ЖАНР: Industrial/Gothic Rock/Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 27.07.2018
ОТ/Д: Германия | 27.07.2018
ЛЕЙБЪЛ: Out of Line
ОТНЕМА: ~54 минути
ОТНЕМА: ~54 минути
В албума има песни, в които ако я нямаше електрониката, а зад микрофона беше Миле Петроца (примерно), щяха да се получат едни нелоши траш тупалки. Това би било факт в отварящите "Projektil" и "Nela" (макар и само частично във втората), агресивните "Akephalos" и "Nur die halbe Wahrheit", както и в тежките части на "Fleisch und Ruinen" - все песни, които бих посочил като добрите попадения в албума. Страхотният тежък китарен звук, който са докарали пичовете, прави впечатление още на определени места в "Die verbotene Frucht", изключително сполучливата "Der schmale Grat" (един от личните ми фаворити тук) и "Nachts im Meer". Долните струни на баса пък дават мрачния тон в баладата "Du fehlst", докато средновековните фолк рокери Saltatio Mortis помагат в закриващата в пънк рок темпо "Ein Wort fliegt wie ein Stein".
Дотук всичко наистина звучи супер, нали? И е така! Само че има няколко основни проблема, които провалят идеята за един иначе страхотен албум. Първата причина са еднообразните, неотговарящи на тежестта на инструментала вокали на Der Schulz, който пее по абсолютно един и същи начин през цялото време, заради което към края на албума почнах да се питам "Абе тая песен не я ли чух вече?" и да проверявам траклиста. Другата причина са тези... неща... които би трябвало да са "крясъци", но всъщност представляват лошо, убиващо тъпанчетата пищене с дисторшън ефект. А колко хубаво щеше да е, ако някой в тази група можеше да извади истински добри харш вокали, че и да ги включва по-често, за да разнообразява... Третият основен проблем пък е, че песните често са ненужно дълги и повтарят ненужно вече познати елементи, без които спокойно можеха да се спестят поне 10-ина минути в диска.
Трудно ми е да дам адекватна оценка, когато съм разкъсван между толкова досадни минуси и толкова ударно силни плюсове като китарния звук, здравите рифове и страхотния, като цяло, инструментал. Това са най-добрите рифове и композиции, които Unzucht са писали досега, но явно с времето съм се пренаситил на този тип пеене от Der Schulz (чиито глас, не ме разбирайте погрешно, е добър сам по себе си) и затова не мога да си позволя да дам твърде висока оценка на "Akephalos". Нито пък твърде ниска.
+ + + + +
Много добър инструментал с хубава, модерна, изчистена продукция.
Плътен и тежък китарен звук и много здрави, агресивни рифове.
Композиционно, това е най-добре написаният албум на Unzucht досега.
Плътен и тежък китарен звук и много здрави, агресивни рифове.
Композиционно, това е най-добре написаният албум на Unzucht досега.
- - - - -
Вокалите на Der Schulz са твърде еднообразни и твърде "синтпоп".
Ужасяващо лоши опити за крещене с дисторшън ефект, от който да ти прокървят ушите.
Често ненужно удължени песни, без които можеха да бъдат спестени 10-ина минути.
Ужасяващо лоши опити за крещене с дисторшън ефект, от който да ти прокървят ушите.
Често ненужно удължени песни, без които можеха да бъдат спестени 10-ина минути.
IF YOU LIKE
Unheilig, Stahlmann, Down Below, Megaherz, Rammstein, Die Krupps и др.
Автор: Testset
[6.5/10]
0 Response for the "Unzucht - Akephalos"
Публикуване на коментар