Indica е една много приятна и симпатична банда, съставена изцяло от все така приятни и симпатични дами. Мнозина намират присъствието им в Nuclear Blast за малко странно, тъй като групата не прави метъл и дори е трудно да кажем, че даже прави рок. Nuclear Blast обаче отдавна имат и не-метъл банди под крилото си, така че не би трябвало да има поводи за чудене и вайкане. Предишният албум на Indica пък бе продуциран от Туомас Холопайнен (Nightwish) и може би затова в него имаше нещо... по-така... мрачно, готическо и... по-подходящо за Nuclear Blast. "Shine" обаче е съвсем друга бира. Или даже не бира, а лимонадка.
Началото на "Shine" потушава първоначалния ужас от тази ослепително жълта обложка. Музиката в първите 4 парчета представлява лекичък и приятен за слушане рочец, а гласът на вокалистката Йонсу звъни сладникаво и ни вкарва готини зарибяващи фрази от сорта на "No no, yes yes, take a good guess, all I've got is a definite maybe" (в "A Definite Maybe"). "Goodbye To Berlin" пък има далечен поп-пънк привкус и ще се хареса най-вече на публиката в Берлин. След края ѝ обаче темпото пада стремглаво и до края на албума сякаш се влачи върху черупките на шайка отегчени охлюви. Текстовете стават все по-сладникави и безинтересни, китарите почти изчезват и с изключение на две парчета с темпо, близко до средното, до края на "Shine" не се случва нищо интересно. Не че и парчетата в средно темпо са интересни, но все пак трябваше да ги спомена. От цялата поредица може би само "Hush Now Baby" заслужава повече внимание, но както казва Тодор Колев в една от емблематичните си роли: "Закъде с това име...?".
Ясно ми е, че Indica не са метъл група, но все пак са и част от един от най-големите метъл лейбъли в света. Ясно ми е и че групата е съставена само от жени, но аз не обръщам особено внимание на този факт, защото съденето на музиката по пола им би било проява на сексизъм. Затова без никакъв кавалерски свян си казвам, че "Shine" не е хубав албум. "A Way Away" беше готин, мрачен и зарибяващ, докато този тук е по-скоро досаден и блудкав. Сравнете сами красивата "In Passing", рокаджийската "Scissor Paper Rock" или 'Nursery Crimes" с която и да е песен от "Shine" и ще усетите колко по-добре звучаха Indica преди 4 години. И ако щете вярвайте, в офиса (в основната ми работа) над главата ми съм закачил огромен плакат на Indica (шефът каза да сложим нещо на тия бели стени). Той обаче надали щеше да е там, ако ги чувах за пръв път с "Shine".
+ + + + +
Неангажиращ, лек, приятен за слушане поп-рок (за разнообразие от метъла).
Гласът на Йонсу е много звънлив и някак... приказен.
Добра първа третина на албума.
- - - - -
Гласът на Йонсу е много звънлив и някак... приказен.
Добра първа третина на албума.
- - - - -
В по-голямата си част албумът е бавен, скучен, извънредно лек и сладникаво-блудкав.
Темпото в последните 2/3 от албума е успиващо бавно и... еднакво.
На места имам чувството, че слушам смесица от Avril Lavigne, The Cranberries и Coldplay.
Темпото в последните 2/3 от албума е успиващо бавно и... еднакво.
На места имам чувството, че слушам смесица от Avril Lavigne, The Cranberries и Coldplay.
IF YOU LIKE
Liv Kristine, Anette Olzon, Coldplay, The Cranberries, Avril Lavigne и др.
Автор: Testset
[3.5/10]
