TODAY'S METAL

Още с дебютния си "Stand Up And Scream" (че дори и преди той да излезе), Asking Alexandria вдигнаха страхотен шум около себе си, набавяйки си моментално огромни фен-бази не само на Острова, а и в САЩ и кажи-речи почти навсякъде по света. Е, половината от тези фенове вероятно са 14-годишни scene-момиченца, които точат девствени лиги по вокалиста, клавирист и мастърмайнд Дани Уорсноп и не им дреме много за музиката на AA и за тях най-голямата трагедия е фактът, че той е качил 10-ина килца, което почти стана по-голяма новина от самия албум. Тук обаче нямаме scene-момиченца и гледаме на групата и Дани под друг ъгъл, а именно - като на професионалисти. Самият Дани е страхотен вокалист, който владее няколко типа екстремни вокали, от високо скриймо-крякане до дълбоки деткор грухтежи, като същевременно е и главен отговорник за чистите вокали. Трудна задача, с която безспорно се справя. Но да оставим Дани и да се съсредоточим върху това, което ще чуем в "Reckless & Relentless". Първата мисъл, която ми се загнезди в главата, след като го преслушах е, че Asking Alexandria са станали една по-добра група, която обаче не се е променила. Или по-ясно казано, не очаквайте някаква стилова промяна у тях в сравнение със "Stand Up And Scream", но очаквайте да чуете подобрения и повече зрялост във всяко едно отношение. Остава и неизменното чувство, че групата има накъде да се развива тепърва и че този албум не разкрива пълния й потенциал, но това не значи, че "Reckless & Relentless" е слаб (въпреки прекалено леки и алтернативни парчета като "Someone, Somewhere"). Напротив - той е изпипан на едно много добро ниво (не само откъм продукция) и то така, че сред траковете да се забележат и няколко такива, които да се превърнат в хитове. А ако бяха добавили малко повече електроника, въпросните "хитове" щяха да са дори повече, защото, както и сами може да чуете в "Morte Et Dabo" - електронният саунд адски много отива на Asking Alexandria. В крайна сметка обаче албумът продължава да ми харесва страшно много. Наречете ме пристрастен (и няма да сбъркате), но като фен на метълкор/пост-хардкор сцената трудно мога да си представя как някой тази година ще ми предложи нещо по-добро от това тук. Затова и оценявам високо. Специални благодарности на групата, че ни предостави албума!

Многото брейкдауни правят темпото да изглежда еднакво в голяма част от албума.
Липсва повече електроника, а тя много отива на Asking Alexandria.
Групата още не е разгърнала пълния си потенциал.

Автор: Stahli