Стилът: Symphonic Power/Heavy Metal/Hard Rock
Малко е тъжно, че Тобиас Самет още не може да надскочи първата си творба с Avantasia. Avantasia вече е проект от типа "супергрупа" с много звездни имена за гости, обаче те, колкото и да са звездни, не са достатъчни сами по себе си - особено ако композициите, в които участват, не са достатъчно добри. Добрата новина е, че "Ghostlights" не е чак толкова скучен, колкото последните няколко творби, носещи над себе си името Avantasia. Лошата е, че не е и чак толкова добър, колкото се надявах(ме) да бъде.
Отдавна спрях да очаквам Тобиас да направи нова "Metal Opera", респективно знам, че няма да се самонадскочи и подхождам с минимални очаквания към всеки нов албум на Avantasia. "Ghostlights" обаче успя да ме изненада, като взе, че се оказа добър. Движещата сила в него не е хард рокът (най-сетне!), реално има пауър метъл, композициите са разнородни и разнообразни, запомнящите се мелодии са в изобилие, прогресарските отнасяния са силно орязани, а безличните песни са сведени до минимум. И всичко това автоматично го прави третият най-добър албум на Avantasia.
Началото на албума е наистина силно. "Mystery of a Blood Red Rose" отваря ударно с мелодично хеви метъл парче, носещо запомнящ се припев. Веднага след това идва 12-минутният епос "Let the Storm Descend Upon You", който, за разлика от много други 12-минутни песни, не е излишно дълъг, а дори напротив - изпълнен със съдържание от Тобиас, Йорн Ланде (Masterplan), Рони Аткинс (Pretty Maids) и Робърт Мейсън (Warrant). Добрата начална поредица продължава с мелодичния стадионен хит "The Haunting", в която своя уникален почерк оставя гостуващия Дий Снайдер (Twisted Sister). И тук добрата проедица рязко свършва.
Ясно беше, че в "Seduction of Decay", където участва Джоф Тейт (Queensrÿche), ще има прогресив, но този стил просто не подхожда на Avantasia. Бавното темпо превръща песента в 7-минутна мъка и дори хубавият припев няма да може да я спаси от неизбежните skip-ове, които тепърва ще понесе. Вкусът се оправя, когато зазвучи "Ghostlights" и се разнесе огромният глас на Михаел Киске (Unisonic, ex-Helloween). Настроението отново се сменя рязко, когато тръгне "Draconian Love". Съдейки по готик-рок звученето ѝ, първоначално реших, че Тобиас е поканил някой вокалист от въпросния жанр за нея, но зад микрофона се оказа Хърби Ланганс от пауър/хеви бандите Sinbreed и Seventh Avenue. Много любопитен избор и звучене, наистина.
Във втората половина на албума гостуват още големи имена - Марко Хиетала (Nightwish) дава очаквано найтуишко звучене на красноречиво озаглавената "Master of the Pendulum", а Шарън ден Адел (Within Temptation) се включва в скучна безкитарна баладка "Isle of Evermore". След нея нивото осезаемо пада и дори песни като свежарските и бързи "Babylon Vampires" и "Unchain the Light" не успяват да задържат интереса. "Lucifer" и "A Restless Heart and Obsidian Skies" пък стават интересни чак около 1-2 минути след като започнат.
"Ghostlights" е добър и лошото е, че това е учудващо. След ужасния последен албум на Edguy се бях поуплашил, че и Avantasia ще отиде към провал, но този албум реално ми върна надеждите в Тобиас и бъдещето на проекта. Вярно, половината албум или не ми е по вкуса, или ми е откровено скучен, но другата половина, за сметка на това, е адски добра. Липсваха ми такива мелодични и запомнящи се композиции от Avantasia и много се радвам, че ги чувам отново. Дано са два пъти повече в следващия албум.
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Малко е тъжно, че Тобиас Самет още не може да надскочи първата си творба с Avantasia. Avantasia вече е проект от типа "супергрупа" с много звездни имена за гости, обаче те, колкото и да са звездни, не са достатъчни сами по себе си - особено ако композициите, в които участват, не са достатъчно добри. Добрата новина е, че "Ghostlights" не е чак толкова скучен, колкото последните няколко творби, носещи над себе си името Avantasia. Лошата е, че не е и чак толкова добър, колкото се надявах(ме) да бъде.
Отдавна спрях да очаквам Тобиас да направи нова "Metal Opera", респективно знам, че няма да се самонадскочи и подхождам с минимални очаквания към всеки нов албум на Avantasia. "Ghostlights" обаче успя да ме изненада, като взе, че се оказа добър. Движещата сила в него не е хард рокът (най-сетне!), реално има пауър метъл, композициите са разнородни и разнообразни, запомнящите се мелодии са в изобилие, прогресарските отнасяния са силно орязани, а безличните песни са сведени до минимум. И всичко това автоматично го прави третият най-добър албум на Avantasia.
Началото на албума е наистина силно. "Mystery of a Blood Red Rose" отваря ударно с мелодично хеви метъл парче, носещо запомнящ се припев. Веднага след това идва 12-минутният епос "Let the Storm Descend Upon You", който, за разлика от много други 12-минутни песни, не е излишно дълъг, а дори напротив - изпълнен със съдържание от Тобиас, Йорн Ланде (Masterplan), Рони Аткинс (Pretty Maids) и Робърт Мейсън (Warrant). Добрата начална поредица продължава с мелодичния стадионен хит "The Haunting", в която своя уникален почерк оставя гостуващия Дий Снайдер (Twisted Sister). И тук добрата проедица рязко свършва.
Ясно беше, че в "Seduction of Decay", където участва Джоф Тейт (Queensrÿche), ще има прогресив, но този стил просто не подхожда на Avantasia. Бавното темпо превръща песента в 7-минутна мъка и дори хубавият припев няма да може да я спаси от неизбежните skip-ове, които тепърва ще понесе. Вкусът се оправя, когато зазвучи "Ghostlights" и се разнесе огромният глас на Михаел Киске (Unisonic, ex-Helloween). Настроението отново се сменя рязко, когато тръгне "Draconian Love". Съдейки по готик-рок звученето ѝ, първоначално реших, че Тобиас е поканил някой вокалист от въпросния жанр за нея, но зад микрофона се оказа Хърби Ланганс от пауър/хеви бандите Sinbreed и Seventh Avenue. Много любопитен избор и звучене, наистина.
Във втората половина на албума гостуват още големи имена - Марко Хиетала (Nightwish) дава очаквано найтуишко звучене на красноречиво озаглавената "Master of the Pendulum", а Шарън ден Адел (Within Temptation) се включва в скучна безкитарна баладка "Isle of Evermore". След нея нивото осезаемо пада и дори песни като свежарските и бързи "Babylon Vampires" и "Unchain the Light" не успяват да задържат интереса. "Lucifer" и "A Restless Heart and Obsidian Skies" пък стават интересни чак около 1-2 минути след като започнат.
"Ghostlights" е добър и лошото е, че това е учудващо. След ужасния последен албум на Edguy се бях поуплашил, че и Avantasia ще отиде към провал, но този албум реално ми върна надеждите в Тобиас и бъдещето на проекта. Вярно, половината албум или не ми е по вкуса, или ми е откровено скучен, но другата половина, за сметка на това, е адски добра. Липсваха ми такива мелодични и запомнящи се композиции от Avantasia и много се радвам, че ги чувам отново. Дано са два пъти повече в следващия албум.
+ + + + +
Разнородни и разнообразни композиции, много от които със запомнящи се мелодии.
Много по-малко хард рок и много повече мелодичен метъл.
Изключително сполучливи включвания от повечето гост-музиканти.
- - - - -
Много по-малко хард рок и много повече мелодичен метъл.
Изключително сполучливи включвания от повечето гост-музиканти.
- - - - -
Половината песни в албума не отговарят на много по-високото ниво на другата половина.
Много разочароващи включвания от Джоф Тейт и Шарън ден Адел.
Много разочароващи включвания от Джоф Тейт и Шарън ден Адел.
IF YOU LIKE
Edguy, Helloween, Unisonic, Sonata Arctica, Masterplan, Pretty Maids, ЯR и др.
Автор: Undepth
[7/10]
"...Добрата новина е, че "Ghostlights" не е чак толкова скучен, колкото последните няколко творби..."
Това е добре, но защо тогава оценката Ви е по-ниска, отколкото на The Mystery Of Time?
Рядък случай на неуднаквен критерий между различните автори :-)
Ами не сте много честни към Тоби! Не може от всеки негов албум да очаквате да е на нивото на Metal Opera pt.1. Всъщност колко албума изобщо са на това ниво? Според мен всеки албум трябва да се оценява напълно самостоятелно - все едно е дебютен! При това положение оценката щеше да е стабилно 8,5 - разнообразен, с няколко страхотни парчета и без видим пълнеж. Няма да се учудя, ако на края на годината се окаже сред най- добрите.
ЧНГ и ЧРД !!!
P.S. Все още ревютата звучат според мен като лични.
Луди ли сте ?! Този албум е за десятка, точно старата Avantasia е това!!! КАК МОЖЕ LOL :D , потресен съм аз.