TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Axenstar - 2011 - Aftermath

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 30, 2011 0 коментара

 

Стил................: Power Metal
Държава.............: Швеция
Лейбъл..............: Ice Warrior Records
Отнема..............: 46 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/axenstarmetal

Сякаш вчера беше, когато за пръв път чух Axenstar през 2005-та с албума им "The Inquisition". Година по-късно те пак издадоха албум и оттогава до днес - мълчание. Странно е как цели 5 години отминаха толкова бързо и как от 2009-та насам се носят слухове за този прословут наследник на "The Final Requiem". Групата претърпя няколко промени в състава, случили се без излишен шум (тогава още не бяха на мода СРС-тата, явно затова) и в днешния си състав момчетата са записали един силен и модерен пауър/хеви метъл албум, при това в най-добрите традиции на жанра в Европа. "Aftermath" влиза в ушите приятно като мокра клечка (за уши, не за зъби) и дава да се разбере, че Axenstar още си ги бива и още могат да вадят албуми с качествен звук, солидни китари и барабани и небанални вокали. Накратко, феновете на жанра ще харесат този албум с основание, освен ако не очакват 8-минутни сола и истерични 3-минутни сопрано писъци в горно "до". Само от чиста долнопробна критичност ще спомена, че и този им албум не минава без някои недостатъци и кахърни песни, но нека този, който вади винаги перфектни албуми да хвърли първия камък!

+ + + + Плюсове.......:
Ако ви се слуша модерен пауър/хеви метъл - това тук е едно много добро решение.
Добър саунд с равно (по сила) звучене от всички инструменти и вокали.
Зарибяващи мелодични пасажи и цели песни.

- - - - Минуси........:
Няколко идеи повече клавишни щяха да дойдат добре.
Малко епичност и една идея повече хъс - също.
На доста места липсва динамика.

Подходящо за фенове на:
Power Quest, Altaria, Celesty, Derdian, Dreamtale, At Vance и др.

-=8/10=-

A Life Divided - 2011 - Passenger

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 30, 2011 2 коментара

Стил................: Alternative/Gothic/Industrial Rock
Държава.............: Германия
Лейбъл..............: AFM
Отнема..............: 47 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/alifedivided

В "Passenger" A Life Divided са се постарали да създадат уникална атмосфера. Постигната е желаната мрачна, футуристична такава, но честно казано и аз все още не мога да реша за себе си - добър ли е този албум или не. Електро-звученето е на високо ниво и е основна, неделима част от музиката в "Passenger". Но цялостното звучене на групата може да се определи като смесица от звученето на групи като Nine Inch Nails, Linkin Park (с новото им звучене), Oomph!, Julien-K, Depeche Mode, че и Lacrimas Profundere... а вероятно пропускам и още доста групи, с които A Life Divided имат силни прилики.

Други неща, които правят впечатление - средното темпо, често стигащо до бавно и липсата на достатъчно китарен саунд. Сами ще забележите, че по-китарно ориентираните песни, с по-бързо темпо много се открояват на фона на останалите, леко прозявъчни готик-тракове. Кавърът на "Sounds Like a Melody" пък се оказва адски сполучлив и страшно много отива на A Life Divided. Проблемът е, че с него чуваме колко добре наистина може да звучи групата и така де факто един кавър се оказва най-добрата песен в албума. След него вече знам, че групата може и МНОГО повече и оставам недоволен от чутото дотук.

Като за последно, приятно впечатление ми прави ужасно зарибяващата и свежа "The End", която странно много напомня на песен на Eminem featuring Devin Townsend... но без рапирането ;-) Чуйте и ме опровергайте, че чак се стреснах... И така, файнъл съмейшън (както казва един известен австралийски сърбин) - добър, атмосферичен албум от група с потенциал... но неразгърнат достатъчно. Ако сте фен на поне 2-3 от бандите, написани долу, може и да не гледате оценката, а директно да сваляте, защото албумът ще ви хареса, при това много. В противен случай - слушайте и купувайте на собствена отговорност (или просто първо чуйте, а после купувайте, все пак сме българи).

+ + + +:
Добра атмосфера.
Изпипана електроника и оркестрация.
Няма какво лошо да се каже за албума, освен по субективни причини.
Страхотен кавър на "Sounds Like a Melody"!

- - - -:
Пустото му темпо можеше и да е по-високо...
На места (за щастие - на малко) вокалите звучат адски зле заради ефектите.
Няма особено голям заряд, макар че надали това е било целено изобщо...

Подходящо за фенове на:
Nine Inch Nails, Julien-K, Oomph!, Linkin Park, Depeche Mode, Lacrimas Profundere и др.

-=N/A=-

Treibhaus - 2011 - Alphatier

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 29, 2011 0 коментара


Стил................: Industrial Rock/Metal/Neue Deutsche Härte
Държава.............: Германия
Лейбъл..............: Danse Macabre Records
Отнема..............: 48 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/treibhaus

С неистово нетърпение очаквах този албум! Затова ако не сте фен на този жанр и не ви се четат истеричните писания на човек с хвърчащи лиги и табуретка и пътен конус върху главата - може да спрете с четенето дотук, защото възнамерявам това ревю да бъде по изключение дълго. И така. "Alphatier" е 4-ти студиен албум за Treibhaus и смея да твърдя, най-"зрелият" им досега. В основата на всичко отново седи моят добър приятел Курт Дьорнберг - вокалист, китарист, басист, клавирист и текстописец на групата. Пичът изглежда сякаш няма нужда от другите 2-ма членове, но това далеч не е така. На тях обаче ще се върна след минутка, защото Курт определено е човекът, залсужаващ най-голямо внимание. Гласът му се шлифова в 6-те години, в които е фронтмен на Treibhaus и вече е далеч от онова странно и леко фалшиво пеене, което показваше в "Unsterblich" през 2005-та. Пичът има страшно много и добри идеи и вкарва музиката на Treibhaus в самостоятелна посока, без да заимства или копира която и да е друга Neue Deutsche Härte банда. Не че останаха много такива в последните години... затова всички ние, феновете на този жанр трябва да сме благодарни за съществуването на групи като Treibhaus, които поддържат огъня жив. Но да се върнем на албума. След 1 преслушване, първото, което ми прави силно впечатление е наличието на цели 2-3 "хитови" песни, които са по-здрави дори от бицепса на бат Бойко и няма как да не ви се забият веднага в ушите. Това са "Tanz Der Teufel", "Eiszeit", "Ave Maria" и апогеят, тоталният NDH размазвач - "Alphatier". Друга важна за отбелязване особеност е акустичното звучене на барабаните. Факт е, че те са записани на живо от Миахел Волперс, без да се добавят каквито и да е семпли (освен на няколко очевидни места, разбира се, където това е целено). Това е огромен плюс от музикантска гледна точка, а и допринася за по-дълбокото звучене на албума, но донякъде е и минус, тъй като на места барабаните звучат много по-"рехаво" от зверски мощните, ниско настроени китари, изсвирени от Курт и Мартин Бланкенбург. Интересните факти не свършват дотук. Ако си купите албума ще може да се насладите и на доста приятен артуърк със снимки, правени в бившия затвор "S-21" в Пном Пен в Камбоджа и Кунейтра, Сирия. За финал искам да добавя, че ремиксът на "Auf In Den Kampf" всъщност е по-добър от оригинала, което е рядко явление. Е, това е то. Препоръчвам горещо "Alphatier" на всички фенове на групи като Eisbrecher, Oomph!, Eisbrecher, Stahlhammer, Stahlmann и прочее NDH банди, както и на всички, на които просто им се слуша малко мощен електро-рок/метъл и не очакват да чуят грайндкор от Treibhaus. В крайна сметка албумът не е особено тежък, но е силно мелодичен, и да, има своите слаби моменти. Но на Treibhaus им е простено, защото само в този албум дават няколко песни, които спокойно можем да слушаме в продължение на много, много години напред без да ни омръзнат. И няма как да дам по-ниска от 9 оценка на албум, в който има песни, на които бих дал 15/10. За неразбралите - пеенето се извършва изцяло на немски език.

+ + + + Плюсове.......:
Зрял, мелодичен, енергичен и запомнящ се албум като цяло.
Акустично барабанно звучене.
Поне 3-4 "хитови" песни, каквито феновете на NDH обичаме.
Предразполага към много куфеене.
Книжка с хубав артуърк и всички текстове.

- - - - Минуси........:
Барабаните звучат слабо в сравнение с мощните китари.
Отделни не чак толкова интересни тракове.

Подходящо за фенове на:
Rammstein, Oomph!, Eisbrecher, Megaherz, Stahlhammer, Stahlmann и др.

-=9/10=-

Six Reasons to Kill - 2011 - Architects of Perfection

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 28, 2011 0 коментара


Стил................: Melodic Death/Metalcore
Държава.............: Германия
Лейбъл..............: Massacre Records
Отнема..............: 47 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/sixreasonstokill

Прави впечатление, че последните 3 албума на Six Reasons to Kill имат наистина добри обложки. А съдържанието зад тях също се подобрява прогресивно. Ето например, "Architects of Perfection" е албум, който трябва (и си заслужава) да се чуе от край до край, за да бъде оценен и за да стане ясно, че гореспоменатата прогресия е в правилната посока. И въпреки че в първите минути албумчето може да ви се стори постно и предлагащо само добрия стар немски мелодет, това далеч не е така. Освен "добрия стар немски мелодет", момчетата включват за пореден път важни метълкор, хардкор и деткор елементи в музиката си. За капак можем да се насладим и на няколко отделни електронни включвания, които идват точно на мястото си, остават няколко секунди и си отиват. Разнообразието обаче не се изчерпва с казаното дотук. "My Poison" е мелодичен, силно контрастиращ на общия фон трак (единствен с чисти вокали, при това преобладаващи), а "Wandering Stars" е 3-минутна релаксираща интерлюдия. Така след 47-те минути, които сте отделили на "Architects of Perfection" няма как да не си кажете "Браво на момчетата, постарали са се". И ще сте прави, макар че за 12-те години, в които групата съществува, можеше да преложи и една идея повече разнообразие. Защото то е нещото, открояващо ги от тълпите озверели мелодет-метъли, издаващи албум на всеки 4 минути и лайв от банята на всеки ден (или всеки месец, ако са тру). Безспорно (или с порно, както решите) добър албум, с някои малки изключения и няколко незаслужаващи прекомерно внимание кусура.

+ + + + Плюсове.......:
Разнообразие в отделните тракове. Един вид - за всеки по нещо.
Рационално използване на "външни елементи" като електроника, чисти вокали и прочее.
Типично по немски, в този албум с нищо не се прекалява.

- - - - Минуси........:
Отделни открояващо се слаби тракове.
Мааалко повече дължина от необходимото на места.
За съжаление няма открояващ се "хит".

Подходящо за фенове на:
Heaven Shall Burn, Misery Speaks, Fear My Thoughts, Deadlock и др.

-=7.5/10=-

Преминаване към платен домейн

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 28, 2011 0 коментара

За да убедим читателите в сериозните намерения на Today's Metal Bulgaria, взехме трудното решение да отделим по няколко лева на калпак и да си купим домейн. Някои плакаха, други останаха без енергийна напитка, трети се самовглъбиха, мислейки как са можели да се наядат 3 до 8 пъти в студентски стол за тези пари...

Но фактът си е факт. В момента се извършва преместването на блога и някои функции може да сбъгясат или да не са достъпни за известен период от време.

Отделно, вече функцията за коментари е отворена за всички! Друг е въпросът дали всички коментари ще бъдат оставяни, в зависимост от използвания език и чистотата му, кирилицата/латиницата и прочее.

Налице е и "Like" бутон за хората, които ги мързи да пишат коментари, харесват ревютата/албумите или просто обичат да цъкат въпросния бутон.

За финал, искам да отбележа, че блогът върви добре и отбелязва сериозна активност и интерес без каквато и да е реклама. Така че дерзайте, четете и... слушайте новите метъл албуми!

EDIT: Преместването завърши успешно и въпреки някои странни (но леки) технически трудности, не би трябвало да има никакъв проблем за потребителите.

- Today's Metal Crew

Schandmaul - 2011 - Traumtänzer

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 27, 2011 0 коментара


Стил................: Medieval Folk Rock/Metal
Държава.............: Германия
Лейбъл..............: F.A.M.E. Recordings
Отнема..............: 55 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/schandmaul

Винаги съм знаел, че не трябва да подхождам към албумите на Schandmaul с каквито и да било очаквания, защото те никога не се оправдават. Пичовете (и момите) винаги знаят как да надуят гайдите и да "режат" цигулките така, че да постигнат неочакваното. И все пак, колкото и да ми се искаше групата най-накрая да втежни звученето си, още като видях името на албума разбрах, че тая няма да я бъде. Все пак "Traumtänzer" започва доста добре. Със зарибяваща мелодия и бързо темпо. Продължава дори още по-добре в продължение на още 3 песни (като междувременно стига апогея си в "Auf Hoher See"), след които явно хората решават да си направят голям кръг от позитивна енергия (все пак са 6 човека) и да се надрусат. Жестоко при това. И вероятно с LSD. Темпото умира тотално, китарите стават все по-малко. "Schwur" и "Pakt" малко съживяват нещата, но после темпото и енергията тотално си отиват, та чак до края. Все по-"средновековни" и все по-малко "метъл". Е, сингълът "Geas Traum" и "Assessine" звучaт добре в тази част на албума, но въпреки това - страшно немощно. Казвам това с пълното съзнание, че Schandmaul никога не са били група, на която да хванеш и да куфееш. При все това, имате шанс да харесате този албум само ако го слушате от край до край. Пробвайте да си пуснете обаче 2 отделни песен от него в плейлиста си и ще накарате дядо си да ви пребие с гайда, за да се убедите, че ударът на ручилото в главата ви звучи по-добре от гайдата на Биргит (мда, жена-гайдар). С много яд пиша всичко това, защото винаги съм харесвал Schandmaul и немския фолк-рок. Но когато нещо ме повали от скука и немощ, както прави "Traumtänzer", тогава ми е трудно да си спестя критиките. Разбирам, че искат да са мелодични и отпускащи, но всичко си има граници. Е, да се надяваме, че колегите им от In Extremo ще ни зарадват с нещо по-приятно в идните месеци. Дотогава - винаги палци горе за Schandmaul, но палци долу за този албум, въпреки приятните изключения в него.

+ + + + Плюсове.......:
Добро, ударно начало.
Няколко наистина много здрави, енергични и по-запомнящи се песни.
Отпускащи песни.

- - - - Минуси........:
Немощен.
Адски клиширани "средновековни" елементи, неподходящи за група от този ранг.
Зверски досадно звучене от гайдата!
Прекалено много отпускащи песни. Все пак това е рок албум, не дюшек.

Подходящо за фенове на:
Subway To Sally, In Extremo, Schelmish, Letzte Instanz и др.

-=5/10=-

Girugamesh - 2011 - Go

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 27, 2011 1 коментара

Стил................: Alternative/Electronic/J-Rock/Metal
Държава.............: Япония
Лейбъл..............: Danger Crue
Отнема..............: 39 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/girugamesh

Преди няколко години, когато Girugamesh издадоха "Music", звуковата вълна от албума и мощта, с която удряше той направо ме хвърляше назад от табуретката. И днес щом си пусна песни като "Ultimate Four" ми е трудно да не се развилнея из стаята/офиса. Затова останах малко разочарован когато групата издаде "Now" и надеждите ми бяха тук, в новия албум "Go". Те обаче бързо започнаха да изстиват, но не заради факта, че навън в момента е около -2435297 градуса, а защото не е останал и помен от някогашния заряд и някогашната направо стероидна енергия, която извираше от песните на тези иначе симпатични (не на външен вид във всеки случай) японци. Слушайки песните една по една, де факто няма нещо фрапиращо тъпо или скучно, но след едно слушане много трудно може да запомните каквото и да е в албума и второто слушане ще го направите с много "skip". Изобщо, "Go" е като почти добре нарисуван бухал от третокласник. Сиреч, ще кажете "Мда, хубав е, браво", но няма да горите от особено желание да му обърнете още много внимание. Думата за подобни албуми е "безличен". Истинското лице на Girugamesh е много по-интересно и запомнящо се от това зле гримирано негово подобие. Уви, не бих прослушали тази група именно с този албум. Моят съвет - започнете с "Music" от 2008-ма.

+ + + + Плюсове.......:
Добър саунд.
Добре подложена електроника.
Силни китари.
Някоя и друга (почти) запомняща се мелодийка.

- - - - Минуси........:
Безличен, заради което омръзва бързо.
По някое време ви писва да чувате японска реч.
Звучи леко "изсмукан от пръстите".
Трябва да сте голям фен, за да си го пуснете повече от 2 пъти.
Доста скапана обложка.

Подходящо за фенове на:
D'espairsray, Dir En Grey, The Gazette, Oz, Deathgaze

-=5/10=-

Glamour of the Kill - 2011 - The Summoning

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 23, 2011 0 коментара

Стил................: Alternative/Post-Hardcore/Metalcore
Държава.............: Англия
Лейбъл..............: Afflicted Music
Отнема..............: 51 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/glamourofthekill

Още със самото си появяване на сцената през 2007-ма Glamour of the Kill хванаха окото (или по-точно ухото) на феновете на модерния метъл. Естествено, бързо дойдоха и сравненията с мелодичните ми алтърнатив/метълкор колеги от Bullet For My Valentine. Да си го кажем право - точно тези сравнения си бяха неизбежни. Също като тях GOTK смесват елементи на алтърнатив метъл и рок с метълкор. Чест им прави, че не се ограничават и звучат адски свежо, включвайки и сола сред останалите иначе кристално изчистени звуци в "The Summoning". И като споменах "чисти" веднага се сещам да допълня, че чистите вокали сериозно преобладават пред крещящите в този албум в отношение... да речем нещо от сорта на 4:1. Изобщо, да ме извинявате, че повтарям сравнението, но ако сте фен на BFMV няма как да не харесате тия пичове тук. Даже смея да твърдя, че "The Summoning" много повече ми харесва от "Fever" на гореспоменатите. По-мелодични, по-запяващи се и с огромен потенциал за международната сцена, GOTK определено трябва да получат подобаваща подкрепа от феновете и лейбълите, за да постигнат успеха, който наистина заслужават. И макар някои да ги определят като лигави или "емо", както често правят с BFMV - да не ви дреме. GOTK дънят здраво и зарибяват, пък нека потните убер-тру-форевър-метъли сумтят недоволно колкото си щат. Най-малкото защото песни като "Lost Souls" са потенциални световни рок/метъл хитове!

+ + + + Плюсове.......:
Страхотен, изчистен, кристален звук!
Смел подход.
Крещящи и чисти вокали на много високо ниво.
Хитово звучене без парадиране и емо лигоч.
Над 50 минути качествен материал.

- - - - Минуси........:
Екстремните вокали са прекалено добри, за да са толкова малко застъпени.
Отнема досадно много време да му се намерят несубективни кусури.
Една идея по-силна прилика с BFMV от необходимото.

Подходящо за фенове на:
Bullet For My Valentine, Blessthefall и др.

-=9/10=-

Architects - 2011 - The Here And Now

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 21, 2011 3 коментара


Стил................: Metalcore/Post-Hardcore
Държава.............: Англия
Лейбъл..............: Century Media
Отнема..............: 43 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/architectsuk

Разочарование за мнозина и стъпка в правилната посока според други... но Architects вече не правят Mathcore. Пичовете са се опитали да постигнат нещо различно и мащабно с "The Here And Now", като още на първо слушане си личи, че това не е просто поредният мелодичен метълкор албум. Буквално в първите минути започвате да си мислите, че ще чуете нещо епично, една завършена история. И наистина, песните сякаш вървят в много сполучлива последователност, с леки (и доста не-метъл) отклонения и малко странно звучене тип "Bring Me The Horizon". Нарочно правя сравнението, защото "The Here And Now" адски много ми напомни на епоса на BMTH "There Is a Hell, Believe Me I've Seen It. There Is a Heaven, Let's Keep It a Secret". Също като него "The Here And Now" става прекалено шумен по някое време, прави чести "лирични спадове" (или както там се нарича преминаването от тресня към скимтене) и звучи мрачно, тъжно и меланхолично, горе-долу като блус на Буги Барабата, но в метълкор вариант. Явно е търсена по-специфична публика за албума и това са хора, слушащи именно разнообразни и не осоебно традиционни групи като BMTH, The Dillinger Escape Plan, Deftones и прочее. Но както и да е, да не ви обърквам. Остана да кажа, че в албума взимат участие Andrew Neufeld от Comeback Kid и Greg Puciato от The Dillinger Escape Plan и ви оставям сами да прецените струва ли си да чуете/купите този албум ;)

+ + + + Плюсове.......:
Добре изразена атмосфера.
Разнообразие от елементи.
Чудесни чисти вокали!
Добра подредба даваща чувство за цялост и завършеност.

- - - - Минуси........:
Крещенето по някое време идва в повече, а и с прекалена сила.
Китарите жужат малко странно (явно търсена цел), да не кажа гадно.
Към края няма да помните какво в коя песен сте чули, защото почват да звучат леко еднакво...

Подходящо за фенове на:
Bring Me The Horizon, The Dillinger Escape Plan, Comeback Kid и др.

-=7/10=-

Sirenia - 2011 - The Enigma of Life

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 18, 2011 0 коментара


Стил................: Symphonic Gothic Metal
Държава.............: Норвегия
Лейбъл..............: Nuclear Blast
Отнема..............: 55 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/sirenia

Сред безбройните банди, ползващи услугите (вокалните) на жена-вокалист, сякаш на хоризонта винаги успяват да се задържат няколко имена. Sirenia определено е едно от тях. Слушайки новия албум на Мортен и компания няма как да не споменем думата "класика". Не че албумът ще се превърне в класика, но просто е спазена класическата формула със симфо партии, ефирни нежни напеви от 28-годишната испанка с артистичен псевдоним Айлин (която също не блести кой знае колко в морето от таланти и цици, което ни залива всеки ден от медиите) и тук-там някое срамежливо мъжко изгрухтяване, колкото да се знае със сигурност, че все пак слушаме метъл. И колкото и добре да е направено всичко, точно в средата на албума ще започнете да се прозявате неумолимо. Не че песните са лоши, но по някое време все ще ви писне да слушате еднообразното пеене на Айлин, незнайно защо толкова глухите китари и евтините "епични" симфонии, които чат-пат преминават в хорови напеви. После Мортен отново изгрухтява нещо и ви събужда, но Айлин държи на своето и пак успокоява нещата. Ами, да ме извиняват Sirenia, но албумът не блeсти с нищо особено запомнящо се и с нещо, което някой би пял на концерт. Почти успешен опит е направен с "The End of It All", която, уверявам ви, ще е единствената песен, която ще запомните от този албум и то само ако я чуете поне 2-3 пъти. И все пак, при всичката тая критика, пак си струва да го чуете целия, защото почти във всяка песен има готини мотиви, които обаче, уви, не са достатъчно за да вкарат Sirenia на предните страници в учебниците по метъл история. В крайна сметка - приятен и нелош албум, но даващ доста предпоставки за прозявки.

+ + + + Плюсове.......:
Приятни мелодии в не един и два трака.
Добри хорови партии, макар и не винаги на точното място.
Интересни включвания от Мортен.

- - - - Минуси........:
Безинтересни включвания от Мортен.
Еднообразният, монотонен глас на Айлин.
Евтини звучащи синтове и симфонии (изключая хоровете).
Нищо силно запомнящо се, липса на хит.

Подходящо за фенове на:
Tristania, Nightwish, Xandria, After Forever, Within Temptation  и др.

-=5.5/10=-

Red - 2011 - Until We Have Faces

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 16, 2011 0 коментара


Стил................: Christian Alternative Metal
Държава.............: САЩ
Лейбъл..............: Sony Music/Essential Records
Отнема..............: 46 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/dropofred

На днешно време щом стане дума за алтърнатив метъл постоянно се въртят имената на половин дузина банди, които са в устите на феновете от над 10 години. За щастие в тези "среди" пробиха и групи като Skillet и Red, които без особено внушителна и красива визия тип "Благо Георгиев в Син Шити", но с качества, умения, християнска вяра (може би това е общото с Благо) и смели крачки успяха да стигнат до сърцата на огромен брой фенове. "Until We Have Faces" е една такава смела крачка за Red, които взеха елементи от първия и втория си албум, добавиха им малко "ню-метъл" звучене и сякаш забиха по няколко стероидни инжекции в саунда си (те го казват сами), правейки го по-мощен от всякога. Направо да се чуди човек как са успяли сред всичката тая мощ да вмъкнат и толкова запомнящи се мелодии. Допълнително добро впечатление правят симфоничните бекграунд партии, които добавят още плътност, обем и мащабност на песните. Така че ако червеното не ви пречи и респективно не сте крайно болен левскар, седесар или далтонист, възползвайте се от този албум на Red, защото това е лицето на модерния алтърнатив метъл!

+ + + + Плюсове.......:
Усещане за мащабност и мощ.
Запомнящи се мелодии.
Уместни контрасти и преливания от твърд към по-нежен саунд и обратно.
Зверски китари и барабани!

- - - - Минуси........:
Екстремните вокали можеха да са повече, но уви.

Подходящо за фенове на:
Skillet, Disturbed, Godsmack, Nickelback и др.

-=9/10=-

Stratovarius - 2011 - Elysium

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 14, 2011 0 коментара


Стил..................: Melodic Power Metal
Държава...............: Финландия
Лейбъл................: Armoury Records
Отнема................: 56 минути

Кой каквото ще да си говори, "Elysium" е уверена крачка напред за Stratovarius. Тимо Котипелто и компания недвусмислено дадоха да се разбере, че нито Тимо Толки им липсва, нито качеството е на път да спада. Първото доказателство беше "Polaris", ето го и следващото. "Elysium" е албум с високо темпо, запяващи се песни, страхотен китарен звук и открояващи се клавишни. Изобщо, ако не сте болен фен на мазните телеса на Тимо Толки, който напоследък е по-непостоянен от току-що дошла от селото в големия град студентка-нимфоманка, няма да има как да отречете достойнствата на "Elysium". Единствено няколко слаби и по-еднообразни момента както и странният 18-минутен епос в края могат да развалят цялостното впечатление за динамика и разнообразие, но като цяло албумът си струва да се купи (от някое по-евтинко местенце, ако може).

+ + + + Плюсове.......:
Динамика.
Силни клавишшни.
Минава неусетно.
Запомнящи/запяващи се припеви

- - - - Минуси........:
Еднообразие в темпото на няколко места.
Прекалено дълъг и малко странен епос за финал.
Няколко излишно удължени трака.

Подходящо за фенове на:
Helloween, Sonata Arctica, Revolution Renaissance, Hammerfall и др.

-=8/10=-

Екипът

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 14, 2011 8 коментара

Екипът на Today's Metal няма претенции да бъде най-добрият в ревюирането на метъл албуми. Всички ние сме просто фенове. Някои с дългогодишен "стаж" (над 20-годишен такъв), някои с не толкова голям (ентусиазирани и грамотни млади хора), някои с живот, преминал под знака на метъла.

Всички ние се занимаваме с различни неща - някои от нас са доказани професионалисти в писаното слово, създаващи най-популярните медийни продукти в България, други се занимават с частен бизнес, трети са студенти и дори ученици... но общото между всички нас е, че обичаме музиката и затова пишем за нея. Всички ние слушаме предостатъчно нови албуми годишно, за да имаме самочувствието да изкажем своето мнение без срам или страх.

Имената на хората в екипа засега ще запазим в тайна поради редица причини, но ще ви разкрием никовете си, за да знаете що за хора са писали нещата, които четете ;-)

Zorn (идеолог, неактивен)

Набор: 1978
Живее: Оклънд, Нова Зеландия
Тапия: Право (България)
Бачка: Тайни неща
________________
_____________________________

Testset (главен редактор)

Набор: 1987
Живее: София, България
Тапия: Журналистика (България)
Бачка: ТВ сценарист

_____________________________________________

Nightice

Набор: 1976
Живее: София, България
Тапия: Магистър-дюлгерин (България)
Бачка: Project Manager
_____________________________________________

Undepth

Набор: 1985
Живее: Бостън, САЩ
Тапия: Аграрен бизнес (България)
Бачка: Касиер

_____________________________________________

Reksy

Набор: 1994
Живее: Люксембург, Люксембург
Тапия: Икономика и мениджмънт (студент)
Бачка: Футболен вратар

_____________________________________________


Quiksilver

Набор: 1986
Живее: София, България
Тапия: Почти завършена, тъне в прах
Бачка: Програмист (според договора)

_____________________________________________

ВЪНШНИ АВТОРИ:
_____________________________________________

Stahley

Набор: 1990
Живее: София, България
Тапия: Няма
Бачка: Студент/Мързел

_____________________________________________

BGMario

Набор: 1986
Живее: Халеб, Сирия / Франкфурт, Германия
Тапия: Международни отношения (Германия)
Бачка: Международни сношения

_____________________________________________

Valkyrja

Набор: 1997
Живее: София, България
Тапия: Училищна
Бачка: -

_____________________________________________

Dexter (неактивен)

Набор: 1993
Живее: Сливен/София, България
Тапия: Журналистика (България)
Бачка: Студент/Лентяй

_____________________________________________

Replica (неактивен)


Набор: 1988
Живее: Австрия

Тапия: Много специална
Бачка: Фотограф/Писател
_____________________________________________

В случай на недоволства и крайно несъгласие

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 13, 2011 0 коментара


Всеки читател, недоволен от дадена от нас оценка, има демократичното право да изрази недоволството си по цивилизован начин, стига преди това да вземе предвид, че екипът на "Today's Metal" e субективен, трудно обидчив и изобщо не е достатъчно "тру".

В случай на крайно недоволство, оплаквания в устен вид се предават в 7-дневен срок в сградата на арменската църква (която си изберете), където местният поп по всяка вероятност ще ви изслуша (но не гарантираме, че ще ви разбере).

Приятно четене на материали, които де факто ви харесват!


Battlelore - 2011 - Doombound

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 13, 2011 0 коментара

 

Стил................: Epic Gothic Metal
Държава.............: Финландия
Лейбъл..............: Napalm Records
Отнема..............: 54 минути
Чуй на..............: http://www.myspace.com/battleloremusic

Ако съществуваше понятието "Tolkin Metal", пионери на жанра щяха да са именно Battlelore. Много драконични пауър метъл банди не могат да се похвалят с толкова епични истории, с каквито ни занимават тези младежи. Няма лошо. Battlelore винаги са били такива, за добро. Поне аз не съм чул досега фен да е недоволен от новите им неща. Е, може би когато си тръгна Патрик Менандер (Ruoska, Natsipaska) и дойде Томи Миканен имаше бунтове и няколко дракона си тръгнаха сърдити, защото Патрик ги изостави и отиде в индустриалната зона (бел. ред. - Ruoska е Indusrial Metal бандата на Патрик). С две думи, накратко и в най-общи линии "Doombound" е добър албум, който нито ще ви убие от скука, нито ще ви накара да ахнете, освен ако не сте го чакали в готовност - с меч в ръка и зрънце драконова противоотрова в кариеса на мъдреца си. Чуйте, ако сте фен на групата и/или ако просто ви се слуша епичен готик метъл с мъжки и женски вокали.

+ + + + Плюсове.......:
Силна, магична атмосфера (ако изобщо има такова словосъчетание).
Интересни откъм история текстове.
Изпипани аранжименти.
Добри клавишни и оркестрални партии.
Добри вокални хармонии, когато двата вокала пеят заедно.

- - - - Минуси........:
Малко сухичък на места.
Малко бавничък на места.
Доскучава към края.
С една идея по-дълъг от небходимото.
Абе, бавничък е на бая места.

Подходящо за фенове на:
Amorphis, Tiamat, Midnattsol, Falconer, Sentenced и др.

-=7/10=-

Theatres Des Vampires - 2011 - Moonlight Waltz

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 13, 2011 0 коментара


Стил..................: Gothic Metal
Държава...............: Италия
Лейбъл................: Aural Music/Dreamcell 11
Отнема................: 53 минути

Все съм знаел, че вампирите смучат, обаче Theatres Des Vampires този път тотално са го ударили през просото. И докато са минавали през въпросното просо са седнали да се изтропат някъде между лехите и да посмучат каквото намерят. Защото този им нов албум е пълна помия и си бие на скат порно. Идеше ми да повърна всеки път щом чуех доскоро не толкова досадния глас на вокалистката им, чието име все чета и все забравям. Явно има защо. Опитах се да харесам нещо, честно! В крайна сметка сметнах, че клавишните и барабаните не звучат никак зле. Китарите обаче все едно ги е свирила малоумната котка, обикаляща из блока ми, а вокалите са досущ като на малоумната бабичка, която я храни (въпросната котка) и й пее всеки ден пред входа на мазето. От 2-3 албума насам ги следя, че са станали мега-гадни, но тук вече тотално ме изгубиха. Всички освен дебелите депресирани готик мадами с размазан грим, мрежести ръкави и необуздан копнеж за заблудени извратеняци могат спокойно да се въздържат от слушане на поредната доза умрял шум от TDV.

+ + + + Плюсове.......:
Добри клавишни партии.
Добри ударни партии.
Донякъде класически готик метъл с женски вокали. Донякъде.

- - - - Минуси........:
Потресаващо скучни аранжименти.
Безмилостен вой от страна на Скарлет.
Китари, изсвирени с дясна задна буза.
Протяжни пасажи, превръщащи се в протяжни песни.
Неразбираеми и неуместни хрумки.

Подходящо за фенове на:
Nightwish, Macbeth, Tristania, Sirenia, Cadaveria и др.

-=1.5/10=-

MyGrain - 2011 - MyGrain

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 13, 2011 4 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Spinefarm
Отнема....: 51 минути

www.myspace.com/mygrain

MyGrain също се подведоха по модерната напоследък тенденция групите да правят едноименни албуми в средата на кариерата си. Пичовете обаче са сметнали, че написаният материал е прекалено добър за да излезе под "обикновено" име. И мамка му - така си е. "MyGrain" си струва всяко евро вложено ВЪВ него и платено ЗА него от крайния потребител! И 9-те песни в "MyGrain" са страшно разнообразни, изпълнени с ужасно много елементи, без излишни повторения или технични отклонения. Чистите и екстремните вокали са на свръх-високо ниво (за което леко допринася и Ilja Jalkanen от могъщите пауър метъли Kiuas, който се включва в "Eye of the Void"), електрониката винаги идва точно на място, солата също. Звукът е изчистен, та направо кристален. Изобщо, ако е възможно да назова един перфектен мелодет албум - този ще е сред първите в списъка ми! Албумът се слуша на един дъх, като едно цяло парче и най-важното - няма как да ви омръзне и ще си го пуснете пак, за да не ви е яд, че сте предпочели да си купите албум вместо да се налеете с 3 литра евтина водка. Чуйте този албум, купете си го и го надувайте силно!

+ + + + Плюсове.......:
Слуша се на един дъх.
Перфектни композиции.
Най-високо ниво на екстремни и чисти вокали.
Запомнящи се мелодии.
Не омръзва бързо.

- - - - Минуси........:
Една идея по-дълги от необходимото песни.
Може да доведе до сериозно пристрастяване.

Подходящо за фенове на:
Scar Symmetry, In Flames, Soilwork, Raunchy, Disarmonia Mundi и др.

-=10/10=-

Contact Us

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 12, 2011


За феновете на съвременния метъл!

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 12, 2011 1 коментара

Пред очите ви е един нов полупрофесионален уебзин за ревюта на метъл албуми. Полупрофесионален, защото някои от авторите са професионалисти в писането, но не са професионални музиканти или журналисти (все още). Ако обаче слушането на метъл в продължение на 20 години може да се счита за "стаж", то значи блогът може да мине и за професионален ;-)

С две думи, тук ще бъдат публикувани искрени и непретенциозни ревюта, без излишни разтягания на локуми, прехвалвания и прочие. Целта - бързо и лесно да разберете става ли даден албум за слушане или не. Естествено, силно вероятно е и да откриете нови за вас групи, подвизаващи се на метъл сцената в наши дни.

Този блог няма за таргет група метъл феновете, които са спрели да слушат нова музика след 1983-та и смятат, че всичко ново "не струва". Истинският метъл фен винаги се развива и винаги открива нови хоризонти. Иначе си остава просто фен на 5 групи, въргалящ се в Борисовата градина с дружките си. Напълно нормално е да има и доста недоволни и несъгласни с написаното. Затова нека не забравяме, че все пак ревютата изказват субективно, а не wannabe-меродавно мнение.

Ако се чудите пък къде може да чуете въпросните албуми - купете си ги или ако нямате възможността - потърсете из интернет, чуйте ги и чак тогава си ги купете. Защото това е правилният начин :-)

Приятно четене и още по-приятно слушане!