Стилът: Thrash/Groove/Heavy Metal
Metallica изглежда нямат правилен ход от 20 години насам. Като се почна с "Load" и се свърши с "St. Anger", групата разбра, че това, което им се харесва на тях като музиканти, определено не се харесва на феновете. "Death Magnetic" беше насилен опит за завръщане към по-тежкото звучене, но изпод лошата продукция много си личеше, че на Metallica просто вече не им се прави такава музика. Още 8 години чакане и този път Хетфилд и компания залагат на още по-сигурното - самокопирането. Да, както и миналия път, така и сега феновете, бленуващи най-накрая голямото завръщане към здравия метъл, побързаха да обявят " Hardwired... To Self-Destruct" за велик. Но дали е точно така?
Нека едно е ясно - няма музикален журналист на света, който да може да направи ревю за Metallica без да звучи нелепо. Независимо дали харесваш тази група или не, няма как да отречеш гигантския ѝ принос за развитието и популяризирането на метъл жанра. За мнозина това е най-великата група за всички времена (аз лично мразя такива етикети), а други, както наскоро разбрах, си играят на "вражда" между тях и Iron Maiden, което също е адски нелепо. Та, идеята ми беше, че "кой съм аз", та да съдя легендите Metallica? И отговорът е, че може да не съм институция, но пък съм честен пред себе си и се чувствам максимално безпристрастен, за да погледна на "Hardwired... To Self-Destruct" обективно и да изразя мнение отвъд "осанна" и "разпни го".
Феновете може би вече са направили първата си остра реакция срещу това, което написах в най-горния абзац, а именно, че Metallica са избрали да се самокопират - поне до известна степен. Не е нужно дори да си голям фен, за да го забележиш, защото всеки с уши все някога е чувал "Enter Sandman" и може да разпознае как Metallica се връщат с рифове и темпо към тази своя култова композиция в иначе скучната чиния с chug рифове "Now That We're Dead". "Dream No More" пък е на няколко тона разлика от "Sad But True", с тази разлика, че в последната има страшно много енергия. Това бяха и изненадите за мен в първата половина на албума, който пък иначе започна подобаващо добре с ударната "Hardwired" и тежичката "Atlas, Rise". В нея пък на 3-ата минута дочух леко "The Trooper", но да речем, че това е в сферата на заяжданията. Най-доброто в тази първа половина обаче определено е "Moth Into Flame" - напълно разбирам защо тя бе избрана за сингъл.
Първите наистина яки песни, от които струи легендарната за Metallica креативност идват в края на първата и началото на втората половина на албума. "Halo on Fire" може да мине и за балада, но е една от най-добре построените и грабващи песни в албума, а "Confussion", макар и със сравнително опростен прав ритъм, замахва със страшна сила и удря с много разкуфяващ основен риф и супер мелодични бриджове. "Manunkind" и "Am I Savage?" малко замазват тъкмо получените добри впечатления с еднообразни рифове, търкалящи по 7 минути, докато "Here Comes Revenge" е една от онези песни, в които всеки момент чакаш Джеймс да каже "Оу йеа!" и поне по този показател ми напомня за "Load". Средното темпо продължава да е на власт и в "Murder One", но тук мрачният и агресивен риф, съчетан с истински ентусиазираните вокали на Джеймс (рядко срещан феномен в този албум) правят голямата разлика и превръщат песента в друг мой албумен фаворит.
Тъкмо вече бях готов да кажа, че в албума няма траш и че който иска траш трябва да ходи да си пусне новия Testament (например), когато дойде и последната песен в албума - "Spit Out the Bone". Вярно, не е "баш траш", но е максимално близо до това, което феновете на старата траш Metallica биха могли да получат. Парчето е най-тежкото в албума, а двойните каси за пръв път ни подсещат, че Ларс все още има два напълно функциониращи крака. И може би ако повечето композиции в албума звучаха като първата и последната, щях и аз да се присъединя към онзи хор, пеещ "Metallica are f*cking back!". Засега обаче мога само спокойно да кажа "Metallica пак имат албум" - чисто информативно, без кой знае какъв ентусиазъм. Съжалявам, че не мога да споделя ентусиазма на истинските фенове, чакали 8 години за един малко по-добър "Death Magnetic". Само се моля да не се самозалъгват, че това е "новият Master", "новият Justice", или новият "Kill". Това е "новият Hardwired" и така звучат Metallica през 2016-та. Take it or leave it.
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Blackened Records
Metallica изглежда нямат правилен ход от 20 години насам. Като се почна с "Load" и се свърши с "St. Anger", групата разбра, че това, което им се харесва на тях като музиканти, определено не се харесва на феновете. "Death Magnetic" беше насилен опит за завръщане към по-тежкото звучене, но изпод лошата продукция много си личеше, че на Metallica просто вече не им се прави такава музика. Още 8 години чакане и този път Хетфилд и компания залагат на още по-сигурното - самокопирането. Да, както и миналия път, така и сега феновете, бленуващи най-накрая голямото завръщане към здравия метъл, побързаха да обявят " Hardwired... To Self-Destruct" за велик. Но дали е точно така?
Нека едно е ясно - няма музикален журналист на света, който да може да направи ревю за Metallica без да звучи нелепо. Независимо дали харесваш тази група или не, няма как да отречеш гигантския ѝ принос за развитието и популяризирането на метъл жанра. За мнозина това е най-великата група за всички времена (аз лично мразя такива етикети), а други, както наскоро разбрах, си играят на "вражда" между тях и Iron Maiden, което също е адски нелепо. Та, идеята ми беше, че "кой съм аз", та да съдя легендите Metallica? И отговорът е, че може да не съм институция, но пък съм честен пред себе си и се чувствам максимално безпристрастен, за да погледна на "Hardwired... To Self-Destruct" обективно и да изразя мнение отвъд "осанна" и "разпни го".
Феновете може би вече са направили първата си остра реакция срещу това, което написах в най-горния абзац, а именно, че Metallica са избрали да се самокопират - поне до известна степен. Не е нужно дори да си голям фен, за да го забележиш, защото всеки с уши все някога е чувал "Enter Sandman" и може да разпознае как Metallica се връщат с рифове и темпо към тази своя култова композиция в иначе скучната чиния с chug рифове "Now That We're Dead". "Dream No More" пък е на няколко тона разлика от "Sad But True", с тази разлика, че в последната има страшно много енергия. Това бяха и изненадите за мен в първата половина на албума, който пък иначе започна подобаващо добре с ударната "Hardwired" и тежичката "Atlas, Rise". В нея пък на 3-ата минута дочух леко "The Trooper", но да речем, че това е в сферата на заяжданията. Най-доброто в тази първа половина обаче определено е "Moth Into Flame" - напълно разбирам защо тя бе избрана за сингъл.
Първите наистина яки песни, от които струи легендарната за Metallica креативност идват в края на първата и началото на втората половина на албума. "Halo on Fire" може да мине и за балада, но е една от най-добре построените и грабващи песни в албума, а "Confussion", макар и със сравнително опростен прав ритъм, замахва със страшна сила и удря с много разкуфяващ основен риф и супер мелодични бриджове. "Manunkind" и "Am I Savage?" малко замазват тъкмо получените добри впечатления с еднообразни рифове, търкалящи по 7 минути, докато "Here Comes Revenge" е една от онези песни, в които всеки момент чакаш Джеймс да каже "Оу йеа!" и поне по този показател ми напомня за "Load". Средното темпо продължава да е на власт и в "Murder One", но тук мрачният и агресивен риф, съчетан с истински ентусиазираните вокали на Джеймс (рядко срещан феномен в този албум) правят голямата разлика и превръщат песента в друг мой албумен фаворит.
Тъкмо вече бях готов да кажа, че в албума няма траш и че който иска траш трябва да ходи да си пусне новия Testament (например), когато дойде и последната песен в албума - "Spit Out the Bone". Вярно, не е "баш траш", но е максимално близо до това, което феновете на старата траш Metallica биха могли да получат. Парчето е най-тежкото в албума, а двойните каси за пръв път ни подсещат, че Ларс все още има два напълно функциониращи крака. И може би ако повечето композиции в албума звучаха като първата и последната, щях и аз да се присъединя към онзи хор, пеещ "Metallica are f*cking back!". Засега обаче мога само спокойно да кажа "Metallica пак имат албум" - чисто информативно, без кой знае какъв ентусиазъм. Съжалявам, че не мога да споделя ентусиазма на истинските фенове, чакали 8 години за един малко по-добър "Death Magnetic". Само се моля да не се самозалъгват, че това е "новият Master", "новият Justice", или новият "Kill". Това е "новият Hardwired" и така звучат Metallica през 2016-та. Take it or leave it.
+ + + + +
Ударни, скоростни, тежки песни като "Spit Out the Bone", "Hardwired" и "Moth Into Flame".
Истинска Metallica креативност в "Halo On Fire", "Confussion" и "Murder One".
Подобрение във всяко звено спрямо "Death Magnetic" и особено откъм продукция и звук.
Противно на скептичните ми очаквания, Metallica звучат сравнително ентусиазирани.
- - - - -
Истинска Metallica креативност в "Halo On Fire", "Confussion" и "Murder One".
Подобрение във всяко звено спрямо "Death Magnetic" и особено откъм продукция и звук.
Противно на скептичните ми очаквания, Metallica звучат сравнително ентусиазирани.
- - - - -
Прекалено много песни без впечатляваща китарна работа и често еднообразни рифове.
Няколко много очевидни прояви на самокопиране.
Не е задължително да правиш 7-минутни композиции, когато нямаш с какво да запълниш доста от тях.
Ако чакате траш, ще трябва да почакате до последния трак.
Ужасно много средно темпо.
Няколко много очевидни прояви на самокопиране.
Не е задължително да правиш 7-минутни композиции, когато нямаш с какво да запълниш доста от тях.
Ако чакате траш, ще трябва да почакате до последния трак.
Ужасно много средно темпо.
IF YOU LIKE
Megadeth, Anthrax, Pantera, Slayer, Black Sabbath, A7X и др.
Автор: Undepth
[6.5/10]
Всъщност, ние остаряваме, както и о, чудо Металика също! Искам да кажа, че на мен на тази преклонна възраст на която съм не ми се слуша Kill 'Em All, още по малко пък Мастъра. По-често съм си пускал Load и Reload, отколкото някой от албумите преди 90-та. Оцених години след излизането му St.Anger много високо, вероятно така е трябвало. Много се надявам да направят ремастъринг на anger-албума...когато му дойде времето. Признавам си, че Death Magnetic ми е скучен (все още), явно за мен 8 години са недостатъчни, но кой знае за в бъдеще...
Този, този албум е добър! Ето това е - добър, и това е преди да вникна в текстовете, което за мен много важно, откъдето предполагам, че моята лична оценка ще се повиши до 8,5 по десетобалната скала.
Приятно слушане,
Прадядо ви Цецо
Интересна гледна точка за албума, която коренно се различава от моята, но дава и друг ъгъл за музиката в албума. Ей тук съм написал и моето мнение за албума:
http://toshewood.blogspot.bg/2016/11/metallica-hardwiredto-self-destruct-2016.html
За мен албума е един от най-добрите на групата. Енергията е огромна и повече от половината песни са абсолютни хитове за групата.
Оценка под 8 за мен е абсурдна. Освен това не сте оценили, че на практика почти всички песни имат и клипове, което е уникално нещо по рода си. Ма те металика са си уникални - групата е единствената в Света свирила на всичките седем континента на Земята.
Понякога, не оценявате обективно, а според собствения си стилови привкус - затова оценките ви за този албум и за последните албуми на Five Finger Death Punch, Bullet for my valentine, Disturbed вместо да са поне 8, са около 6,7. В същото време разни незнайни групи получават 10-ки, което определено не е реалистично.
Въпреки тези разминавания с моите оценки, сте за мене най-добрата медия за следене на нови метал албуми, която в никакъв случай не се забива само в определена метал ниша, а следи всичко. Наистина не знам как го правите, но се надявам да продължавате да го правите още дълго.
Как така оценка само 6.5???
Албумът е много добър. Наистина има скучновати и прекалено дълги песни, но Spit Out the Bone, Hardwired, Moth Into Flame, Atlas Rise! са абсолютни и тотални хитове, които не отстъпват по нищо на хитовете от 80те и черния албум. Днеска слушах Spit Out the Bone около 10 пъти поред. Това е най-бързата и агресивна песен, която съм слушал от Psyhopathy на Red Slayer насам.
Моято оценка е 9. Не е най-добрия албум на Металика но определено засега е най-добрия албум на 2016.
Аз пък напълно подкрепям автора! Не съм фен на Металика, но се случва понякога да чуя някоя и друга тяхна песен. Чух албума няколко пъти и като напълно неутрален метъл фен мога да кажа, че не съм толкова впечатлен. Песните са изключително дълги и честно казано ми доскучаваше по средата на всяка една от тях, но ги изслушвах докрай. С доста зор. Е, разбира се, феновете на Металика ще се изкефят на макс без значение мнението на този или онзи, защото това е любимата им група, но според мен оценката е напълно реална.
Много монотонен албум. Макар и да слушам такава музика от доста години съм малко разочарован. Много е мислено, но ми върви съвсем като за между другото. Има добри моменти, но те са убити от монотонността на останалото. Миже би ще трябва да го слушам 1000-2000 пъти и пак да помисля
Въздържам се принципно от коментари, но когато става въпрос за необективни оценки ми е малко трудно!!! Мое лични мнение е, че за да си позволиш да оцениш даден албум на някоя група, трябва не просто да чуеш няколко пъти въпросния албум, но да си преживял поне няколко албума, т.е. да си с достатъчно ЕГН, че да си бил осъзнат фен на стила и съвременник на последните минимум 5-6 тави.
Та, оценка под 8,5 за албум, който е толкова зареден с енергия и най-доброто на групата през 21 век, това си е жив хейт. Още повече като гледам каква оценка поставяте на новия A7X... Адски харесвам A7X и ги споменaвам тук само заради препратките за стилова сходност с Metallica, но този албум "The Stage" е меко казано някакво недоразумение ... и оценка 7.0!?!?!?