От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Вие сте на малко повече от 20 години, а може би току-що сте преминали границата от четвърт век? То тогава е твърде вероятно да сте част от поколението, израснало с култовите първи албуми на Children of Bodom, които сте обсъждали с приятели като "синия", "зеления" и "червения". Възможно е и да ви е било тъжно, че успехът на тези албуми така и не се повтори и още по-възможно е да сте свивали рамене в недоумение при появата на "RRF" преди 2 години. Разбира се, само предполагам - но поне при мен беше точно така.
Бях се надъхал, че това ще е "белия" албум на COB, тъй като групата най-сетне реши да върне част от познатото си старо звучене, за което феновете мрънкат (този път по изключение - с право) от около десетилетие насам, но Алекси и компания сякаш все още не са в най-върхова форма. Албумът все пак стартира обещаващо с нелошата "Waste of Skin" и заглавната "Halo of Blood" (носител на най-якия риф в албума), от които лъха на онзи добър стар COB, който познаваме. Нещата леко се разводняват в "Scream For Silence", която за мен е най-слабата песен в албума с това скучно средно темпо и неприятното чувство, че в бриджовете има някаква тонална грешка. За щастие, "Transference" връща скоростта, добавя вливащи мрак (изсвирени на полутон) клавишни и също може да се нареди до най-добрите песни в "Halo of Blood". На почти същия принцип пък е построена и "Your Days Are Numbered".
С добри клавишни включвания и енергични рифове се открояват "Bodom Blue Moon (The Second Coming)" и насечената "Damaged Beyond Repair", а в "All Twisted" за миг дори чуваме и кратка "надпревара" между клавир и китара. "Dead Man's Hand On You" пък се води нещо като "баладата" на албума, но аз по-скоро бих употребил фразата "мрачен и бавен трак", защото... не знам, някак COB и "балада" не ми се връзват в едно изречение.
Нарочно изчаках да ми пристигне диска с албума, за да напиша това ревю чак след като съм прочел текстовете в него. Не знам защо имах предчувствието, че те няма да са добри и ще се наложи да си черпя третото око една бира, защото се оказах прав. Голяма част от текстовете в албума са на ръба на баналното, а някои дори политат от него в бездната на посредствеността. Хубавото е, че Алекси ги пее повече от добре и благодарение на уникалните си харш вокали текстовете остават един от последните проблеми на "Halo of Blood". Всичко това прави албума за всеки фен на COB, пък бил той и разочарован от последните им творби.
+ + + + +
Добрите стари (и много здрави) COB рифове са отново в обращение!
Върната е голяма част от старото звучене на групата, което поне при тях е добър ход.
Няколко много добри парчета, които компенсират за други, не толкова добри композиции.
Много готини кавъри в делукс изданията на албума.
Върната е голяма част от старото звучене на групата, което поне при тях е добър ход.
Няколко много добри парчета, които компенсират за други, не толкова добри композиции.
Много готини кавъри в делукс изданията на албума.
- - - - -
Ако целият албум беше на нивото на "Transference" и "Halo of Blood", тук нямаше да има такъв минус.
Слабовати текстове (ако се интересувате изобщо какви са, когато биват изкрещени).
Слабовати текстове (ако се интересувате изобщо какви са, когато биват изкрещени).
IF YOU LIKE
Norther, Kalmah, Equilibrium, Mors Principium Est и др.
Автор: BGMario
[7/10]
0 Response for the "Children of Bodom - Halo of Blood"
Публикуване на коментар