TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Ministry - From Beer To Eternity

Posted by Today's Metal Crew On събота, август 17, 2013 1 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: AFM
Отнема: ~54 минути


Както се опасявах, ще трябва да се върна назад във времето, за да слушам добри албуми от Ministry. Бай ви Ал Юргенсен се изчерпа максимално и вече ми е жал да го гледам (и слушам) как се мъчи да изкара кинтаж с всякакви възможни средства. Дали ще описва колко е добър в хомосексуалната орална любов, ще обявява прощални турнета, ще прави проект с Lil Wayne, или ще прави албуми, в които слага 2-3 слушаеми песни, а останалите 8 са пълна боза - няма значение - Ал, точно като български политик, иска да изцоца възможно най-много кинти, докато още може и докато още някой му се връзва. Тъжно сравнение за човек като Ал, който някога (май) имаше принципи...

И ако мислите, че "Relapse" е бил слаб, то "From Beer To Eternity" е дори по-слаб. "Relapse" поне беше изсмукан от пръстите, а за този дори не ми се мисли откъде е изсмукан, особено в светлината на скорошните автобиографични откровения на Ал. Албумът започва с изморителното 5-минутно интро (или песен?) "Hail to the Majesty (Peasants)" и завършва с грозната шумотевица "Enjoy the Quiet". В 45-те минути между тях пък не се случва почти нищо. Надеждите за нещо интересно идват с добрите рифове в "Punch In the Face" и "Perma War" (която спокойно можеше да е поне минута по-кратка, но не би), но угасват напълно с безсилната "The Horror" и лишените от всякаква интрига парчета до края на албума. В най-добрия случай те могат да минат за "окей" от крайните фенове на групата, но силно се съмнявам дори те да ги помнят след 3 месеца. Със същата сила се съмнявам и че ако Ministry свиреха така в началото на 90-те, сега изобщо нямаше да обсъждаме този албум, а Ал просто нямаше да има поводи да пише "скандалната" си автобиография.

Добрите страни на "From Beer To Eternity" се изчерпват с моментни проблясъци на гениалност вътре в самите парчета (пример - "Change of Luck"). Това обаче изобщо не е достатъчно, за да остана доволен от целия албум. Проблясъци на гениалност има кажи-речи всеки, и ако всеки тръгне да записва албуми само с тях, светът бързо ще се наводни с петоразрядни албуми, какъвто, за съжаление, е и този тук. Ал трябваше да сложи край на всичко, докато все още феновете му имаха някакъв респект към него. У мен такъв почти не остана и само слушането на "Psalm 69" от време на време ми напомня, че тази група някога си я биваше. Затова ще побързам да забравя за този албум още преди да е излязъл и 100% ще пропусна плануваната му покупка.
 
+ + + + +
Някои готини рифове, някои проблясъци на гениалност.
На места е по-добър от "Relapse", но въпросните места не са много, а "Relapse" беше доста слаб.

- - - - -
Такова композиционно безсилие и креативна безидейност са направо обидни за феновете.
Над 3/4 от албума минава в отбиване на номера и тягостно очакване за нещо интересно.
Дори когато дойде нещо интересно, то изчезва в рамките на 30 секунди (максимум).
 
IF YOU LIKE
Rob Zombie, KMFDM, Skinny Puppy, Revolting Cocks, Fear Factory и др.

Автор: Undepth
[3/10]

Fleshgod Apocalypse - Labyrinth

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 15, 2013 0 коментара

Стилът: Symphonic/Technical Death Metal
От/Год: Италия, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~54 минути


Не знам доколко акуратно звучи понятието "неокласически техничен дет метъл", но ми се струва, че "Labyrinth" на FGA спокойно може да бъде определен по този начин. Пък и как иначе да наречем комбинацията от грандиозни оркестрации, хорове, оперни елементи и ураганно бърз техничен дет? Точно това ви очаква, ако съберете кураж да влезете в този лабиринт, в който ще се лутате поне 54 минути, докато свърши въпросният албум. Това обаче не е обикновен лабиринт. В него можеш да се изгубиш само ако не знаеш какво да очакваш и ако не се вслушваш в заобикалящите те детайли. А в този албум детайлите са от огромно значение.

Минаха 17 години, откакто Waltari направиха първата (читава) дет метъл опера и чак днес се сетих отново за нея, след като си пуснах "Labyrinth" и чух "Kingborn", в който със сопрано-вокали помага оперната певица Вероника Бордачини. Бързо обаче забравих за Waltari, защото FGA правят нещата различно. Отвяващо различно. Думата "отвяващо" идва в главата и при слушане на над 7-минутната, изпълнена с бласт-бийтове "Under Black Skies", както и на смазващо епичната "Minotaur (Wrath of Poseidon)". Тя, от своя страна, прелива в "Elegy" и тогава започнах да се усещам, че албумът може да мине и за една голяма, нарязана на 11 части дет метъл опера, тъй като между разлините композиции почти (или изобщо) няма пауза и те преминават плавно една в друга, което създава усещане за концептуалност и цялост, но донякъде прави песните и не чак толкова пълноценни при самостоятелно слушане.

На няколко места из албума останах наистина възхитен и ми се щеше до мен да има една сурия мързеливи музиканти, на които да кажа "Ето, така се прави" и после с шут да изпратя в някоя репетиционна. След като за последно си представих този сценарий, докато слушах "Warpledge", интересът ми към албума започна постепенно да угасва. Не защото качеството спадна, а защото вече имах чувството, че съм чул достатъчно и няма с какво повече да се изненадам. Още симфонични елементи, още бласт-бийтове, още скорост, още зверски вокали, още сопрано включвания, още хорове, и в общи линии - още от всичко, което вече съм чул в "Labyrinth". Това е и главната причина да не бъда очарован докрай от албума. Вярно, в него има невероятни композиции, много вплетени идеи и огромна дълбочина на изпълнението, но когато кажи-речи всички парчета в албума звучат идентично и като част от една голяма песен, те губят част от идентичността си и част от интереса, който иначе биха могли да предизвикат. Но това изобщо не трябва да ви спира да чуете "Labyrinth"!
 
+ + + + +
Грандиозни, епични оркестрации, съчетани с технични китари, здрави вокали и зверски бласт-бийтове!
Многопластовост и дълбочина, които се усещат чак когато се заслушаш много внимателно.
Усещане за концептуалност, завършеност, цялост и внимание към детайлите.

- - - - -
Повечето композиции залагат на едни и същи елементи, което много доскучава по някое време.
 
IF YOU LIKE
Septic Flesh, Gorod, Dimmu Borgir, Psycroptic, Arsis, Aeternam, Nile и др.

Автор: Testset/Undepth
[8/10]

Crossfaith - Apocalyze

Posted by Today's Metal Crew On вторник, август 13, 2013 0 коментара

Стилът: Modern Metal/Electronic
От/Год: Япония, 2013
Лейбъл: Zestone/Sony
Отнема: ~44 минути


Ако не ви е страх от присъствието на много електроника в метъла, то вече вероятно сте попадали на младата, но натрупала опит японска банда Crossfaith. Но дори да не сте, новият им албум "Apocalyze" би ви послужил за едно добро ново електро метъл запознанство. И имайте предвид, че не говорим за нормален метъл с малко синт-подложки, а за модерен метъл с много и силни електронни лийдове.

 В "Apocalyze" могат да се чуят влияния от много жанрове, между които метълкор, мелодет, индъстриъл, транс и дори дъбстеп. И тъй като думата "дъбстеп" вече стана плашеща и се привижда/причува навсякъде на хората, които вече оприличават всеки електронен звук на дъбстеп, ще започна именно с неговото влияние в "Apocalyze". То се усеща в отварящата (ако не броим безсмисленото интро) "We Are the Future" и "Scarlett" в ролята на соло в средата на песните. Малко "wub-wub-wub" пък се дочува и в "Burning White" (където обаче има китарно соло). Оттам нататък в албума дъбстеп почти няма, но за сметка на това се дочуват елементи на дръм енд бейс (в "Hounds of the Apocalypse") и транс(кор) в хитовата "Eclipse", където вокалистът Кента Коие изненадва и с добри чисти вокали, каквито досега не помня да е използвал. Такива има още в "Counting Stars", "The Evolution" и "Only The Wise Can Control Our Eyes", но като цяло Кента разчита предимно на крясъците си в повечето парчета. Екстремните му вокали обаче звучат прекалено еднакво през цялото време и малко повече разнообразие в тях (и може би още чисти вокали) би било добре дошло.

 Еднообразието е може би основният проблем на "Apocalyze". Сами по себе си всички парчета в него са готини, здрави и футуристични, но с течение на албума елементите сякаш започват да се повтарят и от това се губи голям процент от първоначалния интерес. Въпреки това "Apocalyze" остава един изключително приятен, модерен и футуристичен електро метъл албум, който с удоволствие ще добавя в колекцията си. А ако и вие като мен не се плашите от модерен метъл, съчетан с мазна и остра електроника - в никакъв случай не пропускайте да хвърлите едно ухо на тези японски симпатяги. Албумът излиза в началото на септември.
 
+ + + + +
Модерен, здрав, футуристичен метъл албум с много силни електронни елементи.
Огромент хитов потенциал в повечето парчета.
Kристално чиста продукция и добре полиран звук.

- - - - -
Еднообразие във вокалите, докарващо чувство за общо еднообразие.
Може би е малко прекалено "парти метъл" на места.
Напълно безсмислено интро.
 
IF YOU LIKE
Blood Stain Child, Engel, Celldweller, Girugamesh, Raunchy, Illidiance и др.

Автор: Testset
[7/10]

Gyze - Fascinating Violence

Posted by Today's Metal Crew On неделя, август 11, 2013 4 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Япония, 2013
Лейбъл: Coroner
Отнема: ~48 минути


Историята на Gyze се побира и само в едно изречение. Това японско трио създава групата Suicide Heaven, скоро след това променя името на Gyze, и тогава, вече с помощта на Клаудио Равинале (Disarmonia Mundi), те издават първия си дългосвирещ албум "Fasciangting Violence". Mузиката в него доста напомня на европейските MDM групи, но пък успява да впечатли с баланс между агресия и много мелодия.

Каже ли се, че дадена група е японска, човек веднага си представя нещо "странно" в музиката ѝ. При Gyze не е така. Групата прави типичен европейски MDM с малко електронни елементи и клавишни. Това европейско звучене обаче е нормално, особено като се има предвид участието на Клаудио Равинале и фактът, че албумът се издава от италиански лейбъл. Това вероятно е и причината на места да се чуват влияния от някои европейски групи в същия жанр, без обаче да говорим за копиране. 

За 4 години Gyze са успели да направят албум, пълен с бързи китарни мелодии, страхотни барабани, екстремни и едновременно с това много мелодични вокали. И като си говорим за вокали, Клаудио Равинале помага със своите в цели 9 от 11-те песни. Това е добре дошло за студийното звучене на албума, но от друга страна е малко прекалено и със сигурност би се отразило на живото иозпълнение на песните. И все пак, наличието на трима вокалисти придава допълнително разнообразие. То идва и чрез други "методи" - така например, заглавната "Fascinating Violence" залага на бавно начало със симфонични елементи, "Regain" е тежка и скоростна и съдържа чисти вокали в припева (чисти вокали се чуват и в още 2 песни), в "Final Revenge" се чуват хорови напеви, a "Day of the Funereal" започва с пиано и симфонични елементи преди да се превърне в поредния скоростен трак, след чийто край идва и затварящото outro.

Кусурите на албума са малко и имайки предвид, че това е дебют, аз определено съм впечатлен от тези млади японци и без да съм пророк им предсказвам добро бъдеще. Малко повече електроника и клавиши из песните биха били плюс за звученето на групата им, защото много им отиват, пък и биха дали още повече разнообразие, тъй като албумът става предсказуем на места. Но когато в един албум почти няма припев който да не си припявам и соло, на което да не закуфея, подобна дребнавост ми се струва излишна.
 
+ + + + +
Агресия, скорост, мелодия - страхотен баланс между елементите.
Страхотни вокали и от 3-та вокалисти, добър инструментал, качествена продукция.
Много поводи за припяване и куфеене.

- - - - -
Доста явни влияния от популярните европейските имена в жанра.
По някое време става много предсказуем.
Гост-вокали в 9 от 11 песни - факт, който говори за сериозна несигурност зад микрофона.
 
IF YOU LIKE
Disarmonia Mundi, Children of Bodom, Lunarsea, Dreamshade, Nightrage, Universum и др.

Автор: Reksy
[7.5/10]

Thrudvangar - Tiwaz

Posted by Today's Metal Crew On петък, август 09, 2013 0 коментара

Стилът: Viking/Black Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Massacre
Отнема: ~44 минути


Tiwaz (ᛏ) е руна в старонемския и с нея се означава името на нордическия бог Tyr. Споменава се и в трите рунически поеми и както всяка една от останалите си сестри по съдба, е вдъхновение за неизброимо количество блек, паган, викинг и всевъзможни други разклонения на този род екстремен метъл. А както знаем, колкото по на север се намират одухотворените, толкова по-искрена и спонтанна е вярата им в изказните средства. Следователно, съвсем нормално е група като Thrudvangar (идва от името на кралството на Тор в ''Прозаичната Едда") за пореден път да не изневерява на линията, която следва още от 2003 г. И не си представям някога да го направят, не и под това име.

Албумът започва зверски силно с едноименната песен - 40-тина секунди акустично интро, преливащо в галопираща мелодия. Страшно много мощ и сила, събрани в едно. Абсолютното перфектно начало за "Tiwaz". Убеден съм, че няма да има озадачени ако кажа, че от тук нататък плоскостта, върху която се движат младежите, не се видоизменя особено. Стържещи рифове, отчетлив бас и много, страшно много мелодия. На моменти дори успяха да ме върнат в края на 97-а, когато Siebenburgen с тяхната "Loreia" вършееха из мозъчните ми пътечки. В "Der Letzte Weg" средното темпо надделява и втежняването на звученето е за сметка на бързината в темпото. А ако трябва да отбележим различното в този албум, това непремено ще бъде "Des Kriegers Los" с нейната мръснишка моторхедска тресня. Така засилили се от набраната скорост, отново само за няколко секунди в началото на "Heimat" успяват да се въздържат и да ни въведат с няколо бавни акорда в следващата скоростна отсечка, по която стигаме до края, където е парчето, най-малко пасващо на цялостната концепция на албума - "Abschied". Не че е лошо, напротив, но някак звучи в разрез с чутото до този миг.

Да обобщим съвсем накратко казаното до тук - албумът носи в себе си онова, което би трябвало да притежава всеки уважаващ себе си и излизащ през 2013-та албум. Добро звучене, добра продукция и добри музиканти. В мен обаче надделява мисълта, че по своята същност този стил музика би трябвало да излизат отнякъде от края на ноември до средата на март (поне за нашия климатичен пояс). Сами разбирате - толкова мрачна и студена музика не е много подходяща за моментната повече от 30-градусова жега.
 
+ + + + +
Изобщо няма песен без китарни сола, рисуващи адски мелодични пасажи.
Неизневеряващи на извора си за вдъхновение, което говори за твърдост в намеренията.
Истински прекрасни китарни мелодии.

- - - - -
Еднообразничко вокално поведение.
Излишна последна песен в албума.
Такава музика трябва да се издава през зимата.
 
IF YOU LIKE
Siebenburgen, Black Messiah, King of Asgard, Tervingi и др.

Автор: Nightice
[7.5/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели