TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Amaranthe - Manifest

Posted by Today's Metal Crew On неделя, септември 27, 2020 1 коментара

ЖАНР: Modern Melodic Metal
ОТ/Д: Швеция/Дания | 02.10.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~40 минути

Сигурно няма друга група, която така редовно да хвалим в TMB, но Amaranthe напълно го заслужават. И макар че групата не изглеждаше разколебана след промените в състава (от първоначалните вокалисти остана само Елиз), "Helix" някак не показа макимума, на който са способни. Новият вокалист Нилс Молин от Dynazty има жесток глас, но в "Helix" нямаше много шансове да демонстрира умения и някак се усещаше едно напрежение от не толкова добрата сработеност в групата. Ако някой се сеща за правилото на десетте хиляди часа и The Beatles - ще разбере защо казвам, че за толкова кратко време е трудно да се постигне стабилна връзка с новия чарк в машината. Сега обаче мина време, Amaranthe са в същия състав, изглеждат спокойни и сработени, убиха ни от кеф на "Hills of Rock" през 2019-а, остана да видим какво са сътворили, когато Нилс е част от процеса от ден първи и музиката се пише съобразено с неговите таланти.

"Manifest" започва точно както се очаква от Amaranthe - ударно, енергично и носещо онова чувство на задоволство, когато хем очакваш нещо добро, хем то е дори още по-добро. А после става дори по-хубаво! Стилът е сходен с този в "Helix", но всичко сякаш е увеличено с още една идея - по-силни китари, повече електроника и повече припеви в 90-арски евроденс дух.

Отварящата "Fearless" е типичен Amaranthe трак с много електроника, бийтове и задружна работа на китарни и електронни лийдове, а припевът е абсолютен евроденс в духа на E-Type. Към края има и кратко, но технично китарно соло и вокален бридж към припева. Цялата тази формула е в основата на много песни нататък, което в началото малко ме разочарова, но преди да разочарова и вас, изчакайте да видите какво има нататък. "Make It Better" започва силно, но рязко се превръща в песен на Поли Генова още в първия си куплет, а че и в припева. Основният риф обаче удря супер здраво, особено в комбинация с отчетливо по-мазната електроника, щедро пръсната из целия албум. Нилс проблясва и за свой куплет, а GG6 се включва най-вече на финала с крясъци и ревове, в сериозен контраст с леките поп-куплети и припеви. "Scream My Name" пък е друго мега типично за Amaranthe парче - насечени рифове, Елиз отваря със силен глас, GG6 нещо изръмжава и идва кратичък поп припев. СЛедващият куплет е за Нилс, GG6 ръмжи, припев, соло, още Елиз, припев, край. Формулата е позната, но... да му се не знае, не мога да ѝ се наситя.

За сингъла "Viral" няма какво повече да ви кажа отвъд това, което вече сте чули - хитов и моментално запомнящ се трак, който всички ще пеят на живо за в бъдеще. Оказа се показателен и за това колко много (и яка!) електроника има в албума, редом с "Archangel", която, по мнението на пишещия тези редове, е една от най-силните песни в кариерата на групата - с тия тежки китари, агресия, индъстриъл електроника, пауър метъл вокали от Нилс и убийствен евроденс припев от Елиз. Майко мила, колко е яка тая песен само! И така и така съм тръгнал, нека направим това "абзац на синглите". Първият пуснат такъв стои на финала на албума - "Do or Die" с участието на Анджела Госоу (ex-Arch Enemy). Парчето звучи малко като невлязло в "Helix", защото не виждам в него някои от отличителните черти на "Manifest", но не се оплаквам - пък и винаги е хубаво да чуем Анджела Госоу. Друг сингъл с гост е "Strong" с участието на Ноора от Battle Beast. В последно време изгубих голяма част от уважението си към последните, защото чисто и просто вече не правят добра музика (за разлика от Beast In Black), но не може да се отрече, че Ноора има добър глас. Въпреки това, че дори и въпреки блестящата Елиз, "Strong" ми е най-малко любимата песен в албума. Липсата на Нилс и GG6 е осезаема и макар да разбирам, че посланието сигурно е "Жените можем и сами и сме силни" (и подкрепям с две ръце), просто... парчето е постничко, дори с якото пиано в него.

Ако се върнем с крачка назад в траклиста, на пета позиция стои "Adrenaline". Феновете на "старите" Amaranthe ще са доволни, защото песента напомня много за звученето от началото на кариерата им, даже когато още се казваха Avalanche. Доволен съм и аз, защото наскоро си пусках дебютния им албум и ми се искаше да чуя още нещо в онзи им стил (който не че се е променил много, ама все пак). "The Game" е следващата композиция с "типично" звучене и евроденс припев, а след нея, точно навреме идва и задължителната балада - "Crystalline". В началото си прилича на саундтрак към филм на Дисни (да не кажа "Frozen") и заради това започва малко по-сладникаво, отколкото би ми се искало. Онзи похват с накъсването на думите ("I - can - hear - you" и "Don't - fall - down - now") пък е приятен, но толкова често използван от различни поп диви, че все едно лапнах един черпак със захар. Заедно с китарите обаче се включва и Нилс Молин, който тук блести с пълна сила и емоцията на отдаден хард рок вокалист от 80-те. По едно време вдига и тоналността (което прави доста рядко), че да видим, че има наистина впечатляващ диапазон.

Колкото повече отиваме към финала, толкова по-интересно става. Още от заглавието на "BOOM!1" си личи, че тук нещо ще бъде различно. Помня, че групата беше постнала част от парчето още докато го записват в студио и нямах търпение да чуя финалната версия. Е, ето я! Тежки насечени китари, старт/стоп рифове, агресия и GG6 във вихъра си с агресивни скоростни речетативи (някои биха ги определили като екстремна версия на рап). Мега якият и зверски мелодичен припев пък избухва с водещ глас от Нилс и Елиз на малко по-заден план. Следва затишие, Елиз казва няколко думи, а GG6 взривява всичко с "The breakdown goes BOOM" и бум - брейкдаун! На финала изстрелва още един речетатив, явно донякъде като подигравка към мъмбъл рапърите - "вижте как се прави, паляци". Жесток, жесток трак! Но не, това далеч не е всичко. Веднага след него започва "Die and Wake Up", която моментално ми се превърна в следващия от многото ми фаворити в албума. Не се стряскайте, но началото е леко в стила на... Шакира? Припевът пък е толкова як, че ако това беше изцяло поп песен без тежки китари, крясъци, китарни сола и мазна електроника, щеше да е супер хит в световен мащаб. Особено с това леко "Never let it go, never let it go" в бекграунда.

Е, такова подробно ревю скоро не бях правил, затова няма да губя време с много обобщения и изводи. Чисто и просто Amaranthe са направили пореден супер як албум, определено по-добър от "Helix", с повече китари, електроника и още повече мелодичност в припевите. Ще ми се да кажа и че никой няма да остане разочарован, но групата има фенбаза с твърде разнообразни вкусове, така че... няма да го кажа. Аз съм повече от доволен и приятно изненадан. И дано и вие сте така, иначе ще ми се сърдите, че съм ви подлъгал и overhype-нал...

+ + + + +
По-силни китари, повече електроника, повече тежест, повече мелодия - от всичко по много!
Много си личи, че албумът този път е писан с идеята за Нилс в съзнанието.
Няколко взривяващи хита, при това в албум, пълен (почти) изцяло с добри композиции.
Елиз и Нилс надграждат и показват нови способности, а GG6 си позволява и по-дълбоки ревове тук-там.

- - - - -
Един малко по-постничък трак.
Поне четири композиции следват твърде сходна формула, макар и добри сами по себе си.

IF YOU LIKE
Metalite, Dead by April, Temperance, Escape The Day, The Unguided, Volturian, Mercenary, E-Type и др.

Автор: Testset
[9/10]
 


1 Response for the "Amaranthe - Manifest"

  1. Анонимен says:

    Стабилно 6,5