Стилът: Industrial Metal
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: FiXT
Всички знаем за Celldweller, но надали всички знаят, че някога Клейтън е имал група, наречена Circle of Dust. Bлизо 20 години по-късно, той се връща към 90-арските си индъстриъл корени и издава нов албум на Circle of Dust. Звученето на 90-те е запазено, но продукцията е модерна (вместо изкуствено състарена, което винаги е ужасна идея), а китарите са много по-водещи, отколкото в Celldweller.
Първото нещо, което прави впечатление в "Machines of Our Disgrace" е звукът. Усещането, че слушаш индъстриъл от 90-те е завладяващо и е много лесно да се прехласнеш още в самото начало на албума. За това спомагат песни като заглавната "Machines of Our Disgrace" и "Contagion", а 7-минутната "Embracing Entropy" ни кара да се усмихнем, тъй като за нея пише, че е "featuring Celldweller", което явно е някаква нова форма на индъстриъл шизофрения от страна на Клейтън. "Humanarchy" внася тежест като директно напомня за Fear Factory с бързи и кратки откоси на двете каси, както и неочаквано агресивни вокали от Клейтън. Първата минута на "alt_Human" пък звучи хаотично, докато не се вреже издивяващ 90-арски техно бийт и песента не придобие реалния си облик. 6-минутните "Hive Mind" и "Outside In" свалят темпото и приличат по-скоро на песни на Celldweller, докато "Neurachem" избива на агресивен EBM с тежки китари. За финал ни чакат още две 6-минутни песни, които обаче са прекалено бавни и протяжни, за да кажа много добри думи за тях, като втората даже е инструментал.
Всичко върви супер в този албум някъде до средата му. Първата половина е динамична, агресивна, силна и носи духа на 90-те по един неочаквано як начин, но след това има четири песни от по 6 минути в бавно до средно темпо, два инструментала и само един наистина здрав трак. Изглежда така, сякаш на Клейтън му е свършил материала за Circle of Dust и набързо е сглобил някакви странни парчета, които обаче не носят нищо запомнящо се в себе си. Въпреки това трябва да имаме предвид, че албумът е дълъг над час, от който поне половин час е много добър и в който яките композиции са наистина яки. Затова и сърце не ми дава да кажа, че "Machines of Our Disgrace" е само наполовина добър. Чуйте го задължително, ако си падате по класически индъстриъл в духа на KMFDM, Ministry и Rob Zombie!
+ + + + +
Класическо 90-арско индъстриъл звучене, но с изчистена продукция.
Много силна и завладяваща с машинната си атмосфера първа половина на албума.
Китарно ориентиран индъстриъл метъл в духа на най-добрите групи в жанра.
- - - - -
Много силна и завладяваща с машинната си атмосфера първа половина на албума.
Китарно ориентиран индъстриъл метъл в духа на най-добрите групи в жанра.
- - - - -
Никому ненужни интро и интерлюдии.
Бавна и протяжна втора половина на албума.
Цели два инструментала (с интерлюдиите - четири), единият от които е 6 минути.
Бавна и протяжна втора половина на албума.
Цели два инструментала (с интерлюдиите - четири), единият от които е 6 минути.
IF YOU LIKE
Celldweller, Blue Stahli, KMFDM, Ministry, Fear Factory, Rob Zombie и др.
Автор: Stahley
[7/10]
0 Response for the "Circle of Dust - Machines of Our Disgrace"
Публикуване на коментар