Още един стар познайник на метъл феновете, достигнал статут на класик в жанра, представя соловото си виждане за съвременна музика. Под печата на емблематичното си име, най-накрая мистър Олива реши да се влее сред всички онези, които вече имат издадена музика само и единствено за своя сметка. А зад завесата на този солов албум ни чакат много изненади. И още едноименното начало ни показва по малко от всичко, което се съдържа по нататък в албума, за да може всеки да реши сам да продължава или не.
"Raise the Curtain" е като книга с приказки, в която всяка приказка е разказана (букавално - в среднотемповите и бавните парчета) с чувства на ярост, гняв, тъга и любов. Албум, инспириран от загубата на Мат Лапорт и спомена за Крис Олива. По-запознатите с творчеството на Джон в предните му проекти пък веднага ще разпознаят неговите специфични композиционни постройки, макар и те тук да не са толкова "метъл", колкото... нещо по-различно. Така например в "Ten Years" се появява солидна брас секция, а "Hammond" органът впечатлява сериозно в избраната за сингъл "Father Time" и мрачната и динамична "Big Brother", с нейния перфектен, зашеметяващ ритъм. Случайно или не, точно слеващата песен е наречена "Armaggedon" - нещо като следствие от един реално действащ Биг Брадър, в какъвто наскоро се разбра, че живеем, след като бившият информатор на NSA (Агенция за национална сигурност на САЩ) Едуард Сноудън отвори очите на света по този въпрос.
След няколко балади ("I Know", "Soldier") и няколко трака, залагащи на добри, но не напълно развити идеи ("Stalker", "The Witch") идва и финалът на албума. А той идва с... блус. Такъв има в изобилие в закриващата "Can't Get Away" и бонус трака "The Truth" - две много красиви блусарски композиции, след които малко логично идва и въпросът "Къде е метълът?", на който мога да отговоря така - всеки може да го открие в множеството негови лица, проявления, форми и трансформации, но почти отникъде няма да може да бъде изваден и директно посочен с пръст. Няма и нужда, защото този албум дори с обложката си прокламира, че е за слушатели с вкус към изтънченото, докосващи се до елитарното изкуство, но никога неможещи да бъдат зад "повдигнатата завеса". И това не са някакви превзети прог-думи - просто напомням тънко, че не са никак много творците, които наричаме "живи класици" в наши дни. И че Джон Олива е заслужил да бъде сред тях.
+ + + + +
Разнообразие от похвати, заради които си струва да чуеш целия албум. И без изводи само от една песен!
Откровен показ на чувствата и емоциите, с които е създаден албума.
Гласът на Джон - както винаги дрезгаво очарователен.
Хубаво е, когато в един албум има място за рок, метъл, брас секция и "Hammond" орган.
Откровен показ на чувствата и емоциите, с които е създаден албума.
Гласът на Джон - както винаги дрезгаво очарователен.
Хубаво е, когато в един албум има място за рок, метъл, брас секция и "Hammond" орган.
- - - - -
Няколко песни, без които албума нямаше нищо да загуби. А вероятно щеше и да спечели.
IF YOU LIKE
Savatage, Trans-Siberian Orchestra, Jon Oliva's Pain и др.
Автор: Nightice/Undepth
[7.5/10]
0 Response for the "Oliva - Raise The Curtain"
Публикуване на коментар