TODAY'S METAL: Fallujah - Undying Light

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Fallujah - Undying Light

Posted by Today's Metal Crew On вторник, март 05, 2019 1 коментара

ЖАНР: Technical Metalcore
ОТ/Д: САЩ | 16.03.2019

ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути

Напоследък бях "поскъсал" с Fallujah и не усещах порив да си ги пускам както преди години и дотолкова бях забравил за тях, че като излязоха новите сингли, трябваше да проверя дали това е същата група. Е, същата е, но с доста сериозни промени в състава. Вокалистът е друг, а дългогодишният китарист липсва. Fallujah пък винаги са били екстремни, технични, а понякога дори твърде шумни и хаотични, ама сега съвсем се оливат с хаоса. Сега разбирам защо едно време съседът звънеше на вратата със сбърчени вежди и питаше "Е какво е сега това нещо?!". Та и аз сега така питам Fallujah - е какво сега е това нещо?!

Музикално погледнато, Fallujah не са променили драстично звученето си, макар че са станали по-мрачни и шумни. По-голямата промяна е в това, че доскоро музиката им сякаш сама разказваше истории и рисуваше картини, а днес е по-скоро шумна атмосфера, с която да се надвиква новият им вокалист Антонио Палермо. Той, както вече споменах, се дере настоятелно, сякаш за пръв път е организирал харкор група в гаража си и се опитва малко да разнообразява с чисти вокали, които обаче се губят в инструменталния хаос. Спорадичните затишия, в които можем да чуем бумтящия бас са най-хубавото нещо в този албум и се открояват особено силно в края на "Dopamine" и в средата на The Ocean Above". Сенките на старата им техничност пък се дочуват в далеч по-изчистената откъм хаос "Sanctuary", а ако ви се слуша нещо съвсем дуумаджийско - "Distant and Cold" е вашата песен.

Цялостното усещане за Fallujah е, че някак са се... как е най-точно да се каже... разводнили. Да, има го търсенето на новото, на промяната, даже спорадичните опити за чисти вокали са сполучливи, но в момента Fallujah не звучат като себе си и нямаше да реша, че са те, ако ги бях чул, без да им видя името. Нямаше и да им обърна кой знае какво внимание, ако не беше името. Пак - не защото са "зле", а просто защото не са чак пък толкова добре. Вокалите на Антонио са като игли в ушите, а китарната техника определено не е на нивото на предишните албуми. Но дори и да беше, вече мина времето, в което се дивях на всеки техничен метълкор риф, а в "Undying Light", с малки изключения, не мога да кажа, че чувам нещо, което да ме зашемети или накара да почувствам нещо специално. Сега ми е дори още по-трудно, особено когато имам усещането, че 90% от албума се крепи на една нота. И ако не беше великолепният бас, надали щях да си пусна "Undying Light" повече от веднъж. Това е и моят финален съвет - слушайте албума и се ослушвайте за баса, особено когато го оставят на малко по-преден план заедно с барабаните. А китарите... грубо ли ще е да кажа, че звучат толкова зле и толкова рядко правят нещо впечатляващо, че по-скоро пречат?

+ + + + +

Завидно добра работа с баса и барабаните.
Опит за промяна и разнообразяване.
Чистите вокали се включват добре, макар и да са доста малко като количество.

- - - - -

Усещане за някак разводнено звучене, дупките в което са запълнени с излишен шум.
Осезаемо по-слаба китарна работа в сравнение с предишните албуми.
Новият вокалист се надвиква с шумния инструментал в тази рецепта за главоболие.
Вокалите на Антонио са като игли в ушите, а добрите му чисти редовно се губят в какофонията.