Стилът: NWOAHM
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Capitol Records
A7X ни изненадаха. "The Stage" се появи отникъде и докато разберем, че изобщо ще го издават, той излезе. Макар никога да не съм разбирал подобни маркетингови стратегии, приех решението на групата и реших да проверя какво са искали да кажат с това рязко издаване и изобщо с албума си като цяло. От многото дъра-бъра извлякох само една наистина важна за музиката информация - че това е най-сложният им и изпипан албум досега. Чух го веднъж, повярвах им и трябваше да го чуя още поне 5 пъти, докато най-накрая успея да "навляза" в "The Stage".
Първите няколко пъти просто не можех да се настроя да слушам 74 пълни минути и ме обземаше досада още след грандиозния отварящ трак "The Stage". "Paradigm" не ми се превърна в любима песен и след още много слушания, но със "Sunny Disposition" се получи - композицията наистина е страхотна, много авангардна и преминава през много нива, като единствено ми се искаше брас секцията да има по-голяма роля. Най-хубавата част на "God Damn" пък, учудващо, не е тежката и бързата, а тази с акустична китара, където затишието се редува с откосите на двете каси за един много драматичен ефект. На подобен подход със старт/стоп рифове разчита и следващата "Creating God", а на по-ниско темпо и продължително китарно соло в края залага емоционалната, но не чак толкова впечатляваща "Angels". Така де, да сме честни - на живо всички ще заспят на тая песен. "Simulation" започва в същото леко приспивно темпо, но след близо минутка избухва в тежък, скоростен риф, който би паснал добре на траш композиция, но чистите вокали върху него са на друго мнение.
Още старт/стоп рифове и преминаване от бавно начало към метъл основа чуваме в "Higher", която обаче звучи като... два пъти по-дълга версия на "God Damn". Баладата "Roman Sky" и дългата 6:30 минути "Fermi Paradox" пък звучат така, сякаш силно се опитват да покажат, че са много сложни и абстрактни, но уви, те са прекалено сухи, за да блеснат с истинска авангардност. Близо 16-минутният магнум опус в края "Exist" вече е съвсем друга работа. В него най-ясно си личи на колко изчистена и семпла продукция, с много "натурално" звучащи инструменти са заложили A7X този път. Вокалите идват чак след 7-ата минута, а 4 минути по-късно се включва страхотна, аналогово звучаща електроника и инструменталът отново избухва. За финал, за да е всичко възможно най-епично и космично, чуваме една брилянтна 3-минутна реч на астрофизика Нийл деГрас Тайсън.
"The Stage" е един от онези дълбокомислени, дълго изпипвани албуми, с които групите опитват да покажат, че не са повърхностни типове, че не им е безразлично случващото се по света, че имат ясни позиции по разни въпроси и прочие. Ние в TMB обаче винаги обръщаме повече внимание на музиката, отколкото на посланието (макар и то да е важна част от изкуството), а "The Stage" просто не блести с чак толкова много оригиналност в музикалната част. Най-лесно ми беше да се убедя в това, като още веднъж си пуснах "A Little Piece of Heaven" - без никакъв спор най-добрата песен на A7X изобщо. Тайно се надявах "The Stage" да е албум с именно такъв вид песни, но нито една композиция в него дори не се доближава до този шедьовър. Да, усещат се опити, тук-там пак има театралност, брас секция, разнообразни стилови елементи и прочие, но крайният резултат далеч не е толкова впечатляващ, и по-важното - далеч не толкова запомнящ се. Това, разбира се, не пречи на албума да е много добър сам по себе си. Просто не е шедьовърът, който се опитва да бъде.
+ + + + +
Много "натурално" звучене, възможно най-близо до живото изпълнение.
Някои наистина креативни, изпълнение със съдържание дълги композиции.
Употребата на разнообразни и нетипични за метъла музикални елементи много им отива.
- - - - -
Някои наистина креативни, изпълнение със съдържание дълги композиции.
Употребата на разнообразни и нетипични за метъла музикални елементи много им отива.
- - - - -
Албумът не е шедьовърът, който определено се опитва да бъде.
Може да не е за вярване, но дългите и сложни композиции невинаги са брилянтни.
Някои доста протяжни и лесно забравими парчета.
Може да не е за вярване, но дългите и сложни композиции невинаги са брилянтни.
Някои доста протяжни и лесно забравими парчета.
IF YOU LIKE
Metallica, Stone Sour, Trivium, Atreyu, Volbeat, BFMV, Iron Maiden и др.
Автор: Stahley
[7/10]
0 Response for the "Avenged Sevenfold - The Stage"
Публикуване на коментар