Нека си го кажем - положението не е същото като преди 2-3 години, когато метълкор бандите все още не звучаха досущ като една и съща група. Дори позитивното ми ревю за миналия албум на Attila днес би изглеждало съвсем различно, защото, честно казано, се уморих да слушам едни и същи албуми от групи, които някога искрено харесвах. Една такава група беше (и частично все още е) Attila. Те обаче се превърнаха в своеобразна "парти-деткор" версия на Manowar откъм лирики. Само че вместо "warrior" и "steel", те използват предимно думите "fuck" (и производните ѝ), "shit", "bitch", "suck", "ass", "piss", "faggot", "pussy" и "dick".
Когато похлупим целия този лирически гений със зверската изцепка на Fronz, че това е "най-противоречивият метъл албум, правен някога, пък вие си хейтвайте", нещата вече стават леко комични. Е, ако запазим обективност, албумът наистина е противоречив и ще предизвика смесени реакции. Хората, които харесват праволинеен метълкор с много брейкдауни и "0-0-0-0 chug-chug" китари, вероятно ще останат доволни. И съвсем честно, на живо песните в албума биха предизвикали свиреп мош. А тогава няма нужда дори да различаваш коя песен коя е, защото и без това ще е малко трудно и така няма да губиш време в припяване, а просто ще се мелиш пред сцената. Въпросът е дали това е достатъчно за един албум? Не, разбира се. Може би точно затова Attila са решили да разнообразят дълбоките грухтежи (признавам, добри са) с малко рапиране и... ъм... глем-пеене?
Нямам идея какво и защо се случва в този албум. Чуденето започва още в първите секунди на албума с "Middle Fingers Up", но не защото песента е лоша, а защото никой не разбира кому е нужен рапът в началото. "Rageaholics" пък започва като песен на Murderdolls, а злокобният брейкдаун в "Unforgivable" бива бързо помрачен от напълно излишно рапиране, което явно е поставено там, за да контрастира на ниските грухтежи в началото. Подобни чудения имах за още много песни, които обаче няма да ви споменавам поименно, защото и без това доста си приличат. И тук отново идва въпросът "защо". Той се повтаря многократно, в изречения като "Защо в този албум почти няма рифове?", "Защо Fronz е решил да рапира?" и "Защо дори неоспоримо добрите моменти в албума не са развити, а са сметени под дебел килим от брейкдауни и рап?".
Най-лесно е да напишеш негативни неща за албум, който просто си проси оплюването, но аз все пак намирам и достойнства в "About That Life", пък били те и "парти-достойнства". Харесвам и здравите екстремни вокали на Fronz и се надявам следващия път да използва предимно тях, вместо да прави неразбираема смесица от "неща" като в този албум. Но дори тогава се съмнявам Attila да се превърнат в много по-интересна банда.
+ + + + +
Здрави грухтежи, мачкащи брейкдауни, свръхниски и тежки китари, шантав купонджийски дух.
Не една и две много добри (макар и недовършени) идеи, разхвърляни из целия албум.
Опит за разнообразяване с елементи от други стилове.
Не една и две много добри (макар и недовършени) идеи, разхвърляни из целия албум.
Опит за разнообразяване с елементи от други стилове.
- - - - -
Песните звучат прекалено еднакво и трудно се различават една от друга.
Ужасно скучен chugging и голям процент банални брейкдауни.
Напълно ненужно рапиране. Барем да беше добро, пък то...
Умопомрачително тъпи текстове.
Ужасно скучен chugging и голям процент банални брейкдауни.
Напълно ненужно рапиране. Барем да беше добро, пък то...
Умопомрачително тъпи текстове.
IF YOU LIKE
Emmure, Chelsea Grin, Dr. Acula, Molotov Solution, Carnifex и др.
Автор: Stahley
[5/10]
mnogo ama MNOGO MOLQ napravete reviu na novite albumi na megadeth,soloviq album na philip anselmo 5FDP molq vi se stiga s tiq prostotii