ЖАНР: Melodic Power Metal
ОТ/Д: Швеция | 07.06.2019
ОТ/Д: Швеция | 07.06.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~56 минути
ОТНЕМА: ~56 минути
Албумът започва ударно със скоростно бас соло и много, ама много хелоуински писък и още по-хелоуински рифове и барабани. За последните има и логично обяснение, защото са записвани от бившия барабанист на тиквите Ули Куш. Огромното влияние на Helloween си проличава и във вокалите на Томи, който на места звучи като Киске - поне когато не звучи като Котипелто. Но не го казвам като "Пф, гледай го тоя как копира!", напротив, даже е страхотно. Като добавим и страхотните китарни, бас и дръм сола, човек може лесно да остане с впечатлението, че слуша неиздавани композиции на Helloween от края на 80-те. И това е само началото! "Rising Tide" продължава с висококачествения мелодичен пауър, а "The Rat Pack" включва в играта повече клавиши и електроника, напомнящи за модерните Sonata Arctica и Stratovarius. "Mötley True" сваля темпото за кратко, но някак напомня за по-бавна песен на Avantasia (може би заради този така специфичен орган, който се появява по едно време), отколкото на песен на Mötley Crüe, а първата половина на албума се изнизва на скорост с двойните каси и скоростни китарни и клавишни сола на "The Way To Redemption".
Още от заглавието на "Night Call Girl" лъхаше на 80-арско hard & heavy и не бях подведен - парчето е точно такова. Друго заглавие, това на следващата "Future Land" ме накара да си мисля пък дали не е някакъв реверанс към "Future World" и... бих казал, че е точно това, най-вече по дух. Последните 90 секунди тук са особено впечатляващи, затова определено слушайте докрай! Бойната и тру метълска "The Legend" идва със средно темпо и ритъм, който принципно бих нарекъл "галопиращ", но в случая напомня по-скоро на бърз тръс. И веднага след нея става... малко странно.
"Father Time" започва като балада, но изненадващо преминава в бродуейски спектакъл с игриво пиано, а след това - в абсолютен хепи метъл трак с неокласически влияния, театралност, малко кан-кан (без бъзик) и дори смело намигване към Queen. Тракът е голяма каша, но пък много грабваща, позитивна и дори забавна каша, така че не ѝ се мусете предварително. За финал е оставена дългата над 7 минути "Alliance Forever", в която за пореден път можем да се израдваме на скоростни китари, двойни каси и сола, но за всеки случай трябва да извикам и "For the Horde!!!", ако песента е за това, за което си помислих, че е, щом прочетох заглавието.
Този дебют на Majestica носи доста сантиментална стойност. От една страна феновете на ъндърграунд сензацията Reinxeed получават нова музика (макар и под ново име), а от друга - феновете на Helloween не могат да не останат приятно впечатлени от изключителното Helloween-ско звучене, което Томи и компания докарват толкова добре, че на места може да се зачуди човек дали Кай Хансен и Маркус Гроскопф нямат пръст тук. Ръка за ръка с нескритите влияния върви и завидната композиционна мисъл, сътворила тези купища рифове и сола, които носят духа на най-качествения пауър метъл от края на 80-те и все по-рядко се срещат в наши дни. Но е хубаво и да предупредя - удивлението от носталгията все по някое време се изчерпва сравнително бързо. Поне при мен бяха необходими само 4-5 слушания.
+ + + + +
Мелодичен пауър метъл във възможно най-добрите класически традиции на жанра.
Съчетание на класическото и изпитаното с модерното и оригиналното.
Идейно построени композиции със страхотен инструментал и впечатляващи вокали.
Отличително добра китарна работа, а Ули Куш просто мачка зад барабаните.
Китарни сола, клавирни сола, бас сола, дръм сола - бре, бре, бре!
Съчетание на класическото и изпитаното с модерното и оригиналното.
Идейно построени композиции със страхотен инструментал и впечатляващи вокали.
Отличително добра китарна работа, а Ули Куш просто мачка зад барабаните.
Китарни сола, клавирни сола, бас сола, дръм сола - бре, бре, бре!
- - - - -
2-3 трака, които просто не притежават енергията на останалите.
Целият албум е като своеобразен фен фикшън на Helloween и Gamma Ray.
Удивлението от 80-арското хелоуинско звучене се изчерпва сравнително бързо.
Малко разхвърлян тематично - чух да се пее за всичко от дракони до селфита.
Всичко звучи мега професионално и пипнато, а клавишите тук-там са като от детска йоника.
Целият албум е като своеобразен фен фикшън на Helloween и Gamma Ray.
Удивлението от 80-арското хелоуинско звучене се изчерпва сравнително бързо.
Малко разхвърлян тематично - чух да се пее за всичко от дракони до селфита.
Всичко звучи мега професионално и пипнато, а клавишите тук-там са като от детска йоника.
IF YOU LIKE
Helloween, Gamma Ray, Stratovarius, Sonata Arctica, Avantasia, Axxis, Dreamtale, Angra, Derdian и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
0 Response for the "Majestica - Above The Sky"
Публикуване на коментар