ЖАНР: Melodic Symphonic Metal
ОТ/Д: Германия | 13.01.2023
ОТ/Д: Германия | 13.01.2023
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~42 минути
ОТНЕМА: ~42 минути
Следя кариерата на Beyond The Black от самото ѝ начало и винаги с интерес гледам към всеки техен нов релийз. След огромната промяна в състава преди няколко години обаче не мога да се отърся от чувството, че тази група... няма душа. Имам усещането, че тия хора правят всичко по калъп и се опитват да се пробват в различни ниши, докато нещо не сработи наистина добре. Като човек, който бачка в рекламна агенция, мога да кажа спокойно, че това го прави почти всеки търсещ себе си (и нови клиенти) бранд. И може би затова гледам на Beyond The Black по-малко като на група и повече като на бранд. Което не е яко като цяло, ама пък си има и плюсовете.
Знам, че това начало звучи негативно, но реално не съм негативно настроен. Няма и как да съм, след като албумът започва с феноменално якия сингъл "Is There Anybody Out There". Това е може би най-добрата песен в кариерата на групата (във всички състави) и очакванията ми за албума след нея скочиха до небето. Но още след първото слушане на целия албум (и потвърдено при последващите слушания) се убедих - Beyond The Black наистина се държат повече като рекламен бранд, отколкото като група.
Нека не съм голословен. Да вземем "Winter Is Coming" - нескрит опит да се хване някакъв хайп от Game of Thrones, а песента е бейсикли "Lost In Forever" с малко променена акордна прогресия. Смисъл, пак е хитова, ама някак е доста предвидима. Не мога да се сетя от коя своя друга песен точно се самокрадат, ама не е важно сега. С "Reincarnation" пък очевидно се гони таргет от геймъри. Уви, още в този втори за албума трак проличават два други големи проблема - ужасните текстове и пълната немощ на спорадичните екстремни мъжки вокали. Китаристът, натоварен с тази задача, звучи като Алекс Крул (Atrocity) с болно гърло, а текстовете са като писани от шестокласничка, правеща натални карти. И въпреки това песента е доста яка, не знам как го правят.
"Dancing in the Dark" гони друга публика - феновете на викингското звучене. Проблемът тук отново е адски слабият текст редом с факта, че песента чисто и просто не отива никъде. Сякаш 4 минути се подгрява за някакво голямо избухване, което накрая така и не се случва, а това е доста дразнещо. Сходна е ситуацията и в "Into the Light", която има от онзи ритъм, който никой никога не би потърсил. Никой никога не е казал "Искам песента да има ритъм, който не избива никъде, а само натоварва и подгрява - но да е през цялото време на куплетите". Иначе припевчето не е лошо, признавам, ама... само това.
Баладките "Wide Awake" и "I Remember Dying" вероятно ще се харесат на феновете на по-драматичните песновки. Аз не съм много по баладите, но признавам, че ми допада как има парчета, в които гласът на Дженифър да изпъкне без жица отдолу. За сметка на баладите има и по-енергични парчета като "Not In Our Name", която звучи като нещо готино на Within Temptation.
Като цяло - тази група има нужда да пише повече композиции като "Is There Anybody Out There". Ако четат това ревю, нека ме послушат, щото съм опитен рекламаст - пичове и дами, хората искат от вас директни, енергични и мелодични песни. Оберете малко драматичността, защото е дразнеща. "Lost In Forever" излезе преди 6-7 години и все още ви е по-гледана песен в YouTube от който и да е нов сингъл. "In the Shadows" ви е първи сингъл и все още ви е сред най-гледаните тракове. "A Million Lightyears" е директен, мелодичен и ритмичен суперхит и май-май нямате по-гледано видео. Схванете намека. Намерили сте си звученето, спрете да го търсите. Надграждайте го, вместо да стреляте напосоки като стартъп за хай-енд шампоани.
Но серизоно - в албума има достатъчно хитов материал за запълване на бъдещите им концерти. Колкото и да се бъзикам с "Winter Is Coming" и "Reincarnation", парчетата са хитови и няма кой копче да им каже. Дженифър Хабен има много добър и силен (та понякога дори прекалено силен) глас и звучи просто безгрешна във всеки момент, но тук-там сякаш се вживява и драматизира малко повече от необходимото. Но и това е разбираемо, не го казвам като някакъв кусур, просто отбелязвам. Засега обаче няколкото дразнещи фактора и усещането, че това не е група, а бранд, не ми позволяват да дам повече на този едноименен албум на Beyond The Black.
- Testset
6/10
0 Response for the "Beyond The Black - Beyond The Black"
Публикуване на коментар