TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Silent Force - Rising From the Ashes

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 21, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Power/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: AFM
Отнема: ~45 минути


Кога за последно имаше новини около Silent Force? Май през 2007-ма, когато издадоха предишния си албум "Walk the Earth". И естествено, през 2012-та, когато обаче без много шум от групата си тръгнаха цели трима човека - фронтменът D.C. Cooper, басистът Юрген Щайнмец и клавиристът Торстен Рьоре. Те обаче бързо бяха заменени, съответно от старият познат на групата Михаел Борман (Powerworld), познатият на всички Мат Синър (Sinner, Primal Fear и много други) и Алесандро дел Векио (Edge of Forever).

С толкова сериозни промени в състава и след толкова дълго затишие, на Silent Force им се налага да започнат кажи-речи отначало. Както си казват и сами в заглавието на албума - да се надигнат от пепелта. Пичовете тепърва са си създали Facebook (само преди месец), тепърва трябва да събират старите си фенове, някои от които сигурно добре са ги позабравили, и разбира се - да набират нови, което не е кой знае колко лесно в наши дни и при такава огромна конкуренция. Затова като за начало групата залага на сигурното, без кой знае какви изненади и иновации. Въпреки това "Rising From Ashes" грабва вниманието със запомнящи се мелодии, много добра китарна работа и разходки от пауър/хеви метъл ("Caught In Their Wicked Game") до хард рок ("Turn Me Loose", "Kiss of Death") и химноподобен рок ("You Gotta Kick It").

Лошото е, че както често се случва напоследък с много пауър/хеви групи, в албума има ненужно много хард рок. Не разбирам защо се прави това и защо групи като Silent Force, At Vance, Mob Rules и много други едрокалибрени пауър метъл имена трябва да правят едни и същи опити в областта на класическия хард рок. Това звучене вече е толкова изтъркано (със ситна шкурка), че дълбоко се съмнявам някой да се прехласне именно по него. Изобщо, на тази банда и техните колеги по жанр им трябва повече новаторство, по-смел подход, повече пауър метъл и по-малко хард рок. Защото в момента дори това така очаквано от мен завръщане заслужава само етикет "добър" и нищо повече, а както добре знаем, днес не е достатъчно просто да си добър, ако искаш да си голям. Дано Silent Force не се задоволят с някакъв си там частичен успех, да тропнат по масата и следващия път да покажат всичко, на което са способни. Иначе пак ще ги забравим.

+ + + + +
Чудесна китарна и клавишна работа, над средното ниво за жанра.
Много добри, подходящи за случая вокали.
Запомнящи се мелодии и текстове, които спасяват дори праволинейните парчета.

- - - - -
Не знам как пауър метъл бандите не се умориха да го избиват на хард рок.
Някои ненужни, изтъркани до неузнаваемост похвати.
Да си само "добър" не е достатъчно, особено когато не показваш новаторство и свежи идеи.

IF YOU LIKE
At Vance, Mob Rules, Thunderstone, Primal Fear, Axenstar, Sinner и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Lyfthrasyr - The Engineered Flesh

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 19, 2013 2 коментара

Стилът: Industrial/Cyber Black Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: AL!VE Vertrieb
Отнема: ~41 минути


Често съм скептичен към понятието "индъстриъл блек метъл", защото съм попадал на доста такива банди, които правят една и съща грешка - смесват гаден звук с добре звучаща електроника и/или просто хакат бласт бийтове на килограм във всяко парче, за да покажат колко са екстремни. Намирам подобни групи за крайно скучни и неслушаеми, затова насмалко да пропусна и този албум на Lyfthrasyr. Радвам се обаче, че случайно попаднах на първия сингъл от него "Evolution" и осъзнах каква грешка щеше да е да подмина "The Engineered Flesh".

Нужно е бързо да кажа, че ако очаквате тру норвежки блек метъл с обърнати кръстове и антеноподобни оръжия, това не е албумът за вас. "The Engineered Flesh" е албум с модерен, силно електронизиран звук, а основната тема в него е трансхуманизмът. Всичко това обаче не пречи на албума да е тежък, мрачен и солидно подкрепен от смазващите бласт бийтове на небезизвестния Nefastus (ex-Belphegor). Неговата свръхвисока, машиноподобна скорост се усеща най-вече в песни като "The New Era of Immortality", "Soul Transition Interface", "Preserved Identity" и "Evolution", докато на по-директен индъстриъл ("кибер") метъл залагат "Technological Singularity" и "Wisdom In the Loop". Като по-бавна (доколкото е възможно) и мрачна се явява само "Mind Simulator", а закриващата "Life Overdose" събира в своите 7:26 минути всички използвани в албума елементи и похвати.

С две думи, хубавото на "The Engineered Flesh" е, че не повтаря грешките, които сме чували в много други албуми от този жанр и че успява едновременно да е мрачен, футуристичен, екстремен, тежък и модерно звучащ - задача, с която много от колегите им по жанр просто не успяват да се справят. Някъде между брутално бързите барабани, разкуфяващите пасажи и епичността (картина, идеално описваща "Preserved Identity") обаче се усеща, че нещо липсва. Не знам дали това "нещо" е разнообразие в темпото, повече похвати, или нещо съвсем друго, но нещо ми се губи. Не съм сигурен точно какво е, но и не възнамерявам да го мисля с месеци, затова просто ще обявя, че само се пренавивам да търся кусури и ще спра дотук. Вие обаче не подминавайте този албум, особено ако харесвате поне една от посочените най-долу банди.

+ + + + +
Много добра комбинация между тежест, епичност, мрак и футуристичност.
Чудовищно бързи и мощни барабани + зверски бласт бийтове.
Качествен и модерен звук, умело вградена електроника и добър инструментален баланс.

- - - - -
Винаги може да има още малко темпово разнообразие и повече вариации в похватите.

IF YOU LIKE
Ground Zero System, Neurotech, Fear Factory, Sybreed, Zavod, Dekadenz и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Gehenna - Unravel

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 17, 2013 0 коментара

Стилът: Black Metal
От/Год: Норвегия, 2013
Лейбъл: Indie Recordings
Отнема: ~42 минути


Още щом разбрах, че се задава нов албум на Gehenna, ми идеше освен лиги, да почна да точа още копия, брадви и обърнати кръстове, че да се подготвя подобаващо за онова, което ме очаква. Първоначалното възприятие за "Unravel" обаче дойде от обложката, където Gehenna са се справили удивително. Гротескна средновековна картина - бягаща от Смъртта мома в момент на безумен ужас. Тук вероятно се крие и обяснението защо албумът е наречен "Unravel", а именно: ако приемем, че човешкото съществувание е сума от два компонента - "живот" и "смърт", то моментът на тяхното разделяне (разплитане) все някога настъпва и точно този миг са опитали да хванат главните ни герои.

Самият албум ли? Ами, тежко и много, много "дуум" начало. С "The Decision" абсолютно всякакви първични очаквания и представи отидоха по дяволите (т.е. - където трябва). Вместо да разкъртят редовия блек метъл фен с изконна агресия, става точно обратното - в първите 10 минути бавно и болезнено среднотемпови китарни рифове прокарват линия, различна от добре познатата за бандата. С методичнен подход, някъде в средата на "Nothing Deserves Worship", можем вече да чуем обичайните за стила прийоми и да ги оценим на макс в "Nine Circles of Torture", където за мен е достигната и кулминацията на темповото развитие на този албум. Не че впоследствие липсват подобни мигове, но някак избледняват, или по-скоро се сливат в слуховия спектър и трудно успяват да задържат вниманието около себе си. И точно когато нещата отиваха към заключението: "добро начало, после тривиално", искрицата психо-атака в интрото към последното парче "Death Enters" ме заля с огромна доза "Twin Peak"-ски ентусиазъм, като силно ми напомни за "Devil's Work" от албума "Adimiron Black". Тук вече бях доволен. Понякога няколко секунди гениалност спасяват цели часове творчество.

Ако сте слушали предните албуми на Gehenna (за последно 2005-а), разликата в звученето веднага ще ви направи впечатление. Към 2013-та (малко е странно, разбира се) ще чуете един по-замазан звук и барабани, биещи някак си гаражно. Дали това е търсен ефект, или лошо продуциране, ще оставим времето да покаже. Като цяло, обаче, ако сте почитатели на блека, харесвате комбинацията му с дуум и не си падате по радикално новаторски композиции, "Unravel" е точният албум за вас.

+ + + + +
Желание за поставянене на нов "крайъгълен камък" в дискографията им.
Прекрасна обложка, навяваща мисли в множество посоки.
Допълнителната доза дуум, с подходящо сурово звучене.

- - - - -
Уеднаквяването на композициите след средата води до неизбежна монотонност.
По-лош звук в сравнение с по-старите албуми - нелогична му работа.

IF YOU LIKE
Mayhem, Immortal, 1349, Troll, Taake, Horna, Svarttjern, Svartahrid и др.

Автор: Nightice
[6.5/10]

Слот - Шестой

Posted by Today's Metal Crew On петък, ноември 15, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative/Nu Metal
От/Год: Русия, 2013
Лейбъл: M2BA
Отнема: ~52 минути


Имаше един период, в който руската група Слот стана доста известна дори извън границите на родината си, въпреки своите текстове на неразбираемия за повечето големи пазари руски език. Подозирам, че основна роля в получаването на тази известност изигра вокалистката им Nookie, която бе обявена от списание "Revolver" за една от най-сексапилните жени в хард рока преди няколко години.

 Уви, от няколко години насам Слот вече правят по около 2-3 добри парчета на албум. За пример, повечето песни в "Шестой" звучат така, сякаш в групата просто са решили да не си дават зор и директно да запишат първите идеи, които им хрумнат в студиото. В албума са оставени компромисни и често посредствени песни като "Хиромантия", "Ракета для поэта", "Поколено", "Скачать бесплатно" и "Просточеловек". Сингълът "Ангел и демон" е окей, но и той не е на нивото на големите им хитове. Положението бива спасено от "олимпиадния" трак "Сочи", красноречивата ню метъл тупалка "Old School" и подобната ѝ "Тру". В графата "бива" пък попадат сингълът "Если", леко объркващата "Три сестры" и нелошата балада "Качели".

Слот постепенно се превръщат в не особено добри последователи на "западните" си колеги, олекотявайки звука си за пореден път и забравяйки звученето, благодарение на което някога станаха интересни на света. Затова в общи линии на "Шестой" в момента могат да се израдват или много заклети фенове на групата, или хора, които за пръв път чуват ню метъл на руски. За останалите - не гарантирам.

+ + + + +
Където се чува старото звучене - там са и най-силните моменти в албума.
Във върхова форма или не - не можеш да сбъркаш гласа на Nookie.
Разнообразно звучене - от ню метъл до поп рок и от алтърнатив до пънк.

- - - - -
Групата все повече губи идентичността си и умението си да пише интересен материал.
Половината материал в албума влиза в графите "компромисен" и "посредствен".
Неочаквано гаден (или липсващ) китарен звук в някои песни.

IF YOU LIKE
Tracktor Bowling, Atakama, Amatory, Exilia, Otep, Kittie и др.

Автор: Undepth
[5/10]

Five Finger Death Punch - The Wrong Side of Heaven [...] vol.2

Posted by Today's Metal Crew On сряда, ноември 13, 2013 1 коментара

Стилът: Alternative/Groove Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Prospekt Park
Отнема: ~40 минути


Нямам против 5FDP да издават алубми всеки месец, но ми се струва, че накрая просто няма да имат достатъчно идеи и ще се превърнат в AC/DC-то на жанра си, правейки един и същ албум с 12 приличащи си песни, които пък приличат досущ на тези от предишния им албум. Но както при AC/DC, така и при 5FDP феновете просто харесват това, което правят любимците им и искат още от същото. Разликата е, че 5FDP са все още млада банда и че свирят в напълно различен период на развитие на музикалната индустрия, където ако не се развиваш и надскачаш всеки път - загиваш. А когато издаваш два албума в една година, задължително трябва да имаш с какво да ги напълниш.

Очевидно е, че TWSOHATRSOH-V2 прилича на тазгодишния си предшественик по всички показатели - от обложката до материала зад нея. Това до голяма степен обезсмисля издаването му, защото целият този материал можеше да бъде събран в едно deluxe издание, но като имаме предвид замрелия музикален пазар е разбираемо, че 5FDP искат да изкарат някой и друг допълнителен долар. 

Сигурно ви звуча много разочарован и разстроен, но не е така. Дори съм доволен, че имам още 5FDP за слушане! Просто тази втора част е откровено по-слаба от първата и прилича по-скоро на албум с b-side тракове. Енергията е тук, звученето е тук, мощта е тук - но всичко в този албум вече сме го чували. Дори най-ударните и здрави парчета като "Here To Die", "Let This Go", "Wrecking Ball" и "Cradle to the Grave" звучат адски познато, а баладичните "Battle Born" и "Cold" са болезнено грозни примери за самокопиране, защото бях готов да се обзаложа, че вече съм ги чувал и в предишните 4 албума на групата.

 Убеден съм, че и от тази част на TWSOHATRSOH ще излязат много концертни хитове (виж ударните парчета горе), но май това вече не е достатъчно за 5FDP. Да, ужасно харесвам тази група и уникалната енергия, с която ме зарежда музиката ѝ, но на 5FDP просто им е време да покажат, че могат и повече, защото иначе ще разчитат, че и те могат да бъдат като AC/DC, Manowar и Disturbed (все банди, които харесвам, да не се засегне някой) и ще издават "просто добри" и еднакви албуми до откат. И докато има кой да ги купува.

+ + + + +
Както винаги супер енергичен, агресивен, разкуфяващ и прочие емблематични за 5FDP неща.
Поне 4-5 бъдещи концертни хита и този път.
Ако някой чува групата за пръв път - няма да открие слабо парче.
Добър албум сам по себе си.

- - - - -
Тоя албум кажи-речи вече сме го чували, при това тая година. Особено баладите в него.
В първата част имаше гост-вокалисти и повече разнообразие, тук - не.
Целият албум прилича на компилация от (нелоши) b-side парчета.

IF YOU LIKE
Stone Sour, Slipknot, Trivium, KSE, Demon Hunter, Disturbed, A7X и др.

Автор: Undepth
[6/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели