ЖАНР: Alternative/Glam Rock
ОТ/Д: Италия | 20.01.2023
ОТ/Д: Италия | 20.01.2023
ЛЕЙБЪЛ: Epic Records
ОТНЕМА: ~53 минути
ОТНЕМА: ~53 минути
Докато слушах този албум, в главата имаше два противоречащи си гласа. Единият определено звучеше отегчен от целия хайп покрай Måneskin, а другият пламенно искаше да ги защити от гейткипърите в света на рока и метъла. Затова и се получи първото по рода си шизофренично ревю на сайта. Сами преценете с кой глас да се съгласите.
Да започнем с това, че Måneskin са група, която прави рок за хора, които по принцип не слушат рок. В това отношение те са като книга на Дан Браун или Джон Грийн - литература за хора, които по принцип не четат. Те са бунтът на остаряващия хипстър и небинарната пансексуална тийнейджърка едновременно.
Нима обаче всичко това е нещо задължително лошо? Колко върли метъли са започнали директно научени на най-якото в жанра? Колко тегави блек метъли днес са започнали с Linkin Park и Limp Bizkit? Аз лично познавам не един и двама такива – единият в 8. клас обясняваше, че Evanescence са доста яка група, но днес отрича. Само че аз много добре помня. Така че няма лошо да има такива по-комерсиални gateway групи от време на време.
Разбира се, мнозина се дразнят на Måneskin по грешната причина - заради визията им. Да, те сякаш са повече визия, отколкото музика, но това сякаш спира хората дори от това да опитат да чуят музиката. Един вид, все едно да мразиш ГЕРБ защото са твърде евроатлантически настроени - просто това е сбъркана причина (защото не са). Само че Måneskin по-скоро сами са си виновни - досадните опити за скандална и сексуално разкрепостена визия приличат повече на някакъв странен ултралиберален протест или опит за shock value, закъснял с 20-ина години. Половината текстове в албума (ако не и повече) пък все едно са писани от някакъв незадоволен редутски нерез на тестостеронова терапия.
Дреме ли ми обаче наистина дали са сексуално разкрепостени, бисексуални, драг и прочие? Ни най-малко. Ако това стане причина да не харесвам нечия музика, значи може спокойно да започна да се подписвам с "чичо Гошо" и да се приключва с тая консервативна мъка.
Но да даваме по същество. Албумът е предимно енергичен, а тон за това дават отварящите парчета "Own My Mind" и "Gossip". И двете спокойно могат да са хитови сингли, като специално "Gossip" вече има и видео. Песента е много зарибяваща, но ми е трудно да разбера чий го дири там безполезния комуняга, написал два добри рифа през живота си Том Морело, ама това е друга тема.
Какво общо пък имат политическите му пристрастия? Айде да не превръщаме музиката в политика, а?
Shut the fuck up, кор за дъртия комуняга с имение за няколко милиона долара и билети за концертите на RATM по 300 долара. Нали е голям социалист, да пуска всички безплатно. Иначе да, припевът е як, няма кой да го оспори, затова спираме дотук. Следва скучноватата балада "Timezone", в която протагонистът пак е загорял, но този път баладично. Това обаче е нищо в сравнение с "Bla Bla Bla", която е може би най-неприятната песен, която някога съм чувал в живота си. Иде ми да замерям групата с бутилки само като слушам тоя позор. Някой нещо да каже?
Не. Няма спор.
Добре, супер. Следва една поредица от доста бейсик рок парчета, сред които се открояват донякъде хитовата "Feel" и донякъде стадионната "Gasoline". "Kool Kids" e някакъв странен опит за пънк в 80-арски британски стил, а "Mark Chapman" ни напомня, че тая група все пак е италианска, защото почти всичко друго дотук е на английски.
В което няма нищо лошо. Måneskin вече са доста по-"международни" след успеха си на Евровизия и това е начин музиката им да достигне до много по-широка публика. Пък и английският им е добър. Балансът с текстовете на италиански - също.
"La Fine" e друг много надъхващ и енергичен трак на италиански, а "Mammamia" е същата работа, ама на италиански. Към финала ни води суперхитовия сингъл "Supermodel", който обаче за мен спада по-скоро към категорията на бейсик рок парчетата и може да впечатли предимно хора, които по принцип не слушат рок.
Ти па ше кажеш, бумър.
Добре де, ще кажа тогава добра дума за баладата "The Loneliest". Всички други балади в албума са тотален шит, но тази прости звучи адски добре. Има емоция, има дух, има атмосфера - няма за какво да се хвана, че да я принизя. Тук си проличава и че Дмиано има наистина хубав глас, да му се не знае. Въпреки всичко смятам, че този албум не е нещо особено. Това като цяло е рок албум, който да впечатли най-вече хора, които за пръв път чуват рок и го слушат “щот е известно”. Не казвам, че това важи за всички, разбира се - в албумчето има много парчета, които дори дърти метъли биха харесали, защото имат неоспорима стойност, но като цяло все още не разбирам големия хайп, дори толкова време след Евровизия.
Но не е и нужно да го разбирам. Важното е, че в момента това се слуша и че има някакъв шанс за нова рок вълна, която да вдъхнови и млади (най-вече), и стари (по-малко).
- Testset
N/A
Разбих се. Още шизофрения, моля.