава към мир, но не под формата на някаква хипарщина, а по един изключително цивилизован и уважителен начин, от който всички биха могли само да се поучат. В албума се пее и на няколко езика, като основният е английски, често се появява иврит, а отделни песни са с текстове на арабски и турски (в лимитираното издание).

Албумът започва с откровения ориенталски мотив и епичното хорово пеене на заглавната "All Is One". Песента задава общия тон на албума - водещи ориенталски мотиви, симфонични партии, прогресив инструментал и чисти мъжки вокали. По подобен начин е построена и следващата "Simple Man", но можем да кажем, че всяка песен в "All Is One" има свое собствено звучене и оставя различен отпечатък, от което печели само разнообразието (и следователно - фенът). Така "Brother" се отличава с по-лирично звучене и засилена роля на струнните инструменти (цигулки и виолончело), а от мъжкия хор в края ѝ човек лесно може да настръхне. "Through Fire & Water" пък е наполовина пълна с ориенталски инструментал (с тарамбука, лютня и други инструменти), а "Fail" изненадва с речетатив и харш вокали. "Shama'im" ("אורפנד לנד - שמיים", "Рай") се отличава с текст изцяло на иврит, а следващата "Ya Benaye" е със силно арабско звучене и е с текст, който поне аз дочувам като йеменски диалект на арабския (ако приемем, че песента е кавър на Ахарон Амрам). "Our Own Messiah" пък от своя страна залага на по-изчистено и тежко прогресив звучене със симфонични елементи, а закриващият 7-минутен епос "Children" се явява най-емоционалната и епична песен в целия албум.

Не знам дали някой ще се съгласи с моите думи дотук и дали няма да се появят хора от двете досадни крайности (на фашизма и криворазбраната крайна толерантност), които да се скарат като във форум на тъпа тема от сорта на "Що за хора са евреите". Оставям стереотипите и общите знаменатели настрана и ви казвам пак - "All Is One" е шедьовър, който обаче надали всички ще приемат лесно, най-вече заради водещата роля на ориенталските мотиви в него. Но оцените ли го веднъж - ще разберете защо му давам максимална оценка.
 
+ + + + +
Гигантско разнообразие от различни музикални елементи, мотиви, инструменти и похвати.
Албумът свързва в едно не само няколко няколко езика, а цели няколко култури.
Смели решения за направата на нещо различно, без обаче да се губи познатата основа.

Стегнати, фокусирани, завършени и често величествени композиции.
Много вдъхновяващи и емоционални текстове.
 

- - - - -
Някои може да намерят почти пълната липса на екстремни и женски вокали за минус.
Други пък може би трудно ще понесат силната роля на ориенталските мотиви. 

IF YOU LIKE
Myrath, Therion, Amaseffer, Melechesh, Arkan, Mezarkabul, Aeternam и др.

Автор: Testset
[10/10]

Kalmah - Seventh Swamphony

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юни 05, 2013 1 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Отнема: ~41 минути


Когато чуя, или дори само си помисля за думата "мелодет", си представям точно това, което правят Kalmah. Истински, финландски, студен, динамичен и необременен с излишъци  мелодет. И ако думата "динамичен" ви прави впечатление, значи сте стари фенове на Kalmah и сте свикнали да ги чувате и в по-мрачни аудио окраски. Да, но не и този път. "Seventh Swamphony" е бърз от начало до край и макар най-сетне да се усеща, че в тази група има и клавирист (нов при това), мрачни клавишни отклонения - няма.

Липсата на изненади не е нещо готино, но конкретно в този случай се радвам, че не съм изненадан. Това им е хубавото на Kalmah - знаеш какво да очакваш, знаеш, че ще е яко и накрая го чуваш и Kalmah ти казват "Честито, позна" и те карат да се чувстваш добре. Това е и случаят в "Seventh Swamphony". Основното звено в него са китарите - от тях идва не само динамиката, а и кажи-речи цялата мелодичност в албума. Пояснявам - някои мелодет групи използват чистите вокали, за да придадат мелодичност на музиката си (и това е супер), но в "Seventh Swamphony" няма нужда от чисти вокали. Защото дори само след едно преслушване хванах и себе си, и всички в стаята да си свирукат рифовете в "Seventh Swamphony", "The Trapper" и още 2-3 парчета. И докато всички дружно свирукаха и хъмкаха "таа-да-ра-да-даа" и "дъ-дъ-дън, дъ-дъ-дън", за малко да забравим какво се случва зад китарите. Там също ври и кипи (от студ) - Пека Коко реже въздуха с ледени крясъци и ревове, Яне Кусмин яростно налага сета си (и най-вече двете каси), спорадично се включват и епични мъжки хорове (даващи величествен облик на песни като "Hollo"), а новият клавирист Вели-Мати Кананен вкарва леко Bodom-ско звучене, от което пък логично се замисляме дали не трябваше COB да звучат именно така днес... но това е тема на едно друго ревю.

Важният за мнозина въпрос - има ли все пак чисти вокали? Отгворът е да, но само в "Hollo", само малко и просто чисти - без поп или пауър влияния. "Hollo" всъщност е и една от най-добрите и натрапчиво запомнящи се песни в албума, редом с отварящата "Seventh Swamphony" и затварящата "The Trapper". С фотофиниш зад тях оставям мелодичната (и доста Bodom-ска) "Deadfall", отвяващата "Windlake Tale" с нейния супер агресивен риф и пълната с готини кийборди (и страшно бас соло) "Wolves on the Throne".

Ако ви е мързяло да четете дотук, или ако просто нищо не сте разбрали от нередактираните ми излияния, то ви е нужно да занете само едно - "Seventh Swamphony" е бърз, суров, здрав и толкова ледено студен, че ако се докоснете до него за повече от няколко секунди - трудно ще се откъснете без външна помощ. А ако сте MDM фен и не знаете кои са Kalmah, моментално се хванете в ръце и бързо чуйте какво ви чака в новия им албум.  
 
+ + + + +
Мелодичен дет в чист вид - суров (но с добър звук), здрав, скоростен и... по скандинавски студен.
Абсолютно убийствени рифове - пълни с мелодия, техника и агресия едновременно.
Много натрапчиви мелодии, които може да си тананикаш с дни дори само след едно слушане.
Включванията на хорове не са много на брой, но компенсират с идеално позициониране и много епичност.   

- - - - -
Няма особени изненади, което все пак упорито ще оставя като основен и важен минус.

IF YOU LIKE
Children of Bodom, ETOS, Norther, MPE, Insomnium, Wintersun, Ensiferum и др.

Автор: Undepth
[8.5/10]

A Silent Escape - Black Heart

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 03, 2013 0 коментара

Стилът: Modern MDM/Metalcore
От/Год: Швеция, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~31 минути


Новата вълна от групи в шведския модерен метъл започна съвсем наскоро и едни от виновниците за появяването на тази вълна вече имат втори албум. Те са A Silent Escape и с "Black Heart" те удрят с все така мелодичен и модерен, но осезаемо по-тежък саунд. И макар албумът да е с "хардкор" дължина (малко над половин час) и средна продължителност на песните около 3 минути, феновете на модерния метъл ще останат доволни. Главната причина - материалът в "Black Heart" е много стегнат и не е оставено място за пълнежи.

Формулата, с която работят A Silent Escape изглежда ясна - типично шведски рифове, адаптирани идеално към метъл обстановката през 2013-та година, солиден и плътен звук, предимно крещящи вокали и мелодични припеви с чисти вокали (или смесица от двата типа пеене). Ясни изглеждат и хитовите композиции, върху които е изграден албумът - сингълът "Frozen Blood", "When the Last Song" (може би най-доброто парче тук), "Gagball" и опростената, но забиваща се в главата "Seeker". Не мисля, че подредбата им (през една песен) е случайна и не казвам, че останалите песни са слаби, но поне за мен тези четири "стълба" успяват да поддържат интереса към "Black Heart" от началото до края. Около тях пък се чуват двете резачки от по 2½ минути, наречени "Gone" (ударното начало на албума) и скоростната "The Light", а с по-мелодично и дори леко избиващо на пънк рок звучене (поне в припева) изненадва "Speed of Light".

Понякога не съм сигурен дали чувам тези прословути "шведски рифове" или явни влияния от групи като Soilwork и In Flames, но не мисля, че това е кой знае какъв проблем. Освен това, напомнянето за тези банди в повечето случаи е свързано само с добри асоциации, така че не виждам причина да размахвам пръст срещу A Silent Escape. Показалецът ми обаче няма да остане в покой и ще сочи начумерено срещу извънредната краткост на албума, защото в него можеше да има поне още 2-3 песни. Още вътрешно разнообразие пък също би било от полза на групата, защото с този си албум ASE показват, че не искат да тъпчат на едно място, но може би можеха да предоставят и още аргументи в защита на тази своя теза.
 
+ + + + +
Много добър, солиден, плътен, модерен и тежък звук.
Завиден баланс (или по-точно преплитане) между екстремни и мелодични пасажи.
Стегнат поток от песни, без пълнежи, балади, лиготии и слаби композиции.   

- - - - -
Албумът можеше да е с 15-ина минути по-дълъг...
... и с половин идея по-ранзообразен. 

IF YOU LIKE
Demotional, The Unguided, In Flames, Soilwork, Sonic Syndicate, Solitude и др.

Автор: Stahley
[7.5/10]

B.O.S.C.H. - Apparat

Posted by Today's Metal Crew On събота, юни 01, 2013 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: DOTT
Отнема: ~56 минути


По време на разцвета на MySpace преди 6-7 години, BOSCH набраха бърза популярност сред феновете на електро метъла. На групата обаче й трябваха няколко години, за да издаде дебютния си "Einsam", а през това време MySpace умря и интересът на феновете беше поизстинал. Въпреки това B.O.S.C.H. не се предадоха и 3 години по-късно имат нов албум, продължаващ формулата от "Einsam" - тежки китари, много електроника и агресивни, често крещящи вокали. Засилена е мелодичната нотка, а на места с изненада се забелязват и нетипичните за жанра брейкдауни.

В "Apparat" няма кой знае какви изненади или нечувано досега инструментално майсторство - има само опростен, но много енергичен и мрачен електро метъл, с леки готик отклонения тук-там. Примери за типичното звучене на B.O.S.C.H. са парчета като "Der Apparat", "Der Erste Stein", "Engel", "Amok", "Eiszeit", "Meine Welt", или кажи-речи по-голямата част от албума, което пък от своя страна затвърждава тезата, че в "Apparat" няма много изненади. На този фон се открояват по-бавни песни като "Schwarze Sonne" и мрачните "Der Sturm" и "Ein Augenblick" (в които се чуват и женски вокали). Оттук нататък композициите звучат сравнително предвидимо, но компенсират с много енергия и рядко срещана дори сред NDH бандите метъл агресия.

Музиката, която правят B.O.S.C.H. е предвидена за специфична група фенове и ако не се интересувате именно от този жанр, трудно бихте попаднали на бандата. Ако обаче харесвате агресивния електро метъл, или просто ви е писнало готини групи да си пълнят албумите с изнежени балади (като в последния албум на Unheilig) - то "Apparat" ще ви даде близо час от това, което искате да чуете - без претенции, без нежност и без ангажименти.
 
+ + + + +
Здрав, агресивен, изчистен от излишества и много плътен звук.
Тежки китари, много електроника, маршови ритми и често екстремни вокали.
Без лигавщини, нежност, балади, претенции и сърцераздирателства.
Звученето на групата напомня за най-добрите години на вече несъществуващите Die Allergie.   

- - - - -
Сравнително предвидим, без особени изненади или върхови композиционни творения.
Албумът е дълъг, което от една страна е добре, но от друга - натежава към края.

IF YOU LIKE
Die Allergie, Schacht, [die!], Ostfront, Testset (ха!), Rammstein и др.

Автор: Testset
[7/10]