ЖАНР: Atmospheric/Doom/Prog/MDM
ОТ/Д: Финландия | 11.02.2022
ОТ/Д: Финландия | 11.02.2022
ЛЕЙБЪЛ: Atomic Fire Records
ОТНЕМА: ~56 минути
ОТНЕМА: ~56 минути
Трудно ми е да повярвам, че Amorphis са група вече 30 години и продължават да вадят свежи, епични, модерно звучащи албуми. Обикновено Amorphis ме изненадват с това колко тежки и епични могат да бъдат, но 14-ият им студиен албум "Halo" ме изненада с друго. Албумът е по-атмосферичен, прогресарски и "обран" откъм бомбастичност. Звученето е някак по-леко и на места почти лежерно, с доста чисти вокали и много поетичност в словото. Звукът пък е органичен, реалистичен и дава усещане за "на живо". Из албума вирее и една поетична меланхолия, присъща за толкова много групи от този мразовит регион.
Колкото до самите композиции, сингълът "On the Dark Waters" несъмнено е най-добрата песен в албума - и инструментално, и вокално. Томи с неговите великолепни ревове и чисти вокали (които докарва перфектно и на живо, мега професионалист е тоя човек) просто ми пълни душата, а насечените рифове, подкрепени от лек орган за фон в куплетите мога да ги слушам всеки ден.
Друг чудесен трак, за който държа да спомена, е "A New Land". Учудвам се, че песента не е пусната като сингъл, защото е абсолютен хит. Куплетът със страхотните ревове на Томи е последван от феноменален мелодичен предприпев с чисти вокали, като в тях се дочува и скрит дамски глас. Всичко това - на фона на здрав насечен риф, водещ към ново ниво на мелодичен припев. На места се дочуват и леки ориенталски елементи и други приятни изненади, които според мен ще направят песента една от най-слушаните от албума в Spotify и другите стрийминг платформи.
Заглавната "Halo" е друг изненадващ трак в албума. Настроението тук е в готик рок стил, екстремни вокали почти няма, но отново се дочува дамски глас из втория куплет и нататък из песента. И може би аз съм повреден, но след оркестралнив изблик, някъде около 3 минути и половина след началото на парчето, идва един тих пасаж с напев от въпросната дама, който супер много ми напомня за Mono Inc. и тяхната "Avalon".
По-агресивни парчета като "The Wolf" и мрачната, напомняща на The Bee" по много показатели "Northwards" са рядкост из албума, но това не значи, че съм недоволен. Признавам, в началото бях малко "Абе защо са толкова прог?", но след няколко слушания вече бях уловил всички пластове на композициите и го слушах с фокус върху фоновите елементи, с което открих истинската му красота. Не знам какво ще кажат die-hard Amorphis феновете, може би трябва да се допитате и до такива, ако познавате, но за мен тази намалена бомбастичност и завишена употреба на истински клавишни партии носи много богатство в себе си.
В края на краищата, "Halo" е безспорно добър албум, но ще излъжа ако кажа, че всичко в него е по мой вкус. Много композиции, сред които и първият сингъл, не са особено запомнящи се и сякаш са предназначени за много по-нишова публика, отколкото е необходимо. Оттам нататък тази група е на такова ниво, че просто не виждам къде би могла да сгреши.
- Testset
7/10
1 Response for the "Amorphis - Halo"
Публикуване на коментар