От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Когато чуя, или дори само си помисля за думата "мелодет", си представям точно това, което правят Kalmah. Истински, финландски, студен, динамичен и необременен с излишъци мелодет. И ако думата "динамичен" ви прави впечатление, значи сте стари фенове на Kalmah и сте свикнали да ги чувате и в по-мрачни аудио окраски. Да, но не и този път. "Seventh Swamphony" е бърз от начало до край и макар най-сетне да се усеща, че в тази група има и клавирист (нов при това), мрачни клавишни отклонения - няма.
Липсата на изненади не е нещо готино, но конкретно в този случай се радвам, че не съм изненадан. Това им е хубавото на Kalmah - знаеш какво да очакваш, знаеш, че ще е яко и накрая го чуваш и Kalmah ти казват "Честито, позна" и те карат да се чувстваш добре. Това е и случаят в "Seventh Swamphony". Основното звено в него са китарите - от тях идва не само динамиката, а и кажи-речи цялата мелодичност в албума. Пояснявам - някои мелодет групи използват чистите вокали, за да придадат мелодичност на музиката си (и това е супер), но в "Seventh Swamphony" няма нужда от чисти вокали. Защото дори само след едно преслушване хванах и себе си, и всички в стаята да си свирукат рифовете в "Seventh Swamphony", "The Trapper" и още 2-3 парчета. И докато всички дружно свирукаха и хъмкаха "таа-да-ра-да-даа" и "дъ-дъ-дън, дъ-дъ-дън", за малко да забравим какво се случва зад китарите. Там също ври и кипи (от студ) - Пека Коко реже въздуха с ледени крясъци и ревове, Яне Кусмин яростно налага сета си (и най-вече двете каси), спорадично се включват и епични мъжки хорове (даващи величествен облик на песни като "Hollo"), а новият клавирист Вели-Мати Кананен вкарва леко Bodom-ско звучене, от което пък логично се замисляме дали не трябваше COB да звучат именно така днес... но това е тема на едно друго ревю.
Важният за мнозина въпрос - има ли все пак чисти вокали? Отгворът е да, но само в "Hollo", само малко и просто чисти - без поп или пауър влияния. "Hollo" всъщност е и една от най-добрите и натрапчиво запомнящи се песни в албума, редом с отварящата "Seventh Swamphony" и затварящата "The Trapper". С фотофиниш зад тях оставям мелодичната (и доста Bodom-ска) "Deadfall", отвяващата "Windlake Tale" с нейния супер агресивен риф и пълната с готини кийборди (и страшно бас соло) "Wolves on the Throne".
Ако ви е мързяло да четете дотук, или ако просто нищо не сте разбрали от нередактираните ми излияния, то ви е нужно да занете само едно - "Seventh Swamphony" е бърз, суров, здрав и толкова ледено студен, че ако се докоснете до него за повече от няколко секунди - трудно ще се откъснете без външна помощ. А ако сте MDM фен и не знаете кои са Kalmah, моментално се хванете в ръце и бързо чуйте какво ви чака в новия им албум.
+ + + + +
Мелодичен дет в чист вид - суров (но с добър звук), здрав, скоростен и... по скандинавски студен.
Абсолютно убийствени рифове - пълни с мелодия, техника и агресия едновременно.
Много натрапчиви мелодии, които може да си тананикаш с дни дори само след едно слушане.
Включванията на хорове не са много на брой, но компенсират с идеално позициониране и много епичност.
Абсолютно убийствени рифове - пълни с мелодия, техника и агресия едновременно.
Много натрапчиви мелодии, които може да си тананикаш с дни дори само след едно слушане.
Включванията на хорове не са много на брой, но компенсират с идеално позициониране и много епичност.
- - - - -
Няма особени изненади, което все пак упорито ще оставя като основен и важен минус.
IF YOU LIKE
Children of Bodom, ETOS, Norther, MPE, Insomnium, Wintersun, Ensiferum и др.
Автор: Undepth
[8.5/10]
Много здрав албум!Всяка една песен си заслужава!