TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Dream Theater - Distance Over Time

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 30, 2019 0 коментара

ЖАНР: Progressive Metal
ОТ/Д: САЩ | 22.02.2019
ЛЕЙБЪЛ: Inside Out
ОТНЕМА: ~61 минути

Да си поговорим за Dream Theater - ей така, no strings attached, тъй като се забавих с това ревю ненужно много. Едно от най-иконичните имена в нишата на прогресив метъла изгря с нов албум, за който, честно казано, не ми се пишеше. Не че е лош, но просто вече си изтърках пръстите да пиша как "Scenes From a Memory II" е най-доброто издание на тази група и колкото и пинизи да изсвирят, не могат да повторят онзи успех. Това не значи, че преди и след това не са правили добра музика, НО нямат албум, който да е консистетно брилянтен от начало до край. Тук, читателю, ще кажеш "абе, Куиксилвъре, нещо на лицемерие избиваш, нали преди 2 години се слюнчеше "Astonishing" колко е добър?".

С огромно съжаление мога да призная, че нищо от "Astonishing" не е останало в плейлиста ми, освен "A New Beginning". С течение на времето вкусовете ни се променят и някои албуми погрозняват, като ги сложиш на рафта до братчетата и сестричетата им. И затова ще се въздържа от оценка този път.

Ако сте чули вече синглите "Untethered Angel" и "Paralyzed" знаете какво да очаквате: полиран до дупка звук, с изключение на китарата на Петручи, която на места звучи "мръсно" по правилния начин. Оттук нататък знаете как тече историята - DT ще употребят всички методи да пренапишат учебниците по музикална теория, за да продължават да отклоняват вниманието от това, че James LaBrie продължава да не пипа музикален инструмент, с изключение на дайре. "Distance Over Time" е определено по-свежо попадение от предишния албум, с много по-интересни пасажи ("Falling Into the Light", "Room 137", "Pale Blue Dot") , които не се застояват излишно. Приветствам това решение топло, както и държа да отбележа, че средната дължина на траковете тук e около 6-7 минути - едно доста поносимо времетраене за зарибяване на нова публика. Настрани от факта, че има едно-две по-скучни парчета, които представляват проливен дъжд от ноти и нищо друго, "At Wit’s End" е един типичен тиътърски епос, който съдържа всичкия подход и умения, на които те са способни. 

"Добре де, какво толкова ти е кисело и криво тогава?"

Истината е, че миналото лято успях да чуя на живо Sons of Apollo, където Майк Портной свири в момента. И осъзнах колко много ми липсва подхода на Портной зад барабаните, неговото чувство на лекота в преходите, личната му настройка на звука на всеки барабан и всеки чинел. И затова ми е кисело и криво - Манджини е по-добър барабанист от Портной, държа да отбележа, преди да сте ме разпнали. Но като подход Манджини е доста по-изчистен, до заслепяващ блясък, той е като стъклена врата, която е толкова перфектно почистена, че си размазваш муцуната в нея. И в крайна сметка - боли те размазаният нос, ако не-дай-си-Петручи не си минал целия през стъклото и в следствие вече кървиш като заклано прасе. Липсва ми някакси деликатният гняв, с който Портной минаваше през сета си и придаваше на останалите музиканти в DT същата фина грубост. А тя беше точно достатъчно за да оцениш и пинизите на всеки един от тези велики музиканти.

И затова, читателю, оставям "Distance Over Time" без оценка. Tози път ти ще я напишеш.
 
+ + + + +
Малко по-суров звук.
Цял час музиканстване на най-високо ниво.
Доста по-находчив албум към нови слушатели. 

- - - - -
Един час албум, 45 минути пинизи.
Едно-две парчета, които са тук повече за пълнеж.
Лично аз намирам "The Viper King" за много скучно парче.

IF YOU LIKE
Symphony X, Fates Warning, Ayreon, Opeth, Queensrÿche, Rush и др.

Автор: Quiksilver
[N/A]
 

0 Response for the "Dream Theater - Distance Over Time"