С много труд Bloodbound постигнаха умерена известност, дошла най-вече след турнето им с големите Hammerfall. Но с новия си "In the Name of Metal", Bloodbound се целят много по-високо, залагайки на вечната формула - песни за злини, мрак, за това колко як метъла и как всички сме метъл братя и други вече познати ни до болка клишета за "истинността" на метъл музиката. Това е нож с две остриета, тъй като вече десетилетия наред Manowar пеят само за това и всяко подобно навлизане в тяхната територия често се приема или с "К'ви са тия кoпирoвaчи", или с "Оф, пoрeдните тру метъл хевита". Точно затова и моето ревю ще бъде двуостро.
На едната страна на острието стои доскоро неподозираната композиционна сила на Bloodbound. Още от отварящата "In the Name of Metal" ни удря безкомпромисен, страхотно озвучен, тежък хеви метъл с химноподобен припев, който не само се запомня още с първото слушане, а и здраво се загнездва в главата за дни след това. Аналогично е положението и в галопиращата "When Demons Collide", и в пауър метълската "Bonebreaker". "Son of Babylon" пък включва и леки електронни елементи в бриджа си, който пък води до един от най-готините и мелодични припеви, които съм чувал тази година. Песента е абсолютен хит и трябваше да бъде избрана за сингъл вместо "Metalheads Unite", но за нея ще говорим в следващия абзац, за да не прекъсваме куфеенето, към което предрзполагат "I'm Evil", "Monstermind" и Helloween-ската "King of Fallen Grace". Албумът завършва все така силно с хард рок духа на "Black Devil" и "Bounded By Blood". След всяко слушане обаче у мен оставаха смесени чувства...
С другата страна на острието Bloodbound здрaво се ръгaт сами в дaлaците. Не мога и дума да кажа срещу това повечето песни и това колко лесно се запяват и колко много предразполагат към куфеене, но имам чувството, че Bloodbound сякаш са решили да направят своеобразен трибют към любимите си (вероятно) банди - Accept, Manowar, Hammerfall, Black Sabbath, Helloween, Dream Evil и Nocturnal Rites, защото влиянието на всяка от тях може да се усети във всички песни в "In the Name of Metal". "Metalheads Unite" пък е абсолютно и учудващо копие на "Warriors of the World" на Manowar не само като музика, но и като тема. Въпреки това, парчето не е лошо само по себе си и честно казано, предпочитам Bloodbound да са новата мания на тру-метъл феновете, след като тази година Manowar ясно показаха, че вече (почти) нямат какво да дадат на жанра.
Мисля, че с това горе-долу се изчерпват "всички гледни точки", както тръбят от една телевизия. "In the Name of Metal" може да пожъне голям успех сред някои фенове, но със сигурност ще бъде отречен като "нaгло и бeзидейно кoпие" от много други. За мен обаче най-важното е, че истински се наслаждавам на повечето парчета в този албум и ако трябваше да го оценявам само в посока "catchyness", не бих се поколебал да му поставя и максимален рейтинг. Уви, в посока "оригиналност" нещата далеч не са розови, но все пак Bloodbound са се постарали да не изгубят себе си. Пък и подобна изичстена продукция винаги заслужава адмирации.
На едната страна на острието стои доскоро неподозираната композиционна сила на Bloodbound. Още от отварящата "In the Name of Metal" ни удря безкомпромисен, страхотно озвучен, тежък хеви метъл с химноподобен припев, който не само се запомня още с първото слушане, а и здраво се загнездва в главата за дни след това. Аналогично е положението и в галопиращата "When Demons Collide", и в пауър метълската "Bonebreaker". "Son of Babylon" пък включва и леки електронни елементи в бриджа си, който пък води до един от най-готините и мелодични припеви, които съм чувал тази година. Песента е абсолютен хит и трябваше да бъде избрана за сингъл вместо "Metalheads Unite", но за нея ще говорим в следващия абзац, за да не прекъсваме куфеенето, към което предрзполагат "I'm Evil", "Monstermind" и Helloween-ската "King of Fallen Grace". Албумът завършва все така силно с хард рок духа на "Black Devil" и "Bounded By Blood". След всяко слушане обаче у мен оставаха смесени чувства...
С другата страна на острието Bloodbound здрaво се ръгaт сами в дaлaците. Не мога и дума да кажа срещу това повечето песни и това колко лесно се запяват и колко много предразполагат към куфеене, но имам чувството, че Bloodbound сякаш са решили да направят своеобразен трибют към любимите си (вероятно) банди - Accept, Manowar, Hammerfall, Black Sabbath, Helloween, Dream Evil и Nocturnal Rites, защото влиянието на всяка от тях може да се усети във всички песни в "In the Name of Metal". "Metalheads Unite" пък е абсолютно и учудващо копие на "Warriors of the World" на Manowar не само като музика, но и като тема. Въпреки това, парчето не е лошо само по себе си и честно казано, предпочитам Bloodbound да са новата мания на тру-метъл феновете, след като тази година Manowar ясно показаха, че вече (почти) нямат какво да дадат на жанра.
Мисля, че с това горе-долу се изчерпват "всички гледни точки", както тръбят от една телевизия. "In the Name of Metal" може да пожъне голям успех сред някои фенове, но със сигурност ще бъде отречен като "нaгло и бeзидейно кoпие" от много други. За мен обаче най-важното е, че истински се наслаждавам на повечето парчета в този албум и ако трябваше да го оценявам само в посока "catchyness", не бих се поколебал да му поставя и максимален рейтинг. Уви, в посока "оригиналност" нещата далеч не са розови, но все пак Bloodbound са се постарали да не изгубят себе си. Пък и подобна изичстена продукция винаги заслужава адмирации.
+ + + + +
Един от най-зарибяващите пауър/хеви метъл албуми тази година.
Моментално забиващи се в главата мелодични, химноподобни припеви.
Тежък, изчистен саунд, качествена продукция, опростени, но мощни китари и умело използвани клавишни.
Ако ви се куфее - спрете да търсите алтернативи и просто чуйте този албум!
Моментално забиващи се в главата мелодични, химноподобни припеви.
Тежък, изчистен саунд, качествена продукция, опростени, но мощни китари и умело използвани клавишни.
Ако ви се куфее - спрете да търсите алтернативи и просто чуйте този албум!
- - - - -
Bloodbound звучат повече като любимите си банди, отколкото като себе си.
Неразбираемо копиране на Manowar в "Metalheads Unite".
Дoста зaбележки в посока "oригинaлнoст".
Неразбираемо копиране на Manowar в "Metalheads Unite".
Дoста зaбележки в посока "oригинaлнoст".
Подходящо за фенове на:
Hammerfall, Dream Evil, Manowar, Accept, Nocturnal Rites и др.
Автор: BGMario
-=7.5/10=-
0 Response for the "Bloodbound - 2012 - In the Name of Metal"
Публикуване на коментар