ЖАНР: Metalcore
ОТ/Д: САЩ | 20.09.2019
ОТ/Д: САЩ | 20.09.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~44 минути
ОТНЕМА: ~44 минути
"Shaped by Fire" е може би най-силният албум в жанра тази година, като далеч не го казвам само заради хайпа от дългото чакане за нов материал. Но докато завръщането на Тим дава много енергия и мускули (реално без него нямаше AILD), големият герой в този албум за мен е Джош Гилбърт, чиито чисти вокали дават най-запомнящите се моменти в албума. Да, Тим е на познатото високо ниво и сякаш не е спирал и за миг, а в ревовете му направо си личи колко дълго е искал отново да се занимава именно с това. Само че Джош... майко мила, този човек и неговите припеви правят поне половината албум. В бележките си към албума по време на първото слушане стана така, че навсякъде си отбелязвах неща като "як припев", "пак як припев", "баси припева", "мега хитовия припев" и... това в почти всяка песен. Като се почне от абсолютния хит за поколенията "My Own Grave", скритият хит "Blinded" и мачкащия сингъл "Redefined" и се стигне до сякаш излязлата директно от "The Powerless Rise" тупалка "Undertow" или даващата силен Parkway Drive вайб "Take What's Left" - припевите са просто феноменални!
Но мелодията не е всичко в този албум. "Gatekeeper" напомня за най-тежкото звучене на AILD с много скорост, убийствени трашърски рифове, ритъм и соло, двойни каси, брейкдауни и никакви чисти вокали, а в "Only After We've Fallen" се чува контраст между едни от най-агресивните ревове на Тим и супер мелодичните вокали на Джош. Приятната изненада за мен пък идва точно на финала с "The Toll It Takes" - отново 100-процентов AILD трак, където има една много добре поднесена фонова електроника, "овкусяваща" прекрасно и без това силния трак като точното количество сол върху перфектна пържола. Знам, че може би не е най-доброто сравнение (в ума ми има мисли като "електрониката е натриевият глутамат на съвременния метъл"), но от 2 седмици не мога да ям нормално и съм толкова гладен, че всичките ми асоциации са свързани с храна, прощавайте.
Може би ще съм малцинство в случая, но открих и слаби страни в "Shaped by Fire", като започнем с едноименната песен. Още когато бе пусната като сингъл бях малко "Окей, става", но колкото повече слушам албума, толкова по-често просто я чакам да мине. Причината - ако чуеш една минута от нея, все едно си я чул цялата. В "Torn Between" също няма кой знае какви изненади, пък и нещо Тим малко ми се губи из микса. Дори това обаче са оплаквания в сферата на белите кахъри, защото сами по себе си дори тези по-слаби (за мен) композиции са на доста високо ниво, пък и се вписват перфектно в един почти перфектен метълкор албум.
И запомнете, деца! Ако ще поръчвате нещо, поръчвайте си храна - не убийството на жена си.
+ + + + +
Зверски силно завръщане - сякаш не са спирали и за миг.
Феноменални мелодични припеви - определено сред най-добрите в жанра изобщо.
Впечатляваща колективна работа, страхотни рифове, брейкдауни, ритъм секция.
Личи си огромно желание и направо настървение от страна на всички, но най-вече от Тим.
Контрасти между максимална агресия и мелодичност за връщане на величието на метълкора.
Най-искрените, смислени и емоционални текстове, които някога са писали.
Феноменални мелодични припеви - определено сред най-добрите в жанра изобщо.
Впечатляваща колективна работа, страхотни рифове, брейкдауни, ритъм секция.
Личи си огромно желание и направо настървение от страна на всички, но най-вече от Тим.
Контрасти между максимална агресия и мелодичност за връщане на величието на метълкора.
Най-искрените, смислени и емоционални текстове, които някога са писали.
- - - - -
Няколко парчета, които просто не са на нивото на останалите, макар и да са добри сами по себе си.
IF YOU LIKE
Parkway Drive, Killswitch Engage, Wovenwar, Any Given Day, All That Remains, Phinehas и др.
Автор: Testset
[9/10]
0 Response for the "As I Lay Dying - Shaped by Fire"
Публикуване на коментар